Documents - 13
citing "Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета"
марка, обезщетение за вреди, срок на действие на регистрацията, идентичност или сходство, заблуждение, отличителен характер, писмени доказателства, установяване на нарушението
Действително от съдържанието на разписките може да бъде направен доказателствен извод, че върху задържаните стоки е поставен знак „KYLIE“, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че знакът е поставен по начин, който покрива хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), тъй като въпросните разписки, а и останалите митнически документи, приети като доказателства по делото, не съдържат данни за конкретния външен вид на стоките и поставения знак, включително данни дали знакът представлява единственият текст върху стоките или стоките съдържат и друг текст, който самостоятелно или в съвкупност с текста „KYLIE“ обозначава стоките и им придава отличителен характер спрямо други стоки от същия вид. В случаи като процесния, при които се твърди нарушение на словна марка, конкретният начин на поставяне на знака върху стоките, включително шрифтът и размерът, с които е изписан знакът, а най-вече наличието или липсата на друг текст, изписан върху стоките наред или независимо от текста, който покрива съдържанието на регистрираната марка, са от съществено значение за преценката налице ли е или не идентичност или сходство между знака и марката в хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), което да квалифицира използването на знака като нарушение на правата върху марката. [...] • Следва да се отбележи, че изпратените от Митница Аерогара София писмени доказателства установяват и обективна невъзможност за събиране на доказателства относно обстоятелствата по-горе (включително чрез служебно допускане на експертиза по реда на чл. 195, ал. 1, пр. 2 ГПК), която в процесния случай е настъпила именно като последица от действията на ищеца при упражняването на правата му във връзка със заявлението за закрила на процесната марка по реда на регламент (ЕС) № 608/2013 г.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките
Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] • Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] • Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] • Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] • От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] • Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] • От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] • С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] • Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] • Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
пропуснати ползи, унищожаване на стоките, имитация, задържане на стоки, марка на Общността, внос или износ на стоки, географско означение, вероятност от объркване, марка на ЕС, оригинални стоки, определяне на обезщетението, марка на Европейския съюз
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е притежател на посочените в исковата молба марки и техния обхват, както и че правото му е нарушено от ответниците, за което те носят солидарна отговорност и са използвали марките в търговската си дейност /чрез поставяне на знаците върху задържаните стоки и техните опаковки, които са от същия клас и са обозначени с идентичен или сходен на марките на ищеца знак/ . Следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния размер. Ответниците носят тежест да докажат твърдените от тях факти, изключващи правата на ищеца. [...] • По иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Според чл. 111 ЗМГО, марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, съответно – отменения Регламент 207/2009 и има действие на територията на Република България и притежателят? се ползва с правата по този закон. [...] • В § 1, т. 6 ДР на ЗМГО, се съдържа дефиниция за внос или износ на стоки – а именно - фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • При наличие на идентичност на стоките и сходство и идентичност на знаците, с които са обозначени и регистрираната марка може да се приеме и че съществува вероятност от объркване за крайния потребител, която включва възможност за свързване на знака с марката, съответно за техния произход и качество. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, нарушения правата на маркопритежателя могат да се изразят и в предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. [...] • При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76а и чл. 76б ЗМГО. [...] • Съдът, предвид изричното уточнение на ищеца относно вида и начина на определяне на обезщетението, съобразно специалните норми на чл. 119, ал. 1 ЗМГО, не може служебно да присъди и друг вид вреди от нарушението или определи размера по реда на т. 1, който е и неприложим при конкретното нарушение. [...] • Искът е осъдителен и следва да бъде подкрепен с доказателства за съществуването на притезание на ищеца за престиране от ответника на парична сума в конкретен размер. [...] • За същите, обаче, следва да са налице доказателства относно размера – напр. официални документи, изходящи от оторизираните за целта органи или изслушване на съдебна експертиза.[...]
марка на Общността, писмени доказателства, превоз на стоки, митнически контрол, идентичност или сходство, вероятност за объркване, географско означение, имитация, фактическа власт, митнически органи
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. [...] • Съгласно съдържанието на Регламента т. /10 от Преамбюла, същият съдържа единствено процедурни правила за митническите органи, в какъвто смисъл Регламентът не въвежда критерии за установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост. Съответно – последните са предмет на националната материалноправна уредба, така както същата е въведена в действащия, национален обективен правов ред на държавите – членки. [...] • Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на закона съдържа легална дефиниция на понятието „внос и износ на стоки“, съобразно която такъв внос или износ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • Без значение е при това, съобразно изричната законова дефиниция, дадена в ДР на ЗМГО /отм. /, дали по отношение на същите стоки е задействан въобще, някакъв режим на митническо оформяне, и ако да – какъв.[...]
марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, по-ранна марка, право върху марка, определяне на обезщетението, свободно обращение, отличителен елемент, отличителен характер, вероятност за объркване, идентичност или сходство, публикация на регистрацията, установяване факта на нарушението, по-късна марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор
Сравняваните знаци и техният отличителен характер следва да се анализират в цялост, а не разделени на отделни елементи, тъй като потребителят няма навик да ги анализира в детайли и си създава едно общо впечатление, което запаметява в съзнанието си; анализът за сходство включва анализ за фонетично, визуално и смислово сходство; фантазийните знаци притежават присъща отличителност сами по себе си; включването на единия знак в състава на другия обуславя сходство между сравняваните знаци до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, а в ал. 2, т. 3 на чл. 13 като използване в търговската дейност, по смисъла на ал. 1, а оттам и като нарушаване на правата върху марката е посочен и вносът на стоките с този знак. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, към която препраща дефинитивната норма на чл. 73 от с. з. , са разграничени три хипотези на нарушаване на правата на маркопритежателя: 1) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) използване в търговската дейност на знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • По иск за установяване на нарушението, от значение е степента на заблуждаващо сходство между нарушаващия знак и регистрираните марки, а не присъщата отличителност на този знак, по критериите на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО. [...] • В нормата на чл. 11, ал. 1, като абсолютни основания за отказ на регистрация са посочени хипотезите, при които марката се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги (т. 3), както и когато марката, се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (т. 4). Регистрацията на марката в нарушение на изискванията по чл. 11 е основание за последващото? заличаване, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, като специално в хипотезите на нарушения по т. 3 и т. 4, е предвидено изключение, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана. [...] • При асоциативните марки, съдържанието на насочващи елементи (думи, срички) в техния състав, които реферират към определени характеристики на обозначените с тях стоки, не ги дисквалифицира като описателни, макар и да обуславя по-ниска степен на отличителност в сравнение с фантазийните и произволните марки. [...] • Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, представлява възможност за създаване на погрешна представа относно производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност у релевантния кръг потребители да се създаде погрешно убеждение, че стоките и/или услугите са на същите или на икономически свързани лица. Преценката за съществуването на такава вероятност се извършва въз основа на всички относими фактори, които оказват влияние върху цялостното впечатление при възприемане знака на марката, каквито са идентичността или степента на сходство на процесната и по-ранната марка; степента на отличителност на по-ранната марка; степента на сходство на стоките и/или услугите; релевантния кръг потребители и др. [...] • Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като при определяне на неговия размер съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението (ал. 2).[...]
вероятност за объркване, препродажба, марка на Общността, задържане на стоки, лицензионен договор, идентичност или сходство, внос или износ на стоки, търговски книжа, географско означение, имитация, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, неполучено лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, срок на действие на регистрацията
В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знака, който ответникът употребява, и регистрираната търговска марка на Общността, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, и стоките и услугите, за обозначаване на които е използван знака. [...] • Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. [...] • Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. [...] • В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които се установява, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че извършва действия, с които нарушава това право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди. [...] • Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.[...]
дистрибутор, установяване на нарушението, изземване и унищожаване на стоките, пропуснати ползи, нарушение на правото на регистрирана марка, вероятност за объркване, право върху марка, оригинални стоки, недобросъвестност, размер на обезщетението, отличителност, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
Конкретното пълномощно предоставя на упълномощените лица правото да извършват всички действия и да представляват упълномощителя когато и където е необходимо за постигане на описаните в него цели. [...] • По същността си, вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО. [...] • Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. [...] • Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако правото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата.[...]
марка на Общността, унищожаване на стоките, регистрация, установяване факта на нарушението
От прякото приложение на нормите на чл. 97, т. 1 и чл. 101 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността, следва, че при нарушение на правото на марка, защитата се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистрирана в държавата-членка марка. Защитата е на общностно ниво и може да бъде осъществена от съда на държавата-членка по седалището на ответника, както е в настоящият случай. [...] • В случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК. Съдът на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.[...]
