Решение № 6183 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова
РЕШЕНИЕ
№ 6183
София, 25.05.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВАВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 12791/2020.
Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Макстон“ ЕООД, гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Б., срещу Решение № 1275 от 08.10.2020 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 3117/2019 г.
Касаторът развива и обосновава доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт.Претендира разноски за две съдебни инстанции.Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП Бургас – не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на обжалване пред първа инстанция е бил ревизионен акт № Р-02000219001437-091-001/04.09.2019 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 211/02.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са установени задължения в тежест на „Макстон“ ЕООД: 1. за ДДС и лихви в размер съответно на 60 493,82лв. и 5460,90лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 464/02.08.2018 г., издадена от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, с предмет „комисионна по договор от 02.08.2018 г.“ и 2. За корпоративен данък и лихви съответно в размери 30 246,91лв. и 1319,20лв., произтичащи от непризнати като документално обосновани разходи, направени по същата фактура.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел за правилен и законосъобразен изводът на органа по приходите за формално фактуриране на стоки към ревизираното лице без изпълнение на доставката на услуга – основание за отказ на право на приспадане по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради неправомерно начисляване на данъка.
Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че „Еклипс Асет Груп“ ЕООД като издател на фактурата, по която е отказан данъчен кредит, е извършил реално доставката на посреднически услуги. Приема, че в този случай не е настъпило данъчно събитие, тъй като само формално са налице белезите на доставка, без да е установено реалното й осъществяване.
В частта по ЗКПО първоинстанционният съд също приема за законосъобразни изводите на приходните органи. Като се позовава на извода, че фактура № 464/02.08.2018 г. е издадена с цел отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в осчетоводяване на разходи, които реално не са извършени и съответно намаляване на декларирания финансов резултат, съдът приема, че първичният счетоводен документ не отразява вярно стопанската операция, поради което и на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 вр. С 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата на разходите по фактурата.
Обжалваното решение е неправилно.
Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС.Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали услугата е действително извършена и резултатът от нея е предаден на получателя е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Правилен е изводът, че доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо, че в негова полза е възникнало право на приспадане.Необосновани са изводите на съда при преценка на събраните доказателства и доказателствени средства относно релевантния и спорен момент относно реалността на извършената доставка и оттам относно законосъобразността на ревизионния акт, което е рефлектирало върху правилността на постановения съдебен акт.Процесната фактура № 464/02.08.2018 г., издадена на РЛ от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, с предмет „комисионна по договор от 02.08.2018 г.“ е във връзка с договор за посредническа услуга, по силата на който страните се договорят, че изпълнителят е извършил действия, изразяващи се в осигуряването на клиент на възложителя за продажба на стока, подробно описан в приложение 1 към договора, представляваща „роторна трошачка със захранващ бункер, хоризонтално сито и контейнери“, при което е поето насрещно задължение за заплащане на цена на услугата, платима изцяло след заплащане на пълната цена на оборудването от купувача му.Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ фактурата е осчетоводена и по нея е извършено плащане на два пъти – на 06.08.2018 г. и на 29.10.2018 г., по банков път, в пълния уговорен размер на възнаграждението, начислен е ДДС. Според същото заключение счетоводството на РЛ е редовно водено, а по отношение на процесната фактура при доставчика и издател на фактурата са направени редовни счетоводни записвания и отразявания във връзка с нея. Оборудването, предмет на договора за посредничество, е заприходено като стоки при РЛ на основание митнически декларации за внос от 14.08.2018 г. и 21.08.2018 г. За продажбата му е сключен договор между РЛ и „МВБ Транс енд бъс България“ АД като последният като купувач е заплатил оборудването на два пъти – с фактура от 02.08.2018 г. за авансово плащане и с фактура от 29.10.-2018 г. за окончателно плащане.Във връзка с извършването на посредническата услуга по делото са приети като писмени доказателства –оферта от 09.07.2018 г. от възложителя по посредническия договор и РЛ – до изпълнителя „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, в която се предлага за доставка и продажба оборудване от същия вид.Според обяснението дадено от управителя на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД офертата е била представено от него на купувача „МВБ Транс енд бъс България“ АД за одобрение и впоследствие е подписан договорът за продажба като всичко това се е предхождало от многобройни срещи и разговори между управителите, с осъществявани с негово посредничество.В този смисъл са и събраните по делото свидетелски показания от св. А., който е имал дългогодишни търговски взаимоотношения, както с представителите на купувача чрез Я. А., търговски директор на дружеството, така и на продавача – чрез управителя С.. На същия е станала известна нуждата от кариерна техника на единия, след което посочва, че е извършил обичайните действия по проучване, преговаряне и уточняване на параметрите на сделката, за която дава конкретни детайли.При така събраните доказателства изводът на съда за липса на доказателства за реално извършена посредническа дейност се явява необоснован. Не са съобразени вида и характера на дейността, преките доказателства за приемане, отчитане и заплащане на услугата, както и други косвени доказателства в същия смисъл.Съгласно уредбата по чл. 49-51 ТЗ при договор за посредничество, посредникът осъществява фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на сделка между трети страни, осъществяване на връзка и контакт между тях, извършване на подготвителни действия във връзка с уточняване параметрите и документите по сделката съобразно указанията на страните и други. Посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри по предмета и условията на сделката. С оглед характера на услугата за нея не е необходимо да се изследва наличие на материална или техническа обезпеченост на изпълнителя, тъй като дейността на посредник е възможно и на практика най-често се извършва от управителя или представителя на посредника, ако последният е ЮЛ. Тази дейност също е обичайна и необходима при сделки между търговци, развиващи голям обем от дейности и проекти и когато стойността на предмета е значителна, което е налице в процесния случай.В случая съдът е игнорирал без правно или фактическо основание доказателствата, установяващи извършването на посредническата услуга.Налице е договор, който с оглед съдържанието си и изявленията в него удостоверява както волята на страните, така и съставлява одобрение и приемане на вече извършеното. Същият има характер и на документ за приемо-предаване на услугата и определяне на окончателното възнаграждение за извършване на услуга, която е възложена в един по-ранен момент.Действията, съставляващи посредничество, са установени по съдържание и последователност от св. А.. Обратно на направения от първоинстанционния съд извод, житейски и правно е обосновано договорът от 02.08.2018 г. да се изготви в писмената си форма, ведно със съдържащо се в него изявление за приемане на извършената услуга, именно след сключване на сделката за покупко- продажба на стоката, за която е осъществено посредничеството, тъй именно положителният и желан резултат по тази сделка предпоставя възникване на задължение на заплащане на посредническата услуга и съответно за получаване на това възнаграждение, както е в процесния случай. Нямало е пречка възлагането на услугата да е устно с оглед неформалния характер на договора за посредничество и липсата на нормативно изискуема писмена или по-строга негова форма за действителност или доказване.Възнаграждението на посредника е определено в рамките на обичайното за сходни сделки. Възнаграждението, също обичайно за този вид сделки, е изплатено в уговорения процент и размер едва след извършване на плащането по основната сделка. Възнаграждението е изплатено и получено по банков път, осчетоводено е надлежно и е начислен ДДС. Установени са и са налице всички съществени реквизити на сделката. При тези данни не са налице данни за данъчна измама, нито се правят твърдения и обоснования в този смисъл ва актовете на приходните органи.Изводът на касационния съд е, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи реалността на доставката по процесната фактура. Не са налице основания за извод, че данъкът е начислен неправомерно, съответно, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Като е приел обратното административният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.Решението е неправилно и в частта по ЗКПО.При същите факти и обстоятелства, установени по-горе, изводът че първичният счетоводен документ е документално необоснован, тъй като по него не са направени разходи, е необоснован и незаконосъобразен, както предвид приетата реалност на доставката, така и с оглед категоричните данни, че разходът във вид на плащане е извършен от РЛ.Не са налице основания за увеличаване на декларирания от дружеството ФР за периода, поради което и в тази си част решението на АС Бургас, с което е потвърдена и приета законосъобразност на ревизионния акт се явява неправилно и като такова подлежи на отмяна.Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява необосновано и незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено изцяло, включително в частта на присъдените разноски. Спорът е изяснен от фактическа страна, не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на акта, поради което спорът следва де се реши по съществото си от касационния съд.С оглед изложеното дотук и приетата незаконосъобразност на ревизионния акт, подадената срещу него жалба се явява основателна. РА също следва да се отмени изцяло, по отношение на установените с него задължения за ДДС и корпоративен данък, както и за лихви върху тях.С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на касатора, който е направил своевременно искане за присъждането им представил е доказателства за извършването им, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК.Съобразно с представения списък на разноските, на касатора следва да се присъдят 3780лв.Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1275 от 08.10.2020 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 3117/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт № Р-02000219001437-091-001/04.09.2019 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 211/02.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Макстон“ ЕООД гр. Бургас, с [ЕИК], сума в размер на 3780лв. /три хиляди седемстотин и осемдесет лева/ за разноски по делото.
Решението е окончателно.