Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а), Реално използване, Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката, Действие на съдебното решение във времето.

Дело C-553/11 Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 октомври 2012 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Липса на реално използване на марката — Използване на марката под форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния ѝ характер — Регистрация на използвана форма, различна от тази на регистрираната марка — Липса на последици (член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 15) Вж. текста на решението. (вж. точка 16) Регистрацията като марка на формата, в която се използва друга регистрирана марка — форма, която се различава от предвидената при регистрацията на последната марка и същевременно не променя отличителния ѝ характер, не е пречка за прилагането на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 относно марките. Всъщност, от една страна, отличителният характер на дадена марка по смисъла на разпоредбите на Директива 89/104 означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. От друга страна, от текста на член 10, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 по никакъв начин не следва, че различната форма, в която се използва марката, не може също да бъде регистрирана като марка. Всъщност единственото посочено в тази разпоредба условие е, че използваната форма може да се различава от формата, предвидена при регистрацията на тази марка, само по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на последната. Що се отнася до целта на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104, следва да се отбележи, че като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, предвидена при регистрацията на марката, тази разпоредба цели да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Постигането на тази цел обаче би било осуетено, ако за установяване на използването на регистрираната марка се изискваше да бъде изпълнено допълнително условие, съгласно което различната форма, в която се използва тази марка, не трябва също да е регистрирана като марка. Всъщност регистрацията на нови форми на дадена марка позволява при необходимост да се изпреварят промените, които могат да настъпят в образа на марката, и по този начин да я приведат в съответствие с условията на развиващ се пазар. Освен това от дванадесето съображение на Директива 89/104 следва, че нейните разпоредби трябва „изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция“ за закрила на индустриалната собственост. Поради това член 10, параграф 2, буква а) от тази директива трябва да се тълкува в съответствие с член 5, C, параграф 2 от конвенцията. От последната разпоредба обаче не може да се заключи, че регистрацията на знак като марка води до това, че използването на знака вече не може да се изтъква, за да се докаже използването на друга регистрирана марка, от която той се различава само по начин, който не променя отличителния характер на последната. (вж. точки 19—24) Дело C-553/11 Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 октомври 2012 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Липса на реално използване на марката — Използване на марката под форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния ѝ характер — Регистрация на използвана форма, различна от тази на регистрираната марка — Липса на последици (член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 15) Вж. текста на решението. (вж. точка 16) Регистрацията като марка на формата, в която се използва друга регистрирана марка — форма, която се различава от предвидената при регистрацията на последната марка и същевременно не променя отличителния ѝ характер, не е пречка за прилагането на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 относно марките. Всъщност, от една страна, отличителният характер на дадена марка по смисъла на разпоредбите на Директива 89/104 означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. От друга страна, от текста на член 10, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 по никакъв начин не следва, че различната форма, в която се използва марката, не може също да бъде регистрирана като марка. Всъщност единственото посочено в тази разпоредба условие е, че използваната форма може да се различава от формата, предвидена при регистрацията на тази марка, само по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на последната. Що се отнася до целта на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104, следва да се отбележи, че като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, предвидена при регистрацията на марката, тази разпоредба цели да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Постигането на тази цел обаче би било осуетено, ако за установяване на използването на регистрираната марка се изискваше да бъде изпълнено допълнително условие, съгласно което различната форма, в която се използва тази марка, не трябва също да е регистрирана като марка. Всъщност регистрацията на нови форми на дадена марка позволява при необходимост да се изпреварят промените, които могат да настъпят в образа на марката, и по този начин да я приведат в съответствие с условията на развиващ се пазар. Освен това от дванадесето съображение на Директива 89/104 следва, че нейните разпоредби трябва „изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция“ за закрила на индустриалната собственост. Поради това член 10, параграф 2, буква а) от тази директива трябва да се тълкува в съответствие с член 5, C, параграф 2 от конвенцията. От последната разпоредба обаче не може да се заключи, че регистрацията на знак като марка води до това, че използването на знака вече не може да се изтъква, за да се докаже използването на друга регистрирана марка, от която той се различава само по начин, който не променя отличителния характер на последната. (вж. точки 19—24)