Решение

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

Запитването е отправено в рамките на спор между Viking Gas A/S (наричано по-нататък „Viking Gas“) и Kosan Gas A/S, по-рано BP Gas A/S (наричано по-нататък „Kosan Gas“), по повод практиката на Viking Gas, изразяваща се в продажба на газ чрез пълнене и замяна срещу заплащане на композитни газови бутилки, чиято форма е защитена в качеството ѝ на триизмерна марка и които предварително са закупени от потребители от Kosan Gas, като последното притежава изключителна лицензия за използването им и е нанесло върху тях наименованието и логото си, защитени съответно като словна и фигуративна марка.

Правна уредба

Директива 89/104 е отменена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия) (ОВ L 299, стp. 25), влязла в сила на 28 ноември 2008 г. Предвид момента на настъпване на фактите обаче спорът по главното производство се урежда от Директива 89/104.

Член 5, параграфи 1—3 от Директива 89/104 гласи:

„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

а) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;

б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката.

[…]

3. По параграфи 1 и 2, inter alia, може да бъде забранено и:

а) поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;

б) предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

[…]“.

Член 7 от Директива 89/104, озаглавен „Изчерпване на правата, предоставени от марка“, гласи:

„1. Марката не дава право на притежателя да забрани използването ѝ във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в Общността с тази марка от самия притежател или с негово съгласие.

2. Параграф 1 не се прилага, когато притежателят има основателни причини да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на стоките, особено когато тяхното състояние е променено или влошено след пускането им на пазара“.

Съгласно член 65, параграф 2 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., във връзка с точка 4 от приложение XVII към това споразумение, член 7, параграф 1 от Директива 89/104, в първоначалната му редакция, е изменен за целите на посоченото споразумение, като изразът „в Общността“ е заменен с думите „в договаряща се страна“.

Член 8, параграф 1 от Директива 89/104 предвижда:

„Марката може да бъде лицензирана за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава членка или за част от нея. Лицензът може да бъде изключителен или неизключителен“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

Kosan Gas произвежда и продава газ в бутилки на частноправни субекти и на търговски клиенти. От 2001 г. Kosan Gas търгува в Дания с газ, бутилиран в т. нар. „композитни“ бутилки (олекотени бутилки). Специфичната форма на бутилката е регистрирана като триизмерна марка на Общността и като триизмерна датска марка, която има за предмет както газообразни горива, така и съдове за съхранение на течни горива. Валидността и обхватът на тези регистрации не се оспорват.

Композитните бутилки се използват от Kosan Gas въз основа на изключително споразумение за дистрибуция, сключено с норвежкия производител на бутилката, който предоставя на Kosan Gas изключителна лицензия за използване на тези бутилки в Дания в качеството им на марка, обозначаваща опаковката, както и правото на иск за нарушение на марката. Kosan Gas поставя на тези бутилки наименованието и логото си, които са регистрирани съответно като словна и фигуративна марка на Общността, по-специално за газ.

При първата покупка на пълна с газ композитна бутилка от дистрибутор на Kosan Gas потребителят плаща и цена за бутилката, която по този начин става негова собственост. От друга страна, дейността на Kosan Gas включва повторното пълнене на празните композитни бутилки. Така потребителят може да замени при дистрибутор на Kosan Gas празна композитна бутилка за подобна напълнена от този дистрибутор бутилка, като заплаща само цената на закупения газ.

Viking Gas, което се занимава с продажба на газ, без то самото да произвежда газ, притежава в Дания газостанция, от която доставя напълнени с газ композитни бутилки на независими дистрибутори. Viking Gas залепва върху тези бутилки надпис с фирменото си наименование и номера на газостанцията, както и допълнителен надпис, съдържащ изискваните от закона данни, включително относно газостанцията и съдържанието на бутилката. Поставените върху бутилките словна и фигуративна марка на Kosan Gas не се отстраняват или закриват. Потребителят отива при дистрибутор на Viking Gas и срещу заплащане за газа заменя празна бутилка газ за подобна бутилка, която е напълнена от Viking Gas.

Kosan Gas е продавало газ, използвайки и различни от композитните бутилки за съхранение на газ — а именно стоманени газови бутилки от вида, който се използва стандартно от почти всички икономически оператори (еднотипни жълти стоманени бутилки с различна големина). Последните бутилки, използвани по-рано от Kosan Gas, не са регистрирани като марки, обозначаващи опаковката, но също като композитните бутилки носят словната и фигуративната марка на това предприятие. Viking Gas заявява, че Kosan Gas в продължение на много години е приемало и продължава да приема други предприятия да пълнят тези еднотипни бутилки, за да продават своя газ, докато те носят наименованието и логото на Kosan Gas.

В резултат на иск за нарушаване на права върху марка, подаден от Kosan Gas, с определение от 6 декември 2005 г. Fogedret de Viborg забранява на Viking Gas да продава газ, пълнейки композитни бутилки на Kosan Gas. Това определение е потвърдено с решение на Sø- og Handelsretten от 21 декември 2006 г., с което се установява по-специално че Viking Gas нарушава правата на марка на Kosan Gas, пълнейки и търгувайки с композитни бутилки в Дания, и забранява използването от първото предприятие на марките, притежател на които е второто. Освен това Viking Gas е осъдено да заплати 75 000 DKK на Kosan Gas като сума, дължима за използването на тези марки.

Тогава Viking Gas подава жалба срещу това решение пред Højesteret, който решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) „Трябва ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че предприятието Б носи отговорност за нарушаване на право върху търговска марка, ако пълни с газ и след това продава бутилки, които произхождат от предприятието А, когато са налице следните фактически обстоятелства:

a) предприятието A продава газ в т. нар. „композитни“ бутилки със специфична форма, която е регистрирана като такава, т. е. като търговска марка, обозначаваща опаковката, в Дания и в Общността. Предприятието A не е притежател на тези марки, обозначаващи опаковката, но притежава изключителна лицензия да ги използва в Дания и правото на иск за нарушение върху търговската марка в Дания;

б) при първата покупка на пълна с газ композитна бутилка от дистрибутор на предприятието А потребителят плаща и за бутилката, която по този начин става негова собственост;

в) предприятието A пълни отново композитни бутилки по такъв начин, че потребителите могат при дистрибутор на предприятието A и срещу заплащане за газа да заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от предприятието A;

г) предприятието Б осъществява дейност по пълнене на газ в бутилки, и по-специално в композитни бутилки, обхванати от посочената в [буква] а) марка, обозначаваща опаковката, като потребителите отиват при дистрибутор на предприятието Б и срещу заплащане за газа заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от предприятието Б, и

д) когато въпросните композитни бутилки са напълнени с газ от предприятието Б, последното им залепва надписи, посочващи, че пълненето е било извършено от него?

2) Ако може да се предположи, че по принцип потребителите ще придобият впечатлението, че съществува връзка между предприятията A и Б, има ли това значение за отговора на първия въпрос?

3) При отрицателен отговор на първия въпрос, би ли моглo резултатът да бъде различен, поради факта че композитните бутилки — освен че са обхванати от марката, обозначаваща горепосочената опаковка — носят словни и/или фигуративни марки, регистрирани от предприятието A (отпечатани върху бутилката), които си остават видими независимо от надписите на предприятието Б?

4) При утвърдителен отговор на първия и на третия въпрос, би ли моглo резултатът да бъде различен, като се има предвид, че по отношение на други видове бутилки, които не са обхванати от марката, обозначаваща горепосочената опаковка, но носят словната и/или фигуративната марка на предприятието A, последното в продължение на много години е приемало и продължава да приема други предприятия да пълнят тези бутилки?

5) При утвърдителен отговор на първия или на третия въпрос, би ли моглo резултатът да бъде различен, ако самият потребител се обръща пряко към предприятието Б, за да:

а) замени срещу заплащане за газа празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от предприятието Б, или

б) напълни с газ срещу заплащане композитната бутилка, която е донесъл?“.

По преюдициалните въпроси

С поставените въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали — и според случая, при какви условия — притежателят на изключителна лицензия за използването на композитни газови бутилки, предназначени за повторно използване, чиято форма е защитена в качеството ѝ на триизмерна марка и върху които този притежател е нанесъл своите наименование и лого, регистрирани като словна и фигуративна марка, може да се противопостави съгласно членове 5 и 7 от Директива 89/104, след като тези бутилки са закупени от потребители, които впоследствие са използвали съдържащия се първоначално в тях газ, на това да бъдат заменяни от трети лица срещу заплащане за пълни с газ композитни бутилки, които не са с произход от същия притежател.

Становища, представени на Съда

Според Viking Gas при обстоятелства като разглежданите по главното производство повторното пълнене и замяната на композитни бутилки не могат да бъдат забранени съгласно членове 5 и 7 от Директива 89/104. Kosan Gas и Италианската република застъпват противното становище. Европейската комисия твърди, че става въпрос основно да се установи дали по главното производство съществува вероятност от объркване, в смисъл че потребителят би могъл да приеме, че съдържащият се в напълнена от Viking Gas бутилка газ е с произход от Kosan Gas или че между тези предприятия съществува икономическа връзка, което следвало да се установи от запитващата юрисдикция.

Viking Gas подчертава, че потребителят придобива композитната бутилка при първото закупуване, което имало за последица изчерпване на правото на марка на Kosan Gas. Вследствие на това потребителят имал право да използва свободно тази бутилка — която впрочем била предназначена именно за пълнене с газ — за да я напълни отново. Правата, предоставени на притежателя на дадена марка, не можели да бъдат разпростирани, така че да създават пречки за купувача на продукта, носещ тази марка, да го използва за цели, за които той е пуснат на пазара. В това отношение не било от значение потребителят да пълни отново закупените от него композитни бутилки, отивайки директно при Viking Gas или заменяйки празна композитна бутилка за подобна пълна бутилка при дистрибутор, който сътрудничи с Viking Gas. Всъщност, като се има предвид, че в двата случая за потребителите било ясно, че от една страна, композитната бутилка е стока втора употреба, и от друга страна, газът не е с произход от Kosan Gas, а от Viking Gas, което било обозначено на бутилките чрез поставянето на надписи, препродажбата на пълнените от Viking Gas бутилки не засягала правата на марка на Kosan Gas.

Viking Gas подчертава, че по отношение на типовете газови бутилки, различни от композитните бутилки, често последващото им пълнене се извършва от оператори, различни от тези, които са пуснали този вид бутилки на пазара. Kosan Gas обаче не можело да преустанови това използване, пускайки на пазара друг вид газова бутилка. Всъщност придобиването на право на марка не можело да има за цел изкуственото отделяне на тези пазари с цел ползването на недължимо конкурентно предимство и въвеждането на неоправдана ценова разлика, което следвало да се вземе предвид и при тълкуването на правилата относно изчерпването на правото, предоставено от марката. В този контекст Viking Gas твърди, че Kosan Gas използва факта, че предоставеното от въпросната марка право не е изчерпано, така че да отдели по изкуствен начин пазара на бутилиран газ, което се доказвало от факта, че понастоящем това предприятие продавало съдържащия се в композитна бутилка газ на цена, по-висока с 20 % от тази на газа, съдържащ се в класическа стоманена бутилка, без да са налице фактори, свързани с производството или дистрибуцията, които можели да оправдаят такава ценова разлика.

Kosan Gas счита, че по главното производство става въпрос за идентични стоки и марки, поради което е налице нарушение само въз основа на този единствен факт. При всички положения съществувала голяма вероятност от объркване, тъй като извършеното от Viking Gas етикетиране на композитните бутилки било твърде дискретно.

Kosan Gas счита, че правилото за изчерпване на предоставеното от марката право не позволява на Viking Gas да пълни и да продава собствения си газ в композитните бутилки, защитени от марка, на която то не е притежател. Всъщност посоченото правило означавало единствено, че Kosan Gas не можело да се противопостави на препродаването на пълнените и търгуваните от него композитни бутилки. Изчерпването на разглежданото право не можело да се отнася до подлежаща на повторна употреба опаковка, тъй като сама по себе си опаковката не била продукт, а продуктът в настоящия случай бил газът. Дори в обратния случай изчерпването можело да се отнася само до опаковката в качеството ѝ на такава, въпреки че тя можела да бъде разпространявана без съдържание. От друга страна, замяната на продукт, предмет на дадена марка, който е предназначен за използване от потребителя, представлявала промяна на този продукт по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 89/104, на която притежателят на тази марка можел да се противопостави, дори след като е пуснал продукта на пазара.

Италианската република отбелязва рисковете, произтичащи от защитата на съдовете в качеството им на триизмерни марки и от обществения интерес те да бъдат на разположение, с цел насърчаване на конкуренцията и защита на потребителите. Все пак посоченият интерес бил защитен с член 3 от Директива 89/104, в който се изброявали основанията за отказ и за недействителност на марките и не можел да допринесе за определяне на границите и на обхвата на предоставеното от марката право, след като тя вече е валидно регистрирана. Доколкото валидността на регистрацията на композитната бутилка в качеството ѝ на марка не била оспорена, следвало да се счита за установено, че формата на бутилката има отличителна функция спрямо продукта, което означавало, че продажбата на същия продукт под същата форма от трето лице отнемало отличителната функция на марката.

Принципът на изчерпване на правото, предоставено от марката, който се отнасял само до последващи продажби на продукта, за който е настъпило изчерпването на марката, не можел да бъде изтъкван като аргумент срещу това тълкуване. Дори ако се изходи от противната теза, правата на марка по главното производство все пак не били изчерпани, като се има предвид, че описаните от запитващата юрисдикция обстоятелства попадали в обхвата на дерогацията, предвидена в член 7, параграф 2 от Директива 89/104. Всъщност обстоятелството, че Viking Gas пълни бутилки със собствен газ, съдържало риска от влошаване или промяна на „продукта бутилка“. Kosan Gas било явно заинтересовано от това композитните бутилки да бъдат пълнени от негови одобрени дистрибутори, за да може да запази контрола върху качеството на продадения продукт, доколкото всякакъв дефект в последния можел да накърни репутацията на марката.

Комисията счита, че определящият елемент по главното производство е свързан с въпроса дали потребителят, който се обръща към Viking Gas, за да бъде напълнена празната му композитна бутилка, може да разбере без затруднения единствено въз основа на етикетирането, че закупеният от него газ е с произход от Viking Gas и че не съществува икономическа връзка между това предприятие и Kosan Gas. Тя уточнява, че положението по главното производство е уредено с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, който съгласно практиката на Съда предоставя закрила за всички функции на марката. Нищо обаче не указва, че функции, различни от изразяващата се в гарантиране произхода на продукта, са застрашени от въпросното използване.

По отношение на въпроса за изчерпването на предоставеното от марката право, Комисията провежда разлика между, от една страна, използването на композитната бутилка, напълнена с газ от Kosan Gas или, според случая, на празната композитна бутилка, и от друга страна, използването на тази пълна с газ бутилка с произход от друго предприятие. Първият вид използване не можело да бъде забранено от притежателя на марката, която има за предмет опаковката, имайки предвид, че предоставените от нея права били изчерпани с продажбата на композитната бутилка, доколкото тази продажба позволила реализиране на икономическата стойност на бутилката. Що се отнася до втория вид използване, следвало да се отчита факта, че продуктът, обхванат от марката, а именно газът, вече бил използван и бил заменен без съгласието на притежателя на марката с друг продукт, който не е с произход от притежателя на тази марка. В такъв случай предвидените в член 7, параграф 1 от Директива 89/104 условия не били изпълнени, тъй като марката не позволявала да се гарантира произходът на продукта, който следвало да бъде неин предмет.

Съображения на Съда

Според установената съдебна практика членове 5—7 от Директива 89/104 осъществяват пълно хармонизиране на правилата, свързани с предоставяните от марката права, и по този начин определят правата на притежателите на марки в Европейския съюз (вж. по-специално Решение от 3 юни 2010 г. по дело Coty Prestige Lancaster Group, C-127/09, все още непубликувано в Сборника, точка 27 и цитираната съдебна практика).

По-конкретно член 5 от посочената директива предоставя на притежателя на марката изключително право, което му позволява да забранява на всяко трето лице в частност да предлага стоките, носещи неговата марка, да ги пуска на пазара или да ги складира за тези цели. Член 7, параграф 1 от същата директива съдържа изключение от това правило, доколкото предвижда, че правото на притежателя е изчерпано, когато стоките са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП) от самия притежател или с негово съгласие (вж. по-специално Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Makro Zelfbedieningsgroothandel и др., C-324/08, Сборник, стр. I-10019, точка 21, както и цитираната съдебна практика).

Погасяването на изключителното право произтича или от изричното или мълчаливото съгласие на притежателя с пускането на пазара в ЕИП, или от пускането на пазара в ЕИП от самия притежател или от икономически свързан с него оператор, например по-специално лицензополучател. Ето защо съгласието на притежателя или пускането на пазара в ЕИП от негова страна или от икономически свързан с него оператор, които са равностойни на отказ от изключително право, поотделно представляват определящ елемент за погасяването на това право (вж. Решение по дело Coty Prestige Lancaster Group, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика).

По главното производство е безспорно, че композитните бутилки, чието повторно пълнене и замяна от Viking Gas са предмет на разглеждане, са пуснати на пазара в ЕИП от Kosan Gas, което притежава изключителна лицензия за използването в Дания на триизмерната марка, изразяваща се във формата на тези бутилки, и е притежател на поставените върху тях словна и фигуративна марка.

Kosan Gas, Италианската република и Комисията все пак считат, че член 7, параграф 1 от Директива 89/104 трябва да се тълкува в смисъл, че това пускане на пазара изчерпва единствено правото на притежателя или на лицензополучателя да забрани по-нататъшното пускане в продажба на бутилки, които все още са пълни с първоначалния газ или са празни, но не позволява на трети страни да пълнят с търговска цел и със собствен газ същите бутилки. Kosan Gas поддържа по-специално че изчерпването на правото на марка не може да се отнася до опаковането на продукта.

В това отношение следва да се отбележи, че композитните бутилки, които са предназначени за многократна употреба, не представляват обикновена опаковка на продукта, а имат самостоятелна икономическа стойност и самите те трябва да се считат за продукт. Всъщност при първото закупуване на такава бутилка, пълна с газ, от дистрибутор на Kosan Gas, потребителят трябва да заплати не само газа, но и композитната бутилка, чиято цена надвишава тази на традиционните стоманени газови бутилки, по-специално поради специфичните им технически характеристики, както и тази на съдържащия се в тях газ.

При тези обстоятелства следва да се постигне баланс, от една страна, между законния интерес на лицензополучателя, който разполага с права върху марката, изразяваща се във формата на композитна бутилка, и е притежател на марките, обозначени върху нея, от използване на правата, свързани с тези марки, и от друга страна, между законните интереси на купувачите на тези бутилки, по-специално да се ползват напълно от правото си на собственост върху тези бутилки, както и общия интерес от запазване на ненарушена конкуренция.

По отношение на интереса на този лицензополучател и притежател да се ползва от правата, произтичащи от тези марки, следва да се отбележи, че продажбата на композитните бутилки му позволява да реализира икономическата стойност на марките, свързани с тези бутилки. Съдът обаче вече е заключил, че продажба, позволяваща реализиране на икономическата стойност на марката, изчерпва изключителните права, предоставени съгласно Директива 89/104 (вж. по-специално Решение от 30 ноември 2004 г. по дело Peak Holding, C-16/03, Recueil, стp. I-11313, точка 40).

По отношение на интересите на купувачите на композитни бутилки е безспорно, че те не могат да се ползват напълно от правото си на собственост върху тези бутилки, ако това право е ограничено от свързаните с тях права на марка, дори след продажбата на тези бутилки от притежателя или с негово съгласие. Както отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, тези купувачи не биха разполагали повече със свобода при упражняването на това право, а биха били обвързани с един-единствен доставчик на газ с цел последващото повторно пълнене на тези бутилки.

Накрая, разрешаването на лицензополучателя, който разполага с права върху марката, изразяваща се във формата на композитна бутилка, и е притежател на марките, обозначени върху нея, да се противопостави въз основа на правата, свързани с тези марки, на последващото пълнене на бутилките, би довело до недължимо свиване на конкуренцията на пазара надолу по веригата, що се отнася до пълненето на газови бутилки, и дори би породило опасност от изкуствено отделяне на този пазар, когато този лицензополучател и притежател успее да наложи своята бутилка благодарение на специфичните ѝ технически характеристики, закрилата на които не е предмет на правото на марки. Освен това тази опасност нараства, поради факта че композитната бутилка има висока цена по отношение на газа и че купувачът, за да може да избере отново свободно своя доставчик на газ, трябва да се откаже от първоначалната инвестиция, направена за закупуването на бутилката, чието амортизиране предполага, че бутилката е използвана достатъчен брой пъти.

От горните съображения следва, че продажбата на композитната бутилка води до изчерпване на правата, които лицензополучателят, който разполага с права върху марката, изразяваща се във формата на композитна бутилка, и е притежател на марките, обозначени върху нея, черпи от тези марки, а също води до прехвърляне на купувача на правото да разполага свободно с тази бутилка, включително с това да я заменя или пълни, след като първоначалният газ вече е използван, при предприятие по негов избор, т. е. не само при този лицензополучател и притежател, но и при един от неговите конкуренти. От това право на купувача произтича правото на тези конкуренти да извършват в границите на член 7, параграф 2 от Директива 89/104 повторно пълнене или замяна на празните бутилки.

Що се отнася до тези граници, следва да се припомни, че съгласно този член 7, параграф 2 притежателят на марка може въпреки пускането на пазара на продуктите, предмет на неговата марка, да се противопостави на по-нататъшното им пускане в продажба, когато съществуват основателни причини за такова противопоставяне, и по-специално когато състоянието на стоките е променено или влошено след пускането им на пазара. Според постоянната практика на Съда употребата на наречието „по-специално“ в член 7, параграф 2 показва, че случаят, свързан с изменението или промяната на състоянието на стоките, носещи марката, е посочен само като пример за това кои причини могат да бъдат основателни (вж. по-специално Решение от 23 април 2009 г. по дело Copad, C-59/08, Сборник, стр. I-3421, точка 54 и цитираната съдебна практика).

Така Съдът вече е постановил, че подобна основателна причина е налице и когато използването от трето лице на идентичен или сходен на дадена марка знак засяга сериозно нейното реноме или също когато това използване се извършва по начин, с който се създава впечатление, че съществува икономическа връзка между притежателя на марката и това трето лице, и по-специално че последният е част от дистрибуторската мрежа на притежателя на тази марка или че между двете лица има особена връзка (вж. в този смисъл Решение от 8 юли 2010 г. по дело Portakabin, C-558/08, все още непубликувано в Сборника, точки 79 и 80, както и цитираната съдебна практика).

При все че е задължение на запитващата юрисдикция да прецени дали с оглед на обстоятелствата, с които се характеризира главното производство, е налице такава основателна причина, следва да ѝ бъдат предоставени известни указания с оглед на тази преценка, по-специално що се отнася до конкретните елементи, които Съдът иска да установи.

Във връзка с това следва да се уточни, че за да се отговори на въпроса дали пускането в продажба на композитните бутилки, повторно пълнени от Viking Gas, се извършва по начин, с който се създава впечатление, че съществува икономическа връзка между това предприятие и Kosan Gas, което би дало право на последното предприятие да се противопостави на това пускане в продажба, е необходимо да се държи сметка за опаковането на тези бутилки, както и за условията, при които те биват заменяни.

Всъщност етикетирането на композитните бутилки и условията, при които те биват заменяни, не трябва да бъдат причина средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да счита, че съществува връзка между двете разглеждани по главното производство предприятия или че газът, който е служил за повторното пълнене на тези бутилки, е с произход от Kosan Gas. За да се прецени дали такова погрешно впечатление следва да се изключи, трябва да се държи сметка за практиките в този сектор, и по-конкретно за въпроса дали потребителите имат право газовите бутилки да бъдат пълнени повторно при други дистрибутори. От друга страна, изглежда основателно да се приеме, че потребител, който се обръща пряко към Viking Gas, било за да замени празната си газова бутилка с напълнена бутилка, било за да напълни собствената си бутилка, може по-лесно да установи липсата на връзка между това предприятие и Kosan Gas.

По отношение на факта, че композитните бутилки са обозначени със словната и фигуративната марка, състоящи се от наименованието и логото на Kosan Gas, които според заключенията на запитващата юрисдикция продължават да бъдат видими въпреки етикетирането, поставено от Viking Gas върху тези бутилки, следва да се отбележи, че това обстоятелство е от значение, доколкото явно изключва възможността посоченото етикетиране да променя състоянието на бутилките, прикривайки техния произход.

С оглед на изложеното по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че членове 5 и 7 от Директива 89/104 трябва да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на притежателя на изключителна лицензия за използването на композитни газови бутилки, предназначени за повторно използване, чиято форма е защитена в качеството на триизмерна марка и върху които притежателят е поставил своите наименование и лого, регистрирани като словна и фигуративна марка, да се противопостави на това след като са били закупени от потребители, които впоследствие са използвали първоначално съдържащия се в тях газ, тези бутилки да бъдат заменяни от трети лица срещу заплащане за пълни с газ композитни бутилки, които не са с произход от същия притежател, освен ако същият този притежател може да изтъкне основателна причина по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 89/104.

По съдебните разноски

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.