европейски патент, неполучено лицензионно възнаграждение, промишлен дизайн, разпространение на стоките, имитация, марка, изобретател, преустановяване на нарушението, нарушение на патента, определяне обхвата на правна закрила, обезпечителна заповед, дистрибутор, определяне размера на обезщетението, пропуснати ползи
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението. Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. [...] • Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. [...] • При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. [...] • Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. [...] • Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. [...] • Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието.[...]
регистрация, разпространение на стоките, промишлен дизайн, марка на ЕС, преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, лицензионен договор, козметични продукти, идентичност или сходство
От представения лицензионен договор за последната марка е видно, че предоставеното право на ползване върху същата включва и правото на предприемане на действия по закрила на марката, в това число и завеждане на съдебни дела и други административни процедури без да е необходимо съгласието на притежателя на марката. [...] • Това сходство не е в степен, която може да преодолее различното визуално въздействие от съществуващите разлики. [...] • От друга страна се посочва, че продукта на ответника като цяло има качеството да бъде марка, т. е ще бъде разбран от потребителя като „знак“, указващ търговски произход на стоката. [...] • Марката следва да се разглежда в цялост и поради това словният елемент в същата не може да бъде игнориран, а напротив следва да се отчете при сравнението. [...] • Мотивите на градския съд са подробни и обосновани и не е необходимо да бъдат преповтаряниПредвид на изложеното жалбата се явява неоснователна.[...]
пропуснати ползи, период на нарушението, заличаване на регистрацията, отличителност, вероятност от объркване, обезщетение за вреди, промишлен дизайн, по-ранна марка, по-ранно право, размер на обезщетението
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си да е притежател на посочените в исковата молба марки, както и че ответникът произвежда и/или продава стоки от същите класове със същите или сходни елементи, които са от естество да създадат вероятност от объркване у потребителя. Следва да докаже твърденията си, че в причинна връзка с поведението на ответника е пропуснал да реализира конкретно увеличение на имуществото си, респективно размера на пропусната полза. В тежест на ответника е да докаже твърденията си да е притежател на регистриран дизайн на общността, който му дава право, което е противопоставимо на ищеца и изключва правата му, както и възраженията си да е използвал в дейността си продуктите, които ищецът счита да нарушават правата му за период по-дълъг от пет последователни години, които обстоятелства са били известни на ищеца. [...] • Сравнението за сходство и идентичност следва да се извършва на база общият вид и цялостното впечатление, което създават знаците, като преценката за вероятност от объркване се извършва като се сравняват отличителните и доминиращи елементи от състава им и общото им въздействие върху потребителя. [...] • Разпоредбата на чл. 27 ЗМГ0/отм. / предвижда изключение от защитата на регистрирана по-ранна марка, респективно по-ранно право по чл. 26, ал. 3, т. 5 ЗМГО /отм. /, каквото може да е правото на индустриална собственост, спрямо използването на по-късно регистрирана търговска марка, но не и по отношение на по-късно регистрирано друго право на индустриална собственост и следователно разпоредбата е неприложима в конкретния случай, който касае по-рано регистрирана търговска марка и по-късно регистриран промишлен дизайн. Аргумент за това следва и от разпоредбите на Закона за промишлен дизайн, които не съдържат подобно на чл. 27 ЗМГО правило, а тъкмо обратното - разпоредбата на чл. 23 от Закона за промишления дизайн задължава притежателят на регистриран дизайн да търпи последиците от преждеползване на дизайна от добросъвестни лица.[...]
реклама, промишлен дизайн, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, новост, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, заличаване на марките, принцип за приоритет, отличителен характер, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗМГО, които допускат колизията между последните права. [...] • В случай, че такова искане не е направено от притежателя на по-ранната марка и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираните полезни модели. Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО, допускащи паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху знакът, регистриран като търговска марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажна и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 76 б ЗМГО е предивдено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.[...]
реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]
европейски патент, разпространение на стоките, промишлен дизайн, имитация, марка, изобретател, патентоспособност, патентовано изобретение, принудителна лицензия, нарушение на патента, определяне размера на обезщетението, право на дизайн, имуществени или неимуществени вреди, обезпечение, преустановяване на нарушението, неполучено лицензионно възнаграждение
По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМПредявеният иск за установяване нарушение на патентно право предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава патент с действие на територията на Република България (2) в периода на предоставената закрила (3) ответникът използва (4) изразени в претенциите признаци или изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат с изразения в претенциите за признака, което за специалист в областта е очевидно към датата на заявката, че може да бъде достигнат чрез еквивалетния признак (5) без съгласието на ищеца като (6) ответникът е действал умишлено – при знание, че използва чуждо изобретение, защитено с патент без съгласие на патентопритежателя. [...] • Съгласно чл. 72в вр. чл. 12 ал. 3 ЗПРПМ българският закон предоставя защита на притежателя на европейски на територията на територията на Република България при условие, че е осъществена предписана процедура за публикуване на европейския патент в официалния бюлетин на Патентното ведомство. [...] • Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПРПМ притежателят на патент има изключително право да използва изобретението, на което съответства задължението на всички останали да се ползват от изобретението само след съгласието на патентопритежателя. Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗПРПМ това право включва всяка форма на оползотворяване на новаторското решение както търговията с него е само една от възможностите. Дължимото съблядаване на изключителното право задължава всеки друг търговец при проявен интерес към защитен продукт да го предложи доколкото патентопритежателят го е овластил за това. [...] • Правото съществува до настъпване на изрично посочено в закона обстоятелство, с което правният ред свързва прекратяването му. [...] • Обуславянето на защитата от съблюдаването на определена форма пряко засяга самото право. [...] • Конкуренцията е социална ценност, когато безусловно зачита чуждите права. [...] • Субективната интерпретация за правното значение на тези факти остава без значение. [...] • Законът допуска формиране на фактически извод въз основа на косвени доказателства, но предпоставка за това е да следва еднозначно от тях. [...] • В обхвата на дължимото обезщетение Директива 2004/48 изрично придава меродавност и на причинените от нарушението морални шети. [...] • Предвидената от чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ мярка е в състояние да осигури този резултат включително и с оглед предвидената наказателна защита с нормата на чл. 296 НК. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПДТака предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава права върху промишлен дизайн като в (2) в срока на действие на регистрацията (3) ответникът е използвал в търговската си дейност продукт, включващ или към който е приложен промишлен дизайн, . който за информирания потребител не създава различно цялостно възприятие (4) без съгласието на ищеца. [...] • Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗПД обаче съществено за промишления дизайн са особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПДИщецът претендира обезщетение за нарушено му право на промишлен дизайн, което вземане предполага да бъде установено в процеса, че (1) в търговската си дейност ответникът използва шпули, притежаващи защитени съществени признаци (2) без съгласието на ищеца (3) довело като пряка и непосредствена последица до (4) претърпени имуществени или неимуществени вреди.[...]
пропуснати ползи, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, отличителност, отмяна на регистрацията, нарушение на правото върху марка, реклама, обезщетение за вреди
В чл. 10, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • Недоказаните в процеса факти, съдът е длъжен да приеме за неосъществили се. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното. Формата на вината, която се изисква от ЗМГО е небрежност/умисълът е предпоставка за ангажиране на отговорността на нарушителя само в предвидените в чл. 73, ал. 2 ЗМГО случаи, в които не попада процесния, при които в закона се изисква деецът да знае, че посочените в тази норма действия се извършват без съгласието на притежателя на търговска марка/ . При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО знак, който е идентичен или сходен с търговска марка, която се притежава от друго лице, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми, че е налице регистрирана търговска марка, която се ползва със защита. В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника, който следва да установи, че не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка поради наличието на външна обективна причина, а не поради неполагане на дължимата от него грижа да провери това. [...] • За да бъде основателен предявен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Имуществените вреди, които търпи притежателят на правото върху марка при нарушението му от трети лица, представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • Дължимото лицензионно възнаграждение може да бъде определено по два начина - като фиксирана сума и като отчисление от оборота на продукцията.[...]
преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, марка, промишлен дизайн, отличителност, подход, вероятност от объркване, функция, такси, лицензионен договор
Марките имат нормална присъща отличителност по отношение на техните стоки, която отличителност се повишава в резултат на използването и рекламата им. [...] • При реализацията на стоките основната функция на марката се изразява в това да отличава стоките с оглед на техния произход. В този аспект приходите от реализация на стоките са функция от отличителността и репутацията на марката на съответния пазар. [...] • Метод на квота от печалбата и Методът на лицензионните такси, които се основават на приходния подход. [...] • Лицензионната такса се определя като квота от печалбата, чийто размер варира обичайно между 20% и 40% (като границите не са строго фиксирани). За неприемливо се счита стойност на лицензията под 20%. Самият процент зависи от вида на предоставяната лицензия (обикновено, ако няма вече сключени такива), се приема „изключителна лицензия', като при това следва да се съобрази дали вече активът се използва в производството, т. е. дали са направени стъпките за внедряване и има произведен продукт. Съобразява се и стабилността на защита, ако вече има процедури и/или съдебни решения по това. Комбинирането на двата фактора в положителен смисъл, води до определяне като стойност на лицензията с квота 30%-40% от печалбата. [...] • Ако стойността на лицензионните такси надвишава получената чрез квотата на печалба, следва да бъдат направени корекции на избраните роялти. [...] • При този метод цената на лицензията се определя като процентни отчисления от приходите на реализираните продажби или бъдещите такива по прогнозни данни. [...] • Въз основа на възприетото в постоянната съдебна практика следва да се приеме, че при надлежно сезиране на съда с искова молба, съдържаща твърдения за произтекли от нарушението на правото върху марка вреди във вид на пропуснати ползи и посочен размер на претендираното обезщетение, следва да бъде доказано нарушаване на правото на ищеца върху търговска марка чрез използването й в търговската дейност без съгласие на маркопритежателя /в хипотезата на фалшиви/неоригинални стоки/ и настъпването на вреди от претендирания вид. При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76 и чл. 76б ЗМГО.[...]
промишлен дизайн, патент, лицензионен договор, пропуснати ползи, марка на Общността, прехвърляне на правото върху марка, обезщетение за вреди, установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, търговски книжа, марка на ЕС
Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Ето защо техният притежател има право да ги ползва на територията на България, както и да дава съгласието си на трето лице да ги ползва. [...] • Тълкувайки тази норма във връзка с предвидено в чл. 72а, ал. 2 ЗМГО, съгласно която марките на Общността имат действие на територията на Република България, това противопоставяне следва да е чрез предявен от страната иск за заличаване ползването на марката, като до уважаването му ползването на регистрираните марки, макар и идентични, е правомерно.[...]
промишлен дизайн, установяване факта на нарушението, лицензионен договор, патентоване, дистрибуторство, дистрибутор, заличаване на регистрацията, реклама, идентичност или сходство, вероятност за объркване, общоизвестна марка, право на преждеползване
Разграничителният момент за това кой факт е минал или бъдещ е датата на подаване на исковата молба, която е крайният възможен момент, до който твърдяният от ищеца факт следва да е настъпил, за да е допустим предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. [...] • При исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК е изначално невъзможно последващи факти да могат да повлияят на съществуването на вече настъпил в обективната действителност друг факт, чието установяване се търси чрез този иск и който факт е очертан в исковата молба, вкл. като време на настъпване – този факт или вече е настъпил или не, което не може да зависи по никакъв начин от настъпването на последващ или предходен факт. [...] • Следователно, допустим предмет на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО могат да бъдат само факти, настъпили до момента на подаване на исковата молба включително, но не и след този момент. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГОСпоред чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • При тази преценка следва да се отчита и основното законово предназначение на марката по чл. 9 ЗМГО – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката. [...] • Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДПСпоред чл. 3, ал. 1 ЗПД промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях, като продуктът може да бъде всяко изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове с изключение на компютърни програми – ал. 2 на чл. 3. Изключителното право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10 ЗДП/ . [...] • Според чл. 19, ал. 1 ЗПД правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 19, ал. 1 ЗПД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва промишлен дизайн, чиято закрила е с действие в Република България, 2) дизайнът да е идентичен или сходен с друг дизайн, 3) другият дизайн да е в обхвата на закрила на регистрирания дизайн, и 4) да е налице използване на другия дизайн от ответника във формите по чл. 19, ал. 2 ЗПД без съгласие на ищеца. [...] • Релевантните форми за използване обаче са само тези, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗПД: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. [...] • Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, поради което следва да бъде разгледана отделно. [...] • Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба.[...]
