Решение № 1416 на САС по в. т. д. № 2943/2015 г.
Решение
№ 1416
гр. София, 07.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, трети състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЖКОВАЧЛЕНОВЕ: Т. К.И. М.
при секретаря Нина Вьонг, като разгледа докладваното от съдия К. т. д. № 2943 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. И. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], срещу Решение № 875/12.06.2014 г. по т. д. № 43/2009 г. по описа на СГС, ТО, 1-ви състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за установяване на нарушение на патентован метод с патент № 62 855 В1 на Патентното ведомство за метод за обезводняване на етилов алкохол, на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли то да бъде отменено.Твърди, че по делото са допуснати процесуални нарушения, рефлектирали върху правилността на решението.Поддържа становище, че приетата по делото СТЕ е изготвена от некомпетентно лице, не е обективна и даденото с нея заключение е погрешно, тъй като експертът не е извършил непосредствена проверка на технологичния процес.В жалбата са изложени подробни съображения, по същество на технологията на патента.
Въззиваемата страна [фирма] не изразява становище по жалбата.Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният иск е сезиран с иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗППРМП.По делото е приета съдебно – патентна експертиза, изготвена от в. л. Ш., след посещение на място, където е разположена инсталацията за дехидратация на ответника. Констатирано е, че инсталацията, чрез която се прилага метода, сочен от ищеца като идентичен с притежавания от него патент, не работи, тъй като има демонтрирани /видимо от дълго време/ технически части. Заключението е изготвено въз основа на анализ на цялата документация, в т. ч. експлоатационна, съпътстваща инсталацията за дехидратация.В приетата по делото експертиза, в. л. Ш. обстойно и задълбочено е анализирало, както ищцовия патент за изобретение № 62885, така и метода, осъществяван в инсталацията на ответника. Отчетливо са посочени разликите между признаците, дефиниращи обхвата на процесния патент и тези, кореспондиращи от метода, прилаган чрез инсталацията на ответника. От изброените общо дванадесет позиции, съвпадение има само по две от тях.Вещото лице е обобщило, че няма еквивалентна замяна, тъй като начина на изпълнение на стъпките при двете решения не е един и същ. В съдебно заседание, в отговор на многобройните въпроси поставяни от ищеца за разискване, експертът е потвърдил всички изложените в заключението констатации.Първоинстанционният съд не е нарушил процесуалните разпоредби, относими към правото на страната, да изисква допълнително заключение, при оспорване на депозираната експертиза.Осигурил е възможност на ищеца, да представи доказателства, че експертизата на в. л. Ш. е порочна, като изрично му е указал това. С определение от 09.05.2012 г. съдът е допуснал изслушването на повторна експертиза, с идентични на въпросите от първоначалната, с оглед наведените от ищеца доводи, че тя следва да бъде извършена от дипломиран инженер – химик. Изискал е от Б., да бъде посочен експерт с процесната квалификация, като с писмо от 19.10.2012 г. /лист 238 по делото/, „Единен център по иновации” е определил г-жа М. М..Определен е депозит в размер на 500 лв., за който на ищеца е давана многократна възможност да го внесе, но това не е сторено, очевидно с оглед застъпваното от същия погрешно разбиране, че не следва да заплаща разноски, за инициираните от него доказателствени средства, каквито са специалните знания на вещи лица, по поставени от заинтересованата за събирането им страна, въпроси.Съобразно разпоредбата на чл. 76 ГПК, всяка страна предварително внася в съда, разноските по действията, които е поискала. При позитивен за нея изход от спора, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските се възлагат на насрещната страна, съобразно уважената част от иска, респективно, съобразно отхвърлената част.Ето защо, вследствие на неизпълнение на задължението за внасяне на депозит за възнаграждение на вещото лице, правилно първоинстанционния съд, с определение от съдебно заседание на 02.12.2013 г. е заличил допусната допълнителна експертиза.Поддържаните от въззивника в хода на съдебния процес възражения, по същество на технологията на патентования метод изискват специални знания, с каквито съда не разполага.Отказа на ищеца да се придържа към установените в гражданския процес правила за събиране на доказателства, препятства изясняването на поставените от същия възражения, поради което и те не следва да бъдат обсъждани.Съобразно разпоредбата на чл. 17 ЗПРПМ, обхвата на правната закрила на патента се определя от претенциите.Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат.Това условие, по отношение използвания от ответника метод в производството, съобразно установените по делото факти, не е доказано, поради което и предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Като е достигнал до този извод, СГС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.При този изход на спора, въззивника дължи направените от въззиваемия разноски, но искане за това не е направено,поради което и такива не следва да се присъждат.Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 875/12.06.2014 г. по т. д. № 43/2009 г. по описа на СГС, ТО, 1-ви състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.