Documents - 12
citing "Решение на Съда (трети състав) от 12 юни 2007 г. Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) срещу Shaker di L. Laudato & C. Sas. Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б) - Вероятност от объркване - Заявка за фигуративна марка на Общността със словните елементи "Limoncello della Costiera Amalfitana " и "shaker" - Възражение на п"
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, отличителен елемент, заблуда, определяне на обезщетението, вероятност за объркване, реклама, търговски книжа, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, обезщетение за вреди
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 116 от ЗМГО. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. [...] • При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.[...]
установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките
Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] • Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] • Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] • Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] • От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] • Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] • От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] • С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] • Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] • Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
реклама, промишлен дизайн, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, новост, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, заличаване на марките, принцип за приоритет, отличителен характер, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗМГО, които допускат колизията между последните права. [...] • В случай, че такова искане не е направено от притежателя на по-ранната марка и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираните полезни модели. Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО, допускащи паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху знакът, регистриран като търговска марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажна и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 76 б ЗМГО е предивдено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.[...]
реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]
наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка
При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]
отличителен елемент, установяване на нарушението, вероятност за объркване, марка на ЕС, реклама, идентичност или сходство, регистрация, марка на Общността, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, която дава правото на притежателя на по-ранната марка да поиска по-късно регистрираната марка да бъде заличена. [...] • Принципът на приоритет на по-ранната марка е основополагащ както в националното, така и в общностното право. [...] • В случай, че такова възражение не е направено от притежателя на по-ранната марка и по-късно заявената марка бъде регистрирана, той разполага с правото да поиска от Службата последната да бъде обявена за недействителна или да предяви насрещен иск за обявяването на недействителността й в съдебно производство за нарушение, образувано срещу него, съгласно чл. 53 § 1 б. „а“ от Регламента /подобно на правомощието по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО за заличаване на марката/ . В случай, че и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късната марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на предлагане на услуги с този знак. Очертаните нарушения попадат в обхвата на приложното поле на защита по специалния закон – чл. 76 ЗМГО, доколкото представляват нарушение на забраната за използване в търговската дейност от трети лица на определен знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в общностната разпоредба, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
марка на ЕС, дистрибутор, по-ранна марка, марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер, наименование на производителя, фирмено наименование, по-късна марка, заблуждение, марка на Европейския съюз, търговски книжа, общоизвестна марка, преустановяване на нарушението, привременни мерки
Тази преценка никога не се основава само на един от изброените фактори, а винаги се извършва общо. [...] • Отличителността бива два вида - присъща и придобита. [...] • При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка или сходни части от нея в състава на другата марка е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите. [...] • Съгласно чл. 9 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й и от момента на заявката, като същото е изключително право – чл. 10 ЗМГО. Съгласно чл. 72а, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009. [...] • Съгласно чл. 13 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана (чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО); б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО); в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република Б. и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО). [...] • Защитата, предвидена в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО за марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични. [...] • Защитата на правото върху марка може да бъде осъществена с някой или всички искове по чл. 76 ЗМГО. [...] • То се използва в чл. 12, ал. 3 ЗМГО и чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, като и в двата случая се касае до случаи на сравняване на марка и знак, които са идентични или сходни, но за стоки или услуги, които не са идентични или сходни. Начинът на определянето на една марка ползваща се с известност е идентичен на начина, по който се определя една марка като общоизвестна – и в двата случаи се използват критериите посочени в чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Доколкото понятието „общоизвестна марка“ се употребява в чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО във вр. с ал. 1 ЗМГО, а там се сочат марка и знак, които са идентични или сходни и са за идентични или сходни стоки и услуги, то следва да се приеме, че терминологичната разлика между „общоизвестна марка“ и „марка, ползваща се с известност“ е свързана с това, дали се сравняват марки за стоки или услуги, които са идентични или сходни или марки за стоки и услуги, които не са идентични или сходни. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Нарушението на правото върху марка има обективна и субективна страна, посочени съответно в чл. 13, ал. 2 ЗМГО и чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • От субективна страна и по двата иска е необходимо виновно поведение и чл. 76 г ЗМГО предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното.[...]
