Преюдициално запитване, Интелектуална собственост, Марки, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, параграф 1, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграфи 1 и 2, Права, предоставени от марката, Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване.

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграф 1, Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет, Неразрешено използване на марката, Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му, Иск на притежателя на марката срещу третото лице.

Дело C-179/15 Daimler AG срещу Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 5, параграф 1 — Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет — Неразрешено използване на марката — Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му — Иск на притежателя на марката срещу третото лице“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 март 2016 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Съобщение до потребителите от трето предприятие относно ремонта и поддръжката на стоки, обозначени с марката — Включване (член 5, параграф 1 и параграф 3, буква г) и членове 6 и 7 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Отговорност на рекламодателя за действията или бездействията на доставчиците на доставчици на услуги по качване на съобщения или на администраторите на справочни интернет сайтове на предприятия — Изключване (член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Използването на марка от трето лице без разрешението на притежателя, за да се съобщи на потребителите, че третото лице извършва ремонта и поддръжката на стоки, които носят тази марка, или че той е специализиран във или че е специалист по подобни стоки, представлява при определени обстоятелства използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, което може да се забрани от притежателя на марката, освен ако не се приложи член 6 относно ограничаването на действието на марката или член 7 относно изчерпването на правата, предоставени от нея. Като е поръчал в рамките на търговските си дейности на доставчик на услуги рекламно съобщение, за да бъде то достъпно онлайн на интернет сайт, рекламодателят е използвал марката в „търговската дейност“ за „стоки и услуги“, които предлага на клиентите си, като подобно използване за рекламни цели освен това е изрично посочено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2008/95. Когато подобно използване е направено без съгласието на притежателя на марката, то може да засегне функцията за указване на произход на марката, при положение че съобщението подсказва наличието на икономическа връзка между рекламодателя и притежателя. (вж. т. 28—30) Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка. Ако обаче за поставянето в справочен интернет сайт на рекламно онлайн съобщение, посочващо марка на друго лице, е отговорен рекламодателят, който го е поръчал и по чието указание администраторът на сайта е действал като доставчик на услуга, не може да се вменят на рекламодателя действия или бездействие на подобен доставчик, който умишлено или поради небрежност надхвърля изричните указания, дадени от посочения рекламодател, които имат за цел по-специално да се избегне използването на марката. По този начин, когато посоченият доставчик се въздържа да изпълни искането на рекламодателя да заличи въпросното съобщение или посочването на съдържащата се в него марка, появяването на това посочване в справочния интернет сайт не може да се анализира отново като използване на марката от страна на рекламодателя. Освен това не могат да се вменяват на рекламодателя самостоятелни действия на други икономически оператори, каквито са администраторите на справочни интернет сайтове, с които рекламодателят не поддържа пряко или непряко отношение и които действат не по поръчка и за сметка на рекламодателя, а по собствена инициатива и от свое име. И в двете хипотези, притежателят на марката няма право съгласно член 5, параграф 1, буква а) или б) от Директива 2008/95 да предприеме действия срещу рекламодателя, за да му забрани да поставя онлайн съобщението, съдържащо посочване на марката му. (вж. т. 34, 36, 37 и 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката, Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим, Понятие за „използване в търговската дейност.

Дело C-379/14 TOP Logistics BV и Van Caem International BV срещу Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd и Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd срещу TOP Logistics BV и Van Caem International BV (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Den Haag) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 5 — Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката — Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим — Понятие за „използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Даване на склад от оператор, който не е титуляр на марка, с цел пускането на пазара на стоки, защитени от тази марка — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на регистрирана марка да се противопостави на неправомерното използване на неговата марка — Знак, който е идентичен или подобен на марката — Използване в търговската дейност — Понятие — Използване при вноса и оставянето на склад от икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Право да се забрани първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на оригинални стоки, защитени от марката — Право за притежателя на марка да се противопостави на поставянето в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието му, на стоки, пуснати в свободно обращение и защитени от марката (член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 89/104 на Съвета) Налице е използване на знак, идентичен на марката по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, когато съответният икономически оператор използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. Такъв е случаят например, когато икономически оператор внася или дава на склад с цел пускането на пазара на стоки, защитени от марка, която не притежава. (вж. т. 41 и 42) По отношение на израза „в търговската дейност“ в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките използването на идентичен на марката знак се извършва в процеса на търговия, доколкото е свързано с делови отношения, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не с дейност от частен характер. Такъв е случаят, когато икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия на маркови стоки, внесе и остави на склад подобни стоки. (вж. т. 43 и 44) Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка, регистрирана в една или няколко държави членки, може да се противопостави на това трето лице да постави в режим на отложено плащане на акциз стоки, защитени от тази марка, след като ги е внесъл в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и ги е пуснал в свободно обращение, без съгласието на притежателя на марката. Всъщност вносът на стоки без съгласието на притежателя на съответната марка и държането в данъчен склад на тези стоки в очакване на освобождаването им за потребление в Съюза имат за резултат лишаване на притежателя на марката от възможността да осъществи контрол върху начините на първото пускане на пазара на стоки, защитени с марката му в ЕИП. Подобни актове засягат и функцията на марката, състояща се в установяване на предприятието, от което произхождат стоките и под чийто контрол е организирано първото пускане на пазара. Този анализ не се обезсилва от факта, че внесените и поставените в режим на отложено плащане на акциз стоки впоследствие могат да бъдат изнесени в трета държава и по този начин никога да не бъдат освободени за потребление в държава членка. Тази вероятност не може да е пречка за прилагането на правилата в областта на марките по отношение на стоките, внесени в Съюза. Освен това сам по себе си износът също е акт, посочен в член 5, параграф 3 от Директива 89/104. (вж. т. 48—50 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква б), Пълнене на кутийки за напитки, върху които вече е поставен знак, сходен с този на дадена марка, Предоставяне на услуги по поръчка и съгласно указанията на трето лице, Иск на притежателя на марката срещу доставчика на услугите.

Keywords Summary Keywords Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директивата — Понятие (член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 на Съвета) Summary Член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 относно марките следва да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите не използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба. Доколкото такъв доставчик дава възможност на клиентите си да използват знаци, сходни с определени марки, неговата роля не би могла да се преценява с оглед на разпоредбите на Директива 89/104, а трябва евентуално да се изследва с оглед на други правни норми. Освен това изводът, че притежателят на марката не може само на основание на Директива 89/104 да предприеме действия срещу доставчика на услуги, изобщо няма за последица създаването на възможност за клиента на този доставчик да заобиколи предоставената с директивата защита на притежателя на марката, като раздели на части производствения процес и възложи отделните дейности от този процес на доставчици на услуги. Всъщност тези услуги се извършват по поръчка на клиента, който следователно остава отговорен по силата на тази директива. (вж. точки 35—37 и диспозитива)