Решение № 875 от 12.06.2014 г. на СГС по т. д. № 43/2009 г.
РЕШЕНИЕ
№ 875
12.06.2014 г.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА И. А.
при секретаря П. Г.
при участието на прокурора
като разгледа т. д. № 43 по описа за 2009, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 28, ал. 1 т. 1 от ЗППМ.
Ищeцът Е. И.*** твърди, че от 2000 г е притежател на Патент № 62885 В1/2000 г за обезводняване на Етилов алкохол. Патентът е бил регистриран в Патентното ведомство на Република България на 25.01.1999 г с регистров № 103109. Регистрацията е публикувана в Бюлетин № 10 на 31.10.2000 г.В исковата молба се твърди, че ответника 'Е.”АД *** е производители на биоетанол, който се използва като добавка към моторните горива. Биоетанолът е обезводнен етилов алкохол.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че са нарушени патентните му права, произтичащи от регистрирания патент № 62885 В1/2000 г за обезводняване на Етилов алкохол.Ответникът ”Е.” АД *** оспорва пасивната си процесуална легитимация.Твърди, че предявеният иск е процесуално недопустим.Оспорва предявени111я иск като неоснователен.Твърди, че от представения от ищците Патент № 62885 В1/2000 г за обезводняване на Етилов алкохол, е видно, че последния се отнася до „метода за обезводняване на етилов алкохол, при който се получава „абсолютен етилов алкохол със съдържание на вода от 0.2 до 0.01%.” Твърди, че ответното дружество не произвежда продукт, получаван от прилагането на патентования от ищците метод - „абсолютен етилов алкохол със съдържание на вода от 0.2 до 0.01%.Ответникът твърди, че от исковата молба на ищците не може да се направи извод че са налице предпоставките на чл. 19 ал. 5 ЗПРПМ.Твърди, че ответното дружество не прилага патентования от ищците с Патент № 62885 В1/2000 метод.Ответникът приема, че от изложеното в исковата молба, че патентования метод не отговаря на изискването на чл. 8 от ЗПРПМ и съответно на изискването за действителност на патента -Патент № 62885 В1/2000 г за обезводняване на Етилов алкохол по смисъла на чл. 26 ал. 3 т. 1 ЗПРПМ. Софийски градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от описание към патент за изобретание № 62885 , регистров № 103109 от 25.1.1999 г. се установява, че на Е. И. М., Г. Н. И. е признат патент на метод за обезводняване на етилов алкохол. По метода се получава абсолютен етилов алкохол, който намира приложение в ограничения синтез за получаване на фармацевтични препарати, в електрониката и в някои специални производства. Обезводняването се осъществява с термично обработен природен зеолит в течна фаза и съвместна двукратна дестилация на сместа в апарати с прекъснато действие при атмосферно налягане. При втората дестилация се получава абсолютен етилов алкохол със съдържание на вода от 0,2 % до 0,01 %. Зеолитът се регенерира чрез подаване на вода в дестилационния апарат, дестилация и термична обработка.
Съгласно чл. 16 от ЗППМ срокът на действие на патента е 20 години, считано от датата на заявка. В случая това е станало на 25.1.1999 г. и понастоящем срокът не е изтекъл, следователно патентът действа и понастоящем. Ищецът е легитимиран да води иска, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗППМ, след като е съпритежател може да предяви иск като действие на управление на съвместно притежавания патент.Въпросът, който се поставя е дали ответникът в своето производство използва този метод, който е патентован.Поради липса на специални знания, съдът намира, че следва да кредитира заключенията на вещото лице Ш., поради липса на други заключения.На ищеца бяха дадени указания да ангажира и друга, повторна експертиза, предвид оспорването на депозираната. Но такава не беше ангажирана.Съобразно доказателствената тежест, предвидена в чл. 29 от ЗППМ, следва, че при установяване на предпоставката нарушаване правата на патентнопритежателя и нов продукт, тежестта на доказване, че продуктът не е получен от патентования метод, лежи върху нарушителя.В случая не се получава нов продукт.Следователно няма обръщане на доказателствената тежест и същата е на ищеца, на основание чл. 154 от ГПК.Според вещото лице Ш. методът, обект на процесния патент, се различава от метода, осъществяван в инсталацията на ответника . Има само два съвпадащи признака : адсорбция и адсорбция със зеолит. Разликата, че глиноподобният твърд порьозен материал от тип ЗА, т. е. прахообразен,. В метода на ищеца регенерацията на зеолита е чрез вода, а в метода на ответника се регенира чрез десорбция под вакуум, регенерацията се извършва в куба на дестилационната колона, регенерацията при ответника се извършва в адсорбационни колони. Според вещото лице течната фаза при патента е съществен признак, който отсъства при инсталацията на ответника. Това не била евквивалентна замяна , а различен процес.В процеса , ответникът използва оборудване, което е придобил чрез договор за финансов лизинг на оборудване № 2178/11.11.2005 г- Това е продуктова технологична инсталация за дехидратиране на етанол. Методът на ищеца и неговия съпритежател, според допълнителното заключение на вещото лице Ш., не е идентичен с множество методи за адсорбция с молекулярни сита, в които се използва природен или синтетичен зеолит.Инсталацията на ответника, не е предназначена и не може да работи по метода на патентните претенции на патента на ищеца.Това прави технологично невъзможно използването на процесния патент в тази инсталация.От инвентаризационен опис, представен от ответника, се установява, че има в своите активи инсталация за дехидратиране Фогелбуш от 27.10.2008 г.Ако се приеме, че няма разлика между патентования от ищеца метод и методът, използван в инсталацията на ответника, поради това, че порестия минерал, който се използва в инсталацията на ответника е всъщност зеолит, ще се достигне до извод, че лицето, произвело инсталацията е нарушило правото на патент на ищеца, а не ответникът.Ответникът, използвайки този метод, не отговаря за нарушението на патента, защото използва чужда техника, в която евентуално може да е вложен методът, патентован от ищеца.В случая, очертаната хипотеза не е равна на хипотезата на чл. 27, ал. 2 от ЗППМ, защото няма изделие, а използване на метод, няма предметно овеществяване.Ето защо ответникът не може да отговаря за включването на метод в изделие, което използва и съответно не носи отговорност към ищеца.
По изложените съображения, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 3 500 лв.Съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. И. М., ЕГН **********,*** срещу 'Е.' АД, *** ЕИК ********, чрез адв. Г. Р. *** за установяване на нарушение на патентован метод с патент № 62855 В 1 на Патентно ведомство за метод за обезводняване на етилов алкохол, на основание чл. 28, ал. 1 т. 1 от ЗППМ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: