Решение № 635 от 26.03.2018 г. на СГС по т. д. № 2181/2016 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
гр. София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина С., разгледа търговско дело № 2181 по описа за 2016 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на 'Х.' ЕООД, с която срещу 'Т.' ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени: 1) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка 'хоротека' чрез използване от ответника на идентично наименование при организиране на събития, осъществяване на развлекателни дейности и предоставяне на услуги от нощен клуб, находящ се в гр. София, бул. *********, както и при разпространение и публикация на информационни и рекламни материали;2) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушенията на правата върху марката чрез осъществяване на посочените дейности;3) частичен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв. (при заявен общ размер на вземането от 50 000 лв.) – обезщетение за имуществени вреди на ищеца от нарушенията на правата върху марката;4) частичен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв. (при заявен общ размер на вземането от 50 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди на ищеца от нарушенията на правата върху марката.Ответникът оспорва исковете с възражения, че процесната марка е регистрирана в нарушение на правилата на чл. 11 ЗМГО, както и с възражения, че описаните в исковата молба действия по използване на думата 'хоротека' при осъществяване на търговската му дейност не покриват състава на деликтната отговорност по чл. 76 г, вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО.
Регистрацията на процесната марка от ищеца не е предмет на спор между страните, но се и установява от представеното с исковата молба и прието като писмено доказателство по делото свидетелство от патетното ведомство, според което по заявка № 129909 от 01.11.2013 г. е регистрирана национална словна марка 'хоротека' с рег. № 90493 от 24.01.2015 г. за стоки и услуги с класове 16, 35, 38 и 41.
Извършването на действията от ответника, за които се иска ангажиране на отговорността му за нарушения на правата на ищеца върху марката след датата на регистрацията й, а именно организирането на събития, осъществяване на развлекателни дейности и предоставяне на услуги от нощен клуб, находящ се в гр. София, бул. *********, включително разпространение и публикация на информационни и рекламни материали за посочените услуги с използване на наименованието 'хоротека', поначало също не е предмет на спор между страните, а се и установява от писмените доказателства, представени с исковата молба, но и от констатациите в обстоятелствената част на заключението на изслушаната съдебно-маркова и оценителна експертиза.
Също не е предмет на фактически или правен спор по делото, че действията на ответника покриват предметния обхват само на един от класовете на стоките и услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, а именно клас 41 МКСУ (изрично в този смисъл е и заключението на съдебно-марковата експертиза по делото).
От заключението на експертизата се установява още, че думата 'хоротека' представлява неологизъм, навлязъл в българския език през 2011 г. (тоест преди регистрацията на марката на ищеца, а и преди подаване на заявката за регистрирането й), чието значение първично и без необходимост от размишления се възприема от потенциалните потребители на услугите от клас 41 МКСУ като място, на което могат да се видят и/или играят народни хора.
Освен това според заключението на експертизата в периода преди заявката на процесната марка, но и в периода след регистрацията на марката, думата 'хоротека' масово се възприема и използва от организаторите на мероприятия, които включват игра на народни танци.
Доколко изложените обстоятелства, установени от заключението на съдебно-марковата експертиза, предпоставят основателност на възраженията на ответника за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗМГО при регистрацията на процесната марка, по настоящото дело е безпредметно да се обсъжда, тъй като дори такива нарушения да са налице, те могат да обусловят пълно или частично заличаване на регистрацията на марката по административния ред на чл. 26 ЗМГО и оттам приложение на фикцията на чл. 28, ал. 3 ЗМГО, но до постановяване на решение по чл. 46, ал. 5 ЗМГО по отношение на процесната марка фикцията на чл. 28, ал. 3 ЗМГО не може да бъде приложена, а по отношение на законосъобразността на регистрацията на марката не може да бъде упражнен и косвен съдебен контрол от исковия съд по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, защото ред за обжалване на регистрацията не е предвиден от закона, а за защита на правата на третите лица от извършената регистрация е предвиден специалният ред по чл. 46 ЗМГО, но за прилагане от исковия съд на последиците на решение по чл. 46 ЗМГО без да е постановено такова решение не е предвидена възможност, аналогична на възможността исковият съд при упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт по чл. 17, ал. 2 ГПК да не приложи последиците на административния акт поради нарушения на закона при издаването му.
Установените от експертизата обстоятелства, обаче, предпоставят основателност на втората група възражения на ответника срещу предявените искове, а именно възраженията за липса на осъществен състав на деликтната отговорност по чл. 76 г, вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО.Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва следните правомощия на притежателя: да използва марката, да се разпорежда с марката, да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката.
Обективните предели на третото правомощие на притежателя на марка съгласно правилата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са обусловени освен от наличието на идентичност или сходство между марката и знака, използван от третото лице, така също и от наличието на идентичност или сходство между стоките и услугите, за които марката е регистрирана и за които знакът се използва в търговската дейност на третото лице, алтернативно от придобита известност на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО.Освен това в случаите, при които между марката и знака и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, а знакът се използва, не е налице идентичност, а само сходство, възникването на правомощието е обусловено от наличие на обективна възможност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО като последица от използване на знака от третото лице.На следващо място обективните предели на правомощието на притежателя на марка да забрани използване на идентични или сходни знаци в търговската дейност на трети лица са ограничени и от правилата на чл. 14 ЗМГО, в това число от правилото на чл. 14, т. 2 ЗМГО, според което притежателят на марка за определен клас услуги, не може да забрани използване на идентичен или сходен на марката знак, с който се означава видът, предназначението или други характеристики на предоставяните услуги.В случаи като процесния, при които словната марка представлява дума с определено значение, идентичност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО между марката и използвания знак от третото лице ще е налице само когато думата е използвана за означаване на стоки или услуги, предлагани от третото лице, без пряка връзка със значението на самата дума или думата е използвана като единствен отличителен знак за представяне на стоките или услугите на третото лице.
Писмените доказателства, представени с исковата молба, не установяват използване на думата 'хоротека' от ответника по посочените начини.Напротив - доказателствата установяват, че думата 'хоротека' не е използвана самостоятелно от ответника, а почти изключително в съчетание с думата 'седянка' (огромният брой от случаите според представените доказателства, в които освен всичко друго думата 'седянка' винаги е изписана с главна буква и в кавички), а в случаите, при които според представените доказателства думата 'хоротека' не е използвана в съчетание с думата 'седянка', тя е употребена или с прилагателни ('новогодишна', 'празнична' и други подобни), или в множествено число, но все в контекст, който сочи на използване на думата за описание на предоставяни услуги в стопанисвания от ответника клуб с посочено наименование 'We Play', а не за отличаване на услугите на ответника от услугите на останалите организатори на подобен вид мероприятия.Във втората група от описаните случаи думата 'хоротека' не е употребена като знак по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗМГО, поради което действията по използването й поначало не могат да бъдат определени като нарушение на правата на ищеца по чл. 13, ал. 1 ЗМГО.В първата група от случаите използваният от ответника знак за отличаване на услугите му по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО не е думата 'хоротека', а думата 'седянка', но подробни съображения в подкрепа на този извод не е необходимо да бъдат излагани по настоящото дело, тъй като дори да се приеме, че използваното в търговската дейност на ответника съчетание между двете думи представлява знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, този знак не е идентичен на марката на ищеца, поради което използването му не нарушава правата на ищеца по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО.На следващо място и дори да се приеме, че използваният от ответника знак 'хоротека 'Седянка' е сходен по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО на регистрираната от ищеца марка 'Хоротека', само по себе си, сходството между знака и марката не поражда право на ищеца да забрани използването на знака от ответника, тъй като според изричния текст на цитираната разпоредба правото ще възникне в случай, че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката на ищеца.Наличието на такава вероятност като обективен елемент от фактическия състав на правото по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО не се установява от доказателствата по делото, нещо повече – опровергава се от заключението на съдебно-марковата експертиза, според което в периода преди, но и в периода след регистрацията на марката на ищеца, думата 'хоротека' се възприема от потребителите на услугите, предоставяни от ответника, като утвърдено в речта наименование на този вид услуги, а не като наименование на услугите на конкретен търговец.Следва неизбежният извод, че използваният от ответника знак (който представлява съчетание на думи, в което акцентът, респективно средоточието на възприятията на потребителите, са поставени върху втората дума - чрез изписването й с главна буква и в кавички, а не върху думата, която съвпада по съдържание с марката на ищеца) не може да създаде вероятност за объркване на потребителите относно произхода на услугите, респективно не накърнява права на ищеца по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.Накрая и дори при игнориране на всички изложени съображения, съдът намира необходимо да посочи, че установеното от експертизата по делото значение на неологизма 'хоротека' като място, на което могат да се видят и/или играят народни хора, предпоставя че използването на думата в търговската дейност на трети лица за означаване на предоставяни услуги с посочената характеристика съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 2 ЗМГО изключва правото на ищеца като притежател на марка с идентично словесно съдържание да забрани използването на думата от трети лица при осъществяване на търговската им дейност по отношение на услуги с посоченото съдържание.В производството по делото не са ангажирани доказателства, но и твърдения от ищеца, ответникът да е използвал в търговската си дейност наименованието 'хоротека' за услуги с предмет, различен от съдържанието на думата, установено от експертизата по делото.По изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне,което съгласно чл. 78, ал. 3 ГПКангажира отговорността на ищеца за възстановяване на разноските, които ответникът е направил за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от 'Х.' ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***. *********срещу 'Т.' ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка 'Хоротека' с рег. № 90493 от 24.01.2015 г., иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушенията на правата върху марката; частичен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на ищеца от нарушения на правата върху марката; частичен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на ищеца от нарушения на правата върху марката.ОСЪЖДА 'Х.' ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***. *********да заплати на 'Т.' ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 760,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: