Преюдициално запитване, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Права, предоставени от марката, Марка с репутация, Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги, Използване от трето лице без основание на знак, идентичен или сходен на марката с репутация, Понятие за основание.

Дело C-65/12 Leidseplein Beheer BV и Hendrikus de Vries срещу Red Bull GmbH и Red Bull Nederland BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Права, предоставени от марката — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги — Използване от трето лице без основание на знак, идентичен или сходен на марката с репутация — Понятие за основание“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Възможност да се предвиди защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Задължение за държавите членки, които се възползват от тази възможност, да предвидят посочената защита и в случай на използване на даден знак за идентични или сходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологично тълкуване Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Обхват (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Знак, използван преди марката да бъде заявена за регистрация (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 28) Първа директива 89/104 относно марките като цяло цели да се постигне баланс между, от една страна, интереса на притежателя на марката от запазване на нейната основна функция, и от друга — интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. Следователно защитата на правата, която притежателят на дадена марка черпи от Директивата, не е безусловна, тъй като, за да се постигне баланс между посочените интереси, тази защита е ограничена по-специално до случаите, когато въпросният притежател проявява достатъчна бдителност, противопоставяйки се на използването от други оператори на знаци, които могат да нанесат вреди на неговата марка. В система на защита на марките като възприетата от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели) въз основа на Директива 89/104, в контекста на член 5, параграф 2 от тази директива интересите на третото лице да използва в търговската дейност знак, сходен на марка с репутация, са отчетени с възможността за ползвателя на посочения знак да изтъкне „основание“. Когато притежателят на марката с репутация е доказал, че е налице някое от нарушенията, посочени в член 5, параграф 2 от споменатата директива, и по-специално несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на посочената марка, третото лице, което използва сходен на марката с репутация знак, следва да докаже, че има основание за използването на такъв знак. Ето защо понятието за основание може не само да включва в обхвата си обективно императивни съображения, но и да се отнася до субективните интереси на трето лице, което използва знак, идентичен или сходен на марката с репутация. Така понятието за основание има за цел не да разреши конфликт между марка с репутация и сходен знак, използван още преди тази марка да бъде заявена за регистрация, или да ограничи признатите на притежателя на тази марка права, а да намери баланс между въпросните интереси, като отчете — в специфичния контекст на член 5, параграф 2 от Директива 89/104 и с оглед на разширената защита на същата марка — интересите на третото лице, ползвател на посочения знак. С това изтъкването от трето лице на основание за използването на знак, сходен на дадена марка с репутация, не може да доведе до признаването в негова полза на права, свързани с регистрирана марка, а задължава притежателя на марката с репутация да търпи използването на сходния знак. В точка 91 от решение C-323/09, Interflora и Interflora British Unit, в което се разглежда случай, отнасящ се до използването на ключови думи за включването в каталог в интернет, Съдът е постановил, че когато показваната в интернет реклама, изхождаща от ключова дума, която съответства на марка с репутация, без да предлага просто имитация на стоките или услугите на притежателя на тази марка, без да нанася вреда на репутацията или на отличителния характер на марката и без освен това да засяга функциите на посочената марка, предлага алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката с репутация, следва да се заключи, че едно такова използване по принцип спада към една нормална и лоялна конкуренция в сектора на съответните стоки или услуги и следователно не е лишено от „основание“. Поради това понятието за основание не би могло да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат само обективно императивни съображения. (вж. точки 41—48) Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че при наличие на „основание“ по смисъла на тази разпоредба притежателят на марка с репутация може да бъде задължен да търпи използването от трето лице на знак, който е сходен с тази марка, за стока, идентична със стоката, за която е регистрирана посочената марка, ако се окаже, че този знак е използван, преди същата марка да бъде заявена за регистрация, и че идентичната стока се използва добросъвестно. За да прецени дали случаят е такъв, националната юрисдикция следва да вземе предвид по-конкретно: — начина на възприемане на споменатия знак от съответните потребители и репутацията му сред тях, — степента на близост между стоките и услугите, за които първоначално е използван същият знак, и стоката, за която е регистрирана марката с репутация, и — икономическия и търговски смисъл от използването за тази стока на знака, сходен с посочената марка. (вж. точка 60 и диспозитива) Дело C-65/12 Leidseplein Beheer BV и Hendrikus de Vries срещу Red Bull GmbH и Red Bull Nederland BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Права, предоставени от марката — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги — Използване от трето лице без основание на знак, идентичен или сходен на марката с репутация — Понятие за основание“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Възможност да се предвиди защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Задължение за държавите членки, които се възползват от тази възможност, да предвидят посочената защита и в случай на използване на даден знак за идентични или сходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологично тълкуване Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Обхват (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Знак, използван преди марката да бъде заявена за регистрация (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 28) Първа директива 89/104 относно марките като цяло цели да се постигне баланс между, от една страна, интереса на притежателя на марката от запазване на нейната основна функция, и от друга — интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. Следователно защитата на правата, която притежателят на дадена марка черпи от Директивата, не е безусловна, тъй като, за да се постигне баланс между посочените интереси, тази защита е ограничена по-специално до случаите, когато въпросният притежател проявява достатъчна бдителност, противопоставяйки се на използването от други оператори на знаци, които могат да нанесат вреди на неговата марка. В система на защита на марките като възприетата от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели) въз основа на Директива 89/104, в контекста на член 5, параграф 2 от тази директива интересите на третото лице да използва в търговската дейност знак, сходен на марка с репутация, са отчетени с възможността за ползвателя на посочения знак да изтъкне „основание“. Когато притежателят на марката с репутация е доказал, че е налице някое от нарушенията, посочени в член 5, параграф 2 от споменатата директива, и по-специално несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на посочената марка, третото лице, което използва сходен на марката с репутация знак, следва да докаже, че има основание за използването на такъв знак. Ето защо понятието за основание може не само да включва в обхвата си обективно императивни съображения, но и да се отнася до субективните интереси на трето лице, което използва знак, идентичен или сходен на марката с репутация. Така понятието за основание има за цел не да разреши конфликт между марка с репутация и сходен знак, използван още преди тази марка да бъде заявена за регистрация, или да ограничи признатите на притежателя на тази марка права, а да намери баланс между въпросните интереси, като отчете — в специфичния контекст на член 5, параграф 2 от Директива 89/104 и с оглед на разширената защита на същата марка — интересите на третото лице, ползвател на посочения знак. С това изтъкването от трето лице на основание за използването на знак, сходен на дадена марка с репутация, не може да доведе до признаването в негова полза на права, свързани с регистрирана марка, а задължава притежателя на марката с репутация да търпи използването на сходния знак. В точка 91 от решение C-323/09, Interflora и Interflora British Unit, в което се разглежда случай, отнасящ се до използването на ключови думи за включването в каталог в интернет, Съдът е постановил, че когато показваната в интернет реклама, изхождаща от ключова дума, която съответства на марка с репутация, без да предлага просто имитация на стоките или услугите на притежателя на тази марка, без да нанася вреда на репутацията или на отличителния характер на марката и без освен това да засяга функциите на посочената марка, предлага алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката с репутация, следва да се заключи, че едно такова използване по принцип спада към една нормална и лоялна конкуренция в сектора на съответните стоки или услуги и следователно не е лишено от „основание“. Поради това понятието за основание не би могло да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат само обективно императивни съображения. (вж. точки 41—48) Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че при наличие на „основание“ по смисъла на тази разпоредба притежателят на марка с репутация може да бъде задължен да търпи използването от трето лице на знак, който е сходен с тази марка, за стока, идентична със стоката, за която е регистрирана посочената марка, ако се окаже, че този знак е използван, преди същата марка да бъде заявена за регистрация, и че идентичната стока се използва добросъвестно. За да прецени дали случаят е такъв, националната юрисдикция следва да вземе предвид по-конкретно: — начина на възприемане на споменатия знак от съответните потребители и репутацията му сред тях, — степента на близост между стоките и услугите, за които първоначално е използван същият знак, и стоката, за която е регистрирана марката с репутация, и — икономическия и търговски смисъл от използването за тази стока на знака, сходен с посочената марка. (вж. точка 60 и диспозитива)

Марки, Реклама в интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Избор от рекламодателя на ключова дума, съответстваща на марка с добра репутация на конкурент, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква a) и параграф 2, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, параграф 1, букви a) и в), Условие за нарушаване на една от функциите на марката, Увреждане на отличителния характер на марка с добра репутация ("разводняване"), Неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на тази марка ("получаване наготово").

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Цел — Граници (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Марка с репутация — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. От текста на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките и от десето съображение от същата директива е видно, че законодателството на държавите членки е било хармонизирано, в смисъл че предоставеното от марка изключително право осигурява на нейния притежател „абсолютна“ защита срещу използването от трети лица на идентични с марката знаци за идентични стоки или услуги, докато когато тази двойна идентичност липсва, само наличието на вероятност от объркване позволява на притежателя на марката да се позове успешно на изключителното си право. Това разграничение между защитата, предоставена с параграф 1, буква а) от посочения член, и тази, която е прогласена в разпоредбата на същия параграф 1, буква б), е възпроизведено, що се отнася до марката на Общността, в седмо съображение и в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Независимо че законодателят на Съюза определя като „абсолютна“ защитата срещу използването, без да е дадено съгласие, на идентични с марката знаци за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, Съдът поставя това определение в перспектива, като отбелязва, че колкото и важна да е защитата, предоставена с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, тя цели само да се даде възможност на притежателя на марката да защити особените интереси, които има като неин притежател, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите ѝ функции. С оглед на това Съдът заключава, че упражняването на предоставеното от марката изключително право трябва да бъде запазено за случаите, в които използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката, и в частност основната ѝ функция да гарантира на потребителите произхода на стоката. Това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 е уточнено в смисъл, че тези разпоредби дават възможност на притежателя на марката да се позове на изключителното си право в случай на засягане или на опасност от засягане на някоя от функциите на марката, независимо дали става въпрос за основната ѝ функция за указване на произхода на стоката или услугата, обхванати от марката, или някоя от другите ѝ функции, като тази да гарантира качеството на продукта или услугата или тези, които са свързани с комуникации, инвестиции или реклама. Наистина, винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за цели, свързани с реклама или с инвестиции. Въпреки това тази разлика между основната функция на марката и другите ѝ функции не би могла по никакъв начин да оправдае, когато една марка изпълнява една или повече от тези други функции, засягането на последните да бъде изключено от приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. По същия начин не може да се счита, че само марките с добра репутация могат да имат други функции освен тази за указване на произход. (вж. точки 36—38 и 40) 2. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на конкурент, изхождайки от идентична с тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал без съгласието на притежателя, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, да рекламира стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана тази марка, когато това използване може да засегне някоя от функциите на марката. Такова използване: - засяга функцията на марката за указване на произход, когато рекламата, показвана в резултат на посочената ключова дума, не позволява или позволява трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице, - в рамките на услуга по включване в каталог с характеристики като Adwords не засяга рекламната функция на марката, - засяга функцията на марката, свързана с инвестиции, ако създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или запазването на репутация, годна да привлича и да създава постоянна клиентела. Що се отнася до функцията за оказване на произход, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията на тази марка за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката или точно обратното — е икономически свързан с него. Що се отнася до рекламната функция на марката, сам по себе си фактът, че използването от трети лица на знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, принуждава притежателя на тази марка да увеличи рекламните си усилия, за да поддържа или увеличи видимостта си сред потребителите, не е достатъчен във всички случаи, за да се заключи, че е засегната рекламната функция на тази марка. В това отношение, независимо че марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза цели да установи, тя все пак няма за цел да защитава притежателя си от присъщите на действието на конкуренцията практики. Рекламата в интернет, произлизаща от ключови думи, съответстващи на марки, представлява именно такава практика, защото като правило има за цел просто да предложи на интернет потребителите алтернатива на стоките или услугите на притежателите на посочените марки. Що се отнася до функцията, свързана с инвестиции, не би могло да се приеме, че притежателят на марка може да се противопостави на използването от конкурент, при условията на лоялна конкуренция и при съблюдаване на функцията на марката за указване на произход, на идентичен с марката знак, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, ако това използване има като единствена последица да принуди притежателя на тази марка да приспособи усилията си за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. По същия начин притежателят на марката не би могъл успешно да се позове на обстоятелството, че посоченото използване кара някои потребители да се отклонят от стоките или услугите, означени с тази марка. (вж. точки 45, 57, 58, 62, 64 и 66; точка 1 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка с добра репутация има право да забрани на конкурент да прави реклама, изхождайки от съответстваща на тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал, без съгласието на посочения притежател, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато посоченият конкурент по този начин извлича неоснователно полза от отличителния характер или от добрата репутация на марката (получаване наготово) или когато посочената реклама уврежда нейния отличителен характер (размиване) или добрата ѝ репутация (опетняване). Реклама, изхождаща от такава ключова дума, уврежда отличителния характер на марката с добра репутация (размиване), в частност ако тя допринася за израждането ѝ в родово понятие. Притежателят на марка с добра репутация обаче няма право да забрани в частност показвани от конкуренти реклами, изхождащи от съответстващи на тази марка ключови думи, които, без да предлагат просто имитация на стоките или услугите на притежателя на марката, без да причиняват размиване или опетняване и без освен това да засягат функциите на марката с добра репутация, предлагат алтернатива на стоките или услугите на притежателя на посочената марка. (вж. точки 93—95; точка 2 от диспозитива)

Марки, Интернет, Търсачка, Реклама от ключови думи ("keyword advertising"), Визуализиране, от съответстващи на марки ключови думи, на връзки към сайтове на конкуренти на притежателите на посочените марки или към сайтове, които предлагат фалшиви стоки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, Отговорност на оператора на търсачката, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламента и на член 5, параграфи 1 и 2 от Директивата (член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграфи 1 и 2 от Директива № 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламента и на член 5, параграфи 1, буква а) от Директивата (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в Интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинни доставчици на услуга (член 14 от Директива № 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Доставчикът на услуга по каталогизиране в интернет, който съхранява като ключова дума знак, идентичен с марка, и организира визуализирането на съобщения от тази ключова дума, не използва този знак по смисъла на член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 89/104 относно марките или на член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Безспорно е, че този доставчик осъществява търговска дейност и цели икономическа изгода, когато за сметка на някои от своите клиенти съхранява като ключови думи знаци, идентични с марки, и организира визуализирането на съобщения, изхождайки от тези ключови думи. Безспорно е също, че тази услуга се предоставя не само на притежателите на посочените марки или на операторите, които имат право да търгуват с техните стоки или услуги, но и че се осигурява без съгласието на притежателите и се предоставя на конкуренти на тези притежатели или на имитатори. Макар от тези елементи да следва, че като позволява на рекламодателите да изберат като ключови думи знаци, идентични с марките, съхранява тези знаци и показва на своите клиенти съобщения, изхождайки от тези ключови думи, доставчикът на услугата по каталогизиране действа „в процеса на търговия“, това не означава, че самият доставчик „използва“ тези знаци по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и на член 9 от Регламент № 40/94. Използването от трето лице на знак, идентичен или подобен на марката на притежателя, най-малкото изисква това трето лице да използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. В случая с доставчика на услугата по каталогизиране същият позволява на клиентите си да използват знаци, идентични или подобни на марките, без самият той да използва посочените знаци. Този извод не може да се обезсили от факта, че доставчикът получава възнаграждение за използването на знаците от неговите клиенти. Всъщност създаването на необходимите технически условия за използването на даден знак и получаването на възнаграждение за тази услуга не означава, че самото лице, което предоставя услугата, използва посочения знак. (вж. точки 53—57 и 105; точка 2 от диспозитива) 2. Използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката на конкурент, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет по такъв начин, че интернет потребителят да се запознае не само с предлаганите от този конкурент стоки или услуги, но и с тези на посочения рекламодател, представлява използване за стоките или за услугите на този рекламодател. Освен това налице е използване „за стоките или за услугите“ дори в случаите, когато чрез използването като ключова дума на знак, идентичен с марката, рекламодателят няма за цел да представи на интернет потребителите своите стоки или услуги като алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката, а напротив, цели да въведе в заблуждение интернет потребителите относно произхода на тези стоки или услуги, като ги накара да повярват, че те са с произход от притежателя на марката или на икономически свързано с него предприятие. Всъщност такова използване е налице във всички случаи, когато третото лице използва идентичния на марката знак по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и стоките, с които третото лице търгува, или услугите, които същото предоставя. От това следва, че използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет се обхваща от понятието за използване „за стоки или за услуги“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 относно марките. (вж. точки 71—73) 3. Член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на рекламодател да рекламира —изхождайки от идентична с посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Всъщност при такова положение, което впрочем се характеризира с обстоятелството, че въпросното съобщение се появява веднага след въвеждането на марката като дума за търсене от съответния интернет потребител и се визуализира в момента, в който марката, в качеството си на дума за търсене, също фигурира върху екрана, интернет потребителят може да се заблуди относно произхода на съответните стоки или услуги. При тези обстоятелства използването от трето лице на знак, идентичен с марката, като ключова дума, задействаща визуализирането на посоченото съобщение, може да създаде впечатление, че в процеса на търговия е налице материална връзка между съответните стоки или услуги и притежателя на марката. Като се има предвид основната функция на марката, която в областта на електронната търговия се състои по-специално в даването на възможност на интернет потребителите, разглеждайки визуализираните при търсене на конкретна марка съобщения, да разграничат стоките или услугите на притежателя на тази марка от тези с друг произход, посоченият притежател трябва да има право да забрани визуализирането на съобщения на трето лице, които интернет потребителите могат погрешно да възприемат като изпратени от този притежател. Националната юрисдикция следва да прецени във всеки отделен случай дали при фактическите обстоятелства по спора, с който е сезирана, е налице засягане или опасност от засягане на функцията за указване на произход. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното, е икономически свързан с него. (вж. точки 84, 85, 87—90 и 99; точка 1 от диспозитива) 4. Тъй като процесът на търговия се характеризира с предлагането на разнообразни стоки и услуги, притежателят на дадена марка може да има за цел не само да укаже чрез посочената марка произхода на тези стоки или услуги, но и да използва своята марка за рекламни цели, насочени към информиране и убеждаване на потребителя. Следователно притежателят на дадена марка има право да забрани използването без негово съгласие на знак, идентичен с неговата марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, когато това използване засяга употребата на марката от нейния притежател като средство за увеличаване на продажбите или като инструмент за търговски стратегии. Що се отнася до използването от рекламодателите в интернет на знак, идентичен с чужда марка, като ключова дума за визуализирането на рекламни послания, очевидно е че това използване може да окаже определено влияние върху употребата на марката с рекламна цел от нейния притежател, както и върху търговските стратегии на последния. Всъщност с оглед на важното място, което интернет рекламата заема в процеса на търговия, е възможно притежателят на марката да регистрира собствената си марка като ключова дума при доставчика на услугата по каталогизиране, за да се появи съобщение в рубриката „спонсорирани връзки“. В този случай притежателят на марката трябва евентуално да заплати по-висока цена за клик от някои други икономически оператори, ако иска неговото съобщение да се появява преди съобщенията на посочените оператори, които също са избрали неговата марка като ключова дума. Освен това, дори притежателят на марката да е готов да заплати по-висока цена за клик от цената, предложена от трети лица, които също са избрали посочената марка, не е сигурно, че неговото съобщение ще се появи преди съобщенията на тези трети лица, като се има предвид, че при определянето на реда на визуализиране на съобщенията се вземат предвид и други елементи. Това влияние върху използването на знак, идентичен с марката, от трети лица обаче не съставлява само по себе си засягане на рекламната функция на марката. (вж. точки 91—95) 5. Член 14 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронна търговия), трябва да с е тълкува в смисъл, че посоченото в него правило се прилага за доставчика на услуга по каталогизиране в Интернет, когато този доставчик не е имал активна роля от характер, който да му позволи да се запознае или да контролира съхранените данни. Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. Националният съд трябва да прецени дали ролята на посочения доставчик е неутрална поради чисто техническия, автоматичен и пасивен характер на поведението му, което предполага той да не познава или да не контролира данните, които съхранява. (вж. точки 114, 119 и 120; точка 3 от диспозитива)