Documents - 6
cited in "Решение на Съда (първи състав) от 14 юли 2011 г. Viking Gas A/S срещу Kosan Gas A/S. Искане за преюдициално заключение : Højesteret - Дания. Марки - Директива 89/104/ЕИО - Членове 5 и 7 - Газови бутилки, регистрирани като триизмерна марка - Пускане на пазара от изключителен лицензополучател - Дейност на конкурент на лицензополучателя, състояща се в пълнене на тези бутилки. Дело C-46/10."
Марки, Директива 89/104/ЕИО, Членове 5 и 7, Газови бутилки, регистрирани като триизмерна марка, Пускане на пазара от изключителен лицензополучател, Дейност на конкурент на лицензополучателя, състояща се в пълнене на тези бутилки.
Keywords Summary Keywords Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Пускане на пазара от изключителен лицензополучател на газови бутилки, защитени като триизмерна марка — Дейност на конкурент на лицензополучателя, състояща се в пълнене на тези бутилки — Възражение на лицензополучателя — Недопустимост въз основа на принципа на изчерпване на правата, закрепен в член 7, параграф 1 от Директивата, освен в хипотезите на изключенията по член 7, параграф 2 от нея (член 5 и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary Членове 5 и 7 от Първа директива 89/104/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на притежателя на изключителна лицензия за използването на композитни газови бутилки, предназначени за повторно използване, чиято форма е защитена в качеството на триизмерна марка и върху които притежателят е поставил своите наименование и лого, регистрирани като словна и фигуративна марка, да се противопостави на това след като са били закупени от потребители, които впоследствие са използвали първоначално съдържащия се в тях газ, тези бутилки да бъдат заменяни от трети лица срещу заплащане за пълни с газ композитни бутилки, които не са с произход от същия притежател, освен ако същият този притежател може да изтъкне основателна причина по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 89/104. Продажбата на композитната бутилка води до изчерпване на правата, които лицензополучателят, който разполага с права върху марката, изразяваща се във формата на композитна бутилка, и е притежател на марките, обозначени върху нея, черпи от тези марки, а също води до прехвърляне на купувача на правото да разполага свободно с тази бутилка, включително с това да я заменя или пълни, след като първоначалният газ вече е използван, при предприятие по негов избор, т.е. не само при този лицензополучател и притежател, но и при един от неговите конкуренти. От това право на купувача произтича правото на тези конкуренти да извършват в границите на член 7, параграф 2 от Директива 89/104 повторно пълнене или замяна на празните бутилки. Що се отнася до границите, определени в член 7, параграф 2, притежателят на марка може въпреки пускането на пазара на продуктите, предмет на неговата марка, да се противопостави на по-нататъшното им пускане в продажба, когато съществуват основателни причини за такова противопоставяне, и по-специално когато състоянието на стоките е променено или влошено след пускането им на пазара. Употребата на наречието „по-специално“ в член 7, параграф 2 показва, че случаят, свързан с изменението или промяната на състоянието на стоките, носещи марката, е посочен само като пример за това кои причини могат да бъдат основателни. Подобна основателна причина е налице и когато използването от трето лице на идентичен или сходен на дадена марка знак засяга сериозно нейното реноме или също когато това използване се извършва по начин, с който се създава впечатление, че съществува икономическа връзка между притежателя на марката и това трето лице, и по-специално че последният е част от дистрибуторската мрежа на притежателя на тази марка или че между двете лица има особена връзка. Етикетирането на композитните бутилки и условията, при които те биват заменяни, не трябва да бъдат причина средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да счита, че съществува връзка между двете разглеждани предприятия или че газът, който е служил за повторното пълнене на тези бутилки, е с произход от притежателя. За да се прецени дали такова погрешно впечатление следва да се изключи, трябва да се държи сметка за практиките в този сектор, и по-конкретно за въпроса дали потребителите имат право газовите бутилки да бъдат пълнени повторно при други дистрибутори. От друга страна, изглежда основателно да се приеме, че потребител, който се обръща пряко към конкурента, било за да замени празната си газова бутилка с напълнена бутилка, било за да напълни собствената си бутилка, може лесно да установи липсата на връзка между това предприятие и притежателя. (вж. точки 35—37, 40 и 42 и диспозитива)
Марки, Реклама по интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Директива 89/104/ЕИО, Членове 5-7, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от идентична с марка ключова дума, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от ключови думи, възпроизвеждащи марка с "малки грешки", Реклама за стоки втора употреба, Стоки, произведени и пуснати на пазара от притежателя на марката, Изчерпване на правото, предоставено от марката, Поставяне на етикети с наименованието на препродавача и премахване на етикетите с марката, Реклама на стоки втора употреба, която изхожда от чужда марка и включва, освен произведените от притежателя на марката стоки, и стоки с друг произход.
Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Условие за правото на притежателя (член 5, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки или услуги — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Ограничаване на действието на марката — Условие (член 5, параграф 1, и член 6, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Стока, пусната на пазара в Общността или в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие — Реклама за препродажба на стока в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Възражение на притежателя — Допускане като изключение от принципа на изчерпване съгласно член 7, параграф 2 от Директивата — Условия (член 7 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забранява на рекламодател да рекламира — изхождайки от идентична или сходна на посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Освен това е необходимо да се заключи, че също е налице засягане на посочената функция на марката, когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно, що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното — е икономически свързан с него. (вж. точки 34, 35 и 52—54; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че когато в приложение на член 5 от тази директива може да се забрани използването от страна на рекламодатели на идентични или сходни на марки знаци като ключови думи в рамките на услуга по каталогизиране в интернет, по принцип тези рекламодатели не биха могли да се позовават на изключението, установено с член 6, параграф 1, за да избегнат подобна забрана. Все пак националната юрисдикция трябва да провери с оглед на обстоятелствата по случая дали действително няма никакво използване по смисъла на споменатия член 6, параграф 1, което да е било в съответствие с честната производствена или търговска практика. (вж. точка 72; точка 2 от диспозитива) 3. Член 7 от Директива 89/104 относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка няма право да забранява на рекламодателя да рекламира — изхождайки от идентичен или сходен на посочената марка знак, избран от този рекламодател без съгласието на посочения притежател като ключова дума в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — препродажбата на стоки, произведени от този притежател и пуснати в продажба в Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие, освен ако не е налице основателна причина по смисъла на параграф 2 от същия член, която да обосновава възраженията на притежателя срещу тази реклама, например използване на знака, което да създава впечатление, че между препродавача и притежателя на марката е налице икономическа връзка или пък използване, което сериозно да накърнява реномето на марката. Националната юрисдикция, която трябва да прецени дали е налице такава основателна причина по делото, с което е сезирана: - не би могла да установи, единствено въз основа на обстоятелството, че рекламодателят използва чужда марка с добавяне на изрази, указващи, че съответната стока е предмет на препродажба, например „използван“ или „втора употреба“, че съобщението създава впечатлението за съществуването на икономическа връзка между препродавача и притежателя на марката или сериозно засяга реномето ѝ, - е длъжна да установи, че такава основателна причина е налице, когато без съгласието на притежателя на марката препродавачът, който я използва в рамките на реклама за дейността си, свързана с препродажба, премахва надписа с тази марка от произведените и пуснати в продажба от този притежател стоки и замества същия с надпис с името на препродавача, като по този начин скрива марката, и - е длъжна да приеме, че на препродавач, специализиран в продажбата на стоки втора употреба с чужда марка, не би могла да се наложи забраната да използва тази марка, за да съобщи на потребителите за дейността, свързана с препродажба, която освен продажбата на стоки втора употреба със споменатата марка включва и продажбата на други стоки втора употреба, освен ако от препродажбата на тези други стоки не произтича опасност, предвид на нейния обем, представяне или лошо качество, тежко да пострада обликът, който притежателят е успял да създаде на своята марка. (вж. точка 93; точка 3 от диспозитива)
Право относно марките, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 13, параграф 1, Директива 89/104/ЕИО, Член 7, параграф 1, Изчерпване на правата на притежателя на марката, Понятието "стока, пусната на пазара", Съгласие на притежателя, Флакони с парфюм, наречени "тестери", предоставени на разположение от притежателя на марка на специализиран търговски представител, който членува в мрежа за селективна дистрибуция.
Keywords Summary Keywords Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Изчерпване на правото, предоставено от марката — Условие — Изрично или мълчаливо съгласие на притежателя за пускането на пазара в Общността или в Европейското икономическо пространство — Пускане на стоки на пазара от посредник в нарушение на клауза от договор за дистрибуция (член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) Summary Член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността и член 7, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че изчерпването на правата, предоставени от марката, възниква единствено ако в резултат от преценка, която следва да извърши националната юрисдикция, може да се направи извод за наличие на изрично или мълчаливо съгласие на нейния притежател за пускането на пазара, съответно в Общността или в Европейското икономическо пространство, на стоките, за които се прави позоваване на това изчерпване. Доколкото предоставянето на „тестери с парфюм“ на посредниците, обвързани по силата на договор с притежателя на марката, за да могат техните клиенти да изпробват съдържанието им, се прави без прехвърляне на собственост и със забрана за продажба, когато притежателят на марката може по всяко време да изиска обратно тази стока и когато нейното представяне се отличава ясно от това на флаконите с парфюм, обикновено предоставяни на посочените посредници от притежателя на марката, обстоятелството, че тези тестери са флакони с парфюм с надписи „за демонстрация“ и „забранено за продажба“, не позволява установяването на мълчаливо съгласие от страна на притежателя на марката за пускането им на пазара, ако няма никакво доказателство за обратното, което трябва да прецени националната юрисдикция. (вж. точки 47, 48 и диспозитива)