Преюдициално запитване, Интелектуална собственост, Марки, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, параграф 1, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграфи 1 и 2, Права, предоставени от марката, Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване.

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграф 1, Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет, Неразрешено използване на марката, Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му, Иск на притежателя на марката срещу третото лице.

Дело C-179/15 Daimler AG срещу Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 5, параграф 1 — Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет — Неразрешено използване на марката — Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му — Иск на притежателя на марката срещу третото лице“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 март 2016 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Съобщение до потребителите от трето предприятие относно ремонта и поддръжката на стоки, обозначени с марката — Включване (член 5, параграф 1 и параграф 3, буква г) и членове 6 и 7 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Отговорност на рекламодателя за действията или бездействията на доставчиците на доставчици на услуги по качване на съобщения или на администраторите на справочни интернет сайтове на предприятия — Изключване (член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Използването на марка от трето лице без разрешението на притежателя, за да се съобщи на потребителите, че третото лице извършва ремонта и поддръжката на стоки, които носят тази марка, или че той е специализиран във или че е специалист по подобни стоки, представлява при определени обстоятелства използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, което може да се забрани от притежателя на марката, освен ако не се приложи член 6 относно ограничаването на действието на марката или член 7 относно изчерпването на правата, предоставени от нея. Като е поръчал в рамките на търговските си дейности на доставчик на услуги рекламно съобщение, за да бъде то достъпно онлайн на интернет сайт, рекламодателят е използвал марката в „търговската дейност“ за „стоки и услуги“, които предлага на клиентите си, като подобно използване за рекламни цели освен това е изрично посочено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2008/95. Когато подобно използване е направено без съгласието на притежателя на марката, то може да засегне функцията за указване на произход на марката, при положение че съобщението подсказва наличието на икономическа връзка между рекламодателя и притежателя. (вж. т. 28—30) Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка. Ако обаче за поставянето в справочен интернет сайт на рекламно онлайн съобщение, посочващо марка на друго лице, е отговорен рекламодателят, който го е поръчал и по чието указание администраторът на сайта е действал като доставчик на услуга, не може да се вменят на рекламодателя действия или бездействие на подобен доставчик, който умишлено или поради небрежност надхвърля изричните указания, дадени от посочения рекламодател, които имат за цел по-специално да се избегне използването на марката. По този начин, когато посоченият доставчик се въздържа да изпълни искането на рекламодателя да заличи въпросното съобщение или посочването на съдържащата се в него марка, появяването на това посочване в справочния интернет сайт не може да се анализира отново като използване на марката от страна на рекламодателя. Освен това не могат да се вменяват на рекламодателя самостоятелни действия на други икономически оператори, каквито са администраторите на справочни интернет сайтове, с които рекламодателят не поддържа пряко или непряко отношение и които действат не по поръчка и за сметка на рекламодателя, а по собствена инициатива и от свое име. И в двете хипотези, притежателят на марката няма право съгласно член 5, параграф 1, буква а) или б) от Директива 2008/95 да предприеме действия срещу рекламодателя, за да му забрани да поставя онлайн съобщението, съдържащо посочване на марката му. (вж. т. 34, 36, 37 и 44 и диспозитива)