Преюдициално запитване, Право относно марките, Директива 2008/95/ЕО, Член 14, А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ, Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице, Регламент (ЕО) № 207/2009, Марка на Европейския съюз, Член 34, параграф 2, Претендиране на предходността на по-ранна национална марка, Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка.

Дело C-148/17 Peek & Cloppenburg KG, Hamburg срещу Peek & Cloppenburg KG, Düsseldorf (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Преюдициално запитване — Право относно марките — Директива 2008/95/ЕО — Член 14 — А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ — Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Марка на Европейския съюз — Член 34, параграф 2 — Претендиране на предходността на по-ранна национална марка — Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 април 2018 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ — Определяне на датата, на която са налице предпоставките за отмяната или за недействителността на по-ранна национална марка — Претендиране на предходността на по-ранната национална марка спрямо марката на Европейския съюз — Правно действие от предходността след заличаването на по-ранната национална марка (член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 14 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Член 14 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, според което недействителността на по-ранна национална марка или отмяната на правата на притежателя ѝ, чиято предходност се претендира спрямо марка на Европейския съюз, могат да бъдат установени a posteriori само ако предпоставките за тази недействителност или за тази отмяна са били налице не само към датата, на която е заявен отказ от по-ранната национална марка, или към датата, на която е изтекъл срокът ѝ на защита, но и към датата, на която е постановено установителното съдебно решение. Макар член 14 от Директива 2008/95 да не уточнява коя дата следва да се вземе предвид, за да се разгледа дали предпоставките за недействителността или за отмяната са налице, от текста и от предмета на тази разпоредба обаче следва, че въпросният преглед цели да се установи със задна дата дали тези предпоставки са били налице към датата, на която притежателят се е отказал от по-ранната национална марка или на която срокът ѝ на защита е изтекъл. От това следва, че изискването предпоставките за недействителността на по-ранната национална марка или за отмяната на правата на притежателя ѝ да бъдат налице и към датата, на която се постановява решение по искането за установяване a posteriori на недействителността или на отмяната, не съответства на тази разпоредба. Всъщност най-напред следва да се посочи, че възможността да се използва национална марка, от която е направен отказ, въобще не е предвидена в Директива 2008/95. Освен това от съображение 5 и от член 1 става ясно, че Директивата се прилага единствено към марки, които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация, а заличената марка не съществува повече с оглед на Директивата. По-нататък от член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/95 следва, че използването на марката се взема предвид само до датата на подаване на искането за отмяна, евентуално изтеглена с три месеца в хипотезата, посочена в третата алинея на тази разпоредба. Следователно не би съответствало на тази разпоредба, в рамките на процедура за установяване a posteriori на отмяната на правата на притежателя на марка, да се вземе предвид използване след датата, на която притежателят сам е заявил, че се отказва от тази марка, или е допуснал да изтече срокът ѝ на защита. Накрая от член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва, че единствената последица от предходността на по-ранна национална марка, която се претендира спрямо марка на Европейския съюз, е, че притежателят на тази по-ранна национална марка, който се е отказал от нея или е допуснал да изтече срокът ѝ на защита, се счита, че продължава да се ползва в държавата членка, във или за която тя е била регистрирана, със същите права като тези, които той би имал, ако тя беше продължила да е регистрирана в нея. Така тази разпоредба създава фикция, целяща да позволи на притежателя на марката на Европейския съюз да продължи да се ползва в тази държава членка от защитата, с която би се ползвала по-ранната национална марка, която е заличена, а не да позволи на последната да продължи да съществува като такава. От това следва по-специално, че евентуално използване на въпросния знак след заличаването трябва да се разглежда в такъв случай като използване на марката на Европейския съюз, а не на заличената по-ранна национална марка. (вж. т. 26, 28—30 и диспозитива)