Documents - 3 citing "Решение на Съда (първи състав) от 22 септември 2011 г. Budějovický Budvar, národní podnik срещу Anheuser-Busch Inc.. Искане за преюдициално заключение : Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) - Обединеното кралство. Марки - Директива 89/104/ЕИО - Член 9, параграф 1 - Понятие "бездействие" - Ограничаване в резултат на бездействие - Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие - Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие - Член 4, параграф 1, буква а) - Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки - Функции на марката - Добросъвестно паралелно използване. Дело C-482/09."

Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 12, параграф 2, буква a), Отмяна, Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна, Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители.
Дело C-409/12 Backaldrin Österreich The Kornspitz Company GmbH срещу Pfahnl Backmittel GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Patent- und Markensenat) „Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 12, параграф 2, буква a) — Отмяна — Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана — Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна — Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 март 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Преценка с оглед на възприемането на знака единствено от крайните потребители (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Понятие за бездействие (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Задължение да се определи евентуалното наличие на други наименования за съответната стока или услуга преди обявяването на отмяната — Липса (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Функцията за указване на произхода има основно значение измежду различните функции на марката. Тя позволява да се установи, че стоката или услугата, обозначена с марката, произхожда от определено предприятие и следователно може да бъде различена от стоките или услугите на останалите предприятия. Това предприятие е предприятието, под чийто контрол стоката или услугата се предлага на пазара. Законодателят на Европейския съюз утвърждава тази основна функция на марката, като в член 2 от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките предвижда, че марката може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Последиците от посоченото условие се определят по-специално в членове 3 и 12 от Директивата. Докато член 3 изброява случаите, в които марката поначало не е в състояние да изпълнява функцията за указване на произхода, член 12, параграф 2, буква a) от същата директива се отнася до случая, в който марката е станала обичайно наименование и поради това е загубила своя отличителен характер, така че вече не изпълнява тази функция. Следователно правата, предоставени на притежателя на тази марка с член 5 от Директива 2008/95, могат да бъдат отменени. Наистина въпросът дали дадена марка е станала обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, следва да се преценява не само с оглед на възприемането от страна на потребителите или крайните ползватели, но и предвид характеристиките на съответния пазар, като се има предвид възприемането от търговците, каквито са продавачите. Като цяло обаче възприемането от страна на потребителите или на крайните ползватели има определяща роля. Обстоятелството, че продавачите си дават сметка за съществуването на посочената марка и за указвания от нея произход, само по себе си не може да изключи тази отмяна. Поради това член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че марката може да бъде отменена за стока, за която тя е била регистрирана, когато вследствие на действията или бездействието на нейния притежател посочената марка се е превърнала в обичайно наименование на тази стока единствено от гледна точка на нейните крайни потребители. (вж. точки 20—22 и 28—30; точка 1 от диспозитива) Претегляйки интересите на притежателя на марката и интересите на неговите конкуренти, свързани с възможността за свободно ползване на знаците, с приемането на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките законодателят на Съюза е счел, че загубата на отличителния характер на марката може да се противопостави на нейния притежател само ако загубата се дължи на негови действия или бездействия. В това отношение понятието „бездействие“ може да обхваща също и пропуска на притежателят на марката да се позове навреме на предвиденото му в член 5 от тази директива изключително право, за да поиска от компетентния орган да забрани на съответните трети лица използването на знака, за който има вероятност от объркване, тъй като целта на подобни искания е именно да съхранят отличителния характер на тази марка. Въпреки това, освен ако се изостави търсенето на посоченото равновесие, това понятие по никакъв начин не се свежда само до този вид пропуск, а обхваща всички пропуски, посредством които притежателят на марката показва, че не е достатъчно внимателен по отношение на запазването на отличителния характер на своята марка. Поради това в положение, в което продавачите на стока, получена от доставената от притежателя на марката суровина, по принцип не уведомяват своите клиенти, че използваният за обозначаване на разглежданата стока знак е бил регистриран като марка, и по този начин допринасят за превръщането на тази марка в обичайно наименование, липсата на действия от страна на притежателя, който не поема никаква инициатива, в състояние да поощри продавачите да използват повече посочената марка, може да се квалифицира като бездействие по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95. Ето защо член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че като „бездействие“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира обстоятелството, че притежателят на марка не поощрява продавачите да използват повече тази марка за предлагането на пазара на стока, за която тя е регистрирана. (вж. точки 32—34 и 36; точка 2 от диспозитива) Член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че обявяването на отмяната на марката не изисква да се определи дали съществуват други наименования за стока, за която марката е станала обичайно търговско наименование. Това е така, защото евентуалното наличие на алтернативни наименования за разглежданата стока или услуга е ирелевантно, тъй като то не може да промени констатацията, че посочената марка е загубила своя отличителен характер поради превръщането ѝ в обичайно търговско наименование. (вж. точки 39 и 40; точка 3 от диспозитива)
Марки, Сближаване на законодателствата на държавите членки, Директива 2008/95/ЕО, Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката, Изисквания за яснота и точност, Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки, Допустимост, Обхват на предоставената с марката защита.
Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) 2. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) 3. Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива) Дело C-307/10 Chartered Institute of Patent Attorneys срещу Registrar of Trade Marks (Преюдициално запитване, отправено от The Person Appointed by the Lord Chancellor under Section 76 of The Trade Marks Act 1994, on Appeal from the Registrar of Trade Marks (Обединеното кралство) „Марки — Сближаване на законодателствата на държавите членки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката — Изисквания за яснота и точност — Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки — Допустимост — Обхват на предоставената с марката защита“ Резюме на решението Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива)
Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 9, параграф 1, Понятие "бездействие", Ограничаване в резултат на бездействие, Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Член 4, параграф 1, буква а), Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки, Функции на марката, Добросъвестно паралелно използване.
Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Понятие (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Преклузивен срок — Начален момент (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Относителни основания за отказ или за недействителност — Наличие на по-ранна идентична марка, защитена за идентични стоки — Изключение — Добросъвестно паралелно и продължително използване, което не засяга основната функция на марката (член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Бездействието по смисъла на член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките е понятие на правото на Съюза и не може да се счита, че притежателят на по-ранна марка е търпял известното му отдавна, продължително, безспорно доказано и добросъвестно използване от трето лице на по-късна марка, идентична на марката на притежателя, ако същият изобщо не е имал възможност да се противопостави на това използване. Всъщност, от една страна, в единадесето съображение от посочената директива се уточнява, че притежателят на по-ранната марка трябва „съзнателно [да] е търпял“ използването на по-късна от неговата марка през дълъг период, т.е. „умишлено“, „познавайки обстоятелствата“. В същото съображение се уточнява, че не трябва да се накърняват „несправедливо“ интересите на притежателя на по-ранната марка. От друга страна, би било несправедливо правото на притежателя на по-ранната марка да поиска обявяване на недействителността или да се противопостави на използването на идентична по-късна марка да бъде изгубено, след като той дори не е имал възможността да направи това. От друга страна, целта на Директива 89/104 е да се постигне баланс между интереса на притежателя на дадена марка от запазване на основната ѝ функция и интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. За да бъде тази основна функция запазена, посочената цел изисква притежателят на по-ранна марка да бъде в състояние, в рамките на прилагането на член 9, параграф 1 от Директивата, да се противопостави на използването на по-късна, идентична на неговата марка. Всяко действие за защита по административен или съдебен ред, извършено от притежателя на по-ранната марка през предвидения в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 период, води до прекъсване на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. (вж. точки 47—50; точка 1 от диспозитива) 2. Регистрацията на по-ранната марка в съответната държава членка не е необходимо условие, за да започне да тече предвиденият в член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките срок, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. Условията, които са необходими, за да започне да тече този срок, са, първо, по-късната марка да е регистрирана в съответната държава членка, второ, заявката за регистрация на тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я е използвал в държавата членка, в която тя е била регистрирана, и четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за регистрацията на по-късната марка и за използването ѝ, след като е регистрирана. (вж. точка 62; точка 2 от диспозитива) 3. Член 4, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че искането на притежателя на по-ранна марка за отмяна на по-късна идентична марка, обозначаваща идентични стоки, не може да бъде уважено в случай на добросъвестно паралелно и продължително използване на тези две марки, когато това използване не засяга или не може да засегне основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Това последно условие е изпълнено, когато ясно може да се установи, че стоките са произведени от различни предприятия. (вж. точки 80, 81 и 84; точка 3 от диспозитива)