Решение № 1229 от 27.07.2015 г. на СГС по т. д. № 1347/2013 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1229
гр. София, 27.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на тридесет и първи март 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентин Бойкинов
при секретаря П. С. като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. д. № 1347 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно осН. ние Чл. 76,ал. 1,т. 1 и Чл. 76,ал. 1,т. 2 от ЗМГО от „Т.”ЕООД срещу „Т. С.”ЕАД, „В.”ЕАД и М. К. Б./К./.
Ищецът твърди, че е продуцент на телевизионни предавания и като такъв бил страна по договори с „Н. Т.-П. Ч. К.”ЕАД-сега „Н. Б. Г.”АД, с които предоставял изключителни права на „Н. ТВ” за национално ефирно, кабелно и сателитно излъчване на телевизионно предаване с наимеН. ние „О. Ф.”. Последният от договорите бил със срок на действие до 31.07.2014 год. За подготовката на предаването ищецът бил сключил на 01.03.2010 год. договор с втория ответник „В.”ЕООД като последното се задължило да извършва за срока на договора всички необходими действия при създаването на предаването във всичките му етапи. С анекс срокът на този договор бил продължен до 15.07.2013 год.Ищецът би сключил още два договора с М. К. Б./К./- единият в качеството му на сценарист и автор на текстове, по силата на който последният отстъпва използването на авторските си права и вторият, с който се задължава да участва като водещ на предаването, да участва в написване на сценария. Тези договори също били със срок на действие до 15.03.2013 год.По всички сключени договори „Т.”ЕООД запазило правата си върху обектите на интелектуална собственост, използване в предаването, включително върху марката си „О. Ф.”.Предаването „О. Ф.” с продуцент „Т.”ЕООД било излъчвано от 2009 год. до 23.02.2013 год., като част от програмата на лицензирания телевизионен оператор и доставчик на медийни услуги по смисъла на ЗРТ- „Н. Б. Г.”ЕАД. В предаването ищецът бил означен като продуцент.Във всеки излъчен брой на предаването, в ежедневните анонси на предстоящ следващ брой, то се индивидуализирало с еднакъв шрифт като неизменен графичен знак.Ищецът твърди, че е притежател на правата върху словната марка за услуги със същото наимеН. ние и с изображение, индивидуализирано в свидетелството за регистрацията й, със специфичен шрифт и разположение на графичните елементи. Марката била регистрирана на 12.03.2008 год. с рег. № 63942 със срок на действие до 29.03.2016 год. за класове 35,38 и 41 според МКСУ.Първият ответник „Т. С.”ЕАД бил доставчик на медийни услуги по смисъла на Чл. 2, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗРТ. Същевременно бил доставчик на медийни услуги и телевизионен оператор по смисъла на Чл. 4, ал. 1, и ал. 2 от ЗРТ. Медийните му услуги били линейни по смисъла на Чл. 3, ал. 2 от ЗРТ.Неговата програма включвала аудиовизуално предаване с публицистичен характер, наименувано „Ф.”. В това предаване и до момента се използвал знак, сходен с марката на ищеца, за обозначаване на самото предаване.Освен това, то било със съвпадаща концепция, таргет група с аналогичното предаване „О. Ф.”, чийто продуцент бил ищецът.Ответниците- първият като доставчик на медийни услуги, а вторият като афиширан продуцент на предаването „Ф.”, използвали по смисъла на Чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМГО в търговската си дейност съществената част от марката на ищеца- съществителното „Ф.”. Тя определяла смисъла и съдържанието на продукта.Използването от първия ответник се изразявало в излъчването на предаването „Ф.” и неговото рекламиране и анонсиране като част от предлаганите и предоставяните медийни услуги. Използването от втория ответник на тази част от марката се състояло в предлагането и предоставянето на продуцентска услуга, свързана със създаването на предаването, обозначавано с тази марка. Налице било нарушение от страна на третия ответник, който предлагал и предоставял услуга по писането на сценарии, предоставянето на репортерски услуги и услуги на водещ в предаване, афиширано с частта от марката- „Ф.”.Графично знакът, използван от ответниците в предаването „Ф.” в рекламите и анонсите за него, не се отличавал от този, използван от ищеца.Така се обозначавали услуги, идентични или сходни с услуги, за които била регистрирана марката на ищеца.Съществувала вероятност от заблуда на потребителите относно носителя на правата, продуцента на предаването и неговите качества.Създадена била възможност знакът да бъде свързан с марката. Заимстването било пряко и налагало впечатление за значително сходство.Ищецът не бил давал съгласие да се използва марката му или на сходен знак от нея в предаването „Ф.” на ТВ 7 на нито един от ответниците.Ответниците използвали марката, с което нарушавали правата на ищеца и затова последният предявавал процесните искове.Иска се постановяване на решение, по силата на което те да бъдат уважени.
В своя писмен отговор ответниците „В.”ЕООД, „Т. С.”ЕАД и М. Б./К./ оспорват исковете. Смятат, че нарушението на права върху търговската марка не произтича от договор и по характера си не представлява облигационно задължение. Договорите на ищеца били абсолютно неотносими към твърдяното нарушение.Твърдят още, че марката на ищеца е словна, а словната марка предоставя защита единствено върху определен словен елемент, който поради естеството си е и единствен.Обемът на правата, който можел да се защитава, било единствено словосъчетанието „О. Ф.”.Твърдят, че не е налице „използване” по смисъла на Чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, че използваният от тях знак е сходен на марката на ищеца.Думата „Ф.” не използвала широко в речта.Поради изложените съображения молят да бъде постановено решение, с което предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени като неосН. телни.Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема за установена следната фактическа обстановка :
По делото между страните не се спори, а и видно от представеното по делото и прието като доказателство Свидетелство за регистрация от 17.03.2008 год., издадено от Патентното ведомство на Р България/л. 15 от делото/ и приложената към него библиографска справка се установява, че в полза на ищеца е регистрирана словна марка за услуги „О. Ф.”, с рег. № 63942 и срок на действие на регистрацията до 29.03.2016 год.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство изх. № РД- 21-05-00-005/13.03.2015 год. на Съвета за електронни медии, се установява, че първият ответник „Т. С.”ЕАД има качеството на доставчик на медийни услуги по см. на Чл. 2, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗРТ, както е и доставчик на медийни услуги и телевизионен оператор по см. на чл. 4, ал. 1, и ал. 2 от Закона за радио и телевизия. Не се спори, че медийните услуги, които предоставя, са линейни по смисъла на Чл. 3, ал. 2 от ЗРТ.
Не се спори между страните, а и се установява, че телевизионната програма на първия ответник от 10.02.2013 год. е включвала аудио-визуалното предаване с публицистичен характер, наимеН. но „Ф.”. Не се спори, че в това ежеседмично предаване, както и в рекламите и анонсите, излъчвани в програмата на ТВ 7, считано от 10.02.2013 год., е използван знакът „Ф.”, който ищецът в исковата молба твърди, че е сходен с марката, чийто притежател е той и който знак е служел за обозначаване на предаването.
Не се спори между страните, а и се установява, че при излъчването на предаването „Ф.” първият ответник действа в качеството на доставчик на медийни услуги, а вторият ответник „В.”ЕООД е продуцент на самото предаване. Не се спори също така и относно обстоятелството, че водещият на предаването „Ф.” по ТВ 7 и третият ответник М. К. Б. са едно и също лице.
От приетата по делото съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещото лице В. Ш. и неоспорена от страните в тази й част, се установява, че услугите в клас 41 от МКСУ – „развлечение и културна дейност”, за които е регистрирана марката и услугата „телевизионно предаване”, която се извършва от ответника „Т. С.”ЕАД, съгласно марковата практика са идентични. Тези дейности имат едни и същи крайни потребители- телевизионните зрители, които според вещото лице представлява ординерни потребители, с по-занижено внимание, за което е необходимо по-ниска степен на сходство между знаците, за да се объркат.
По отношение на притежаваната от ищеца „Т.”ЕАД търговска марка „О. Ф.” и наимеН. нието на предаването „Ф.”, излъчвано от първия ответник „Т. С.”ЕАД, вкл. и графичното му представяне в програмата на ТВ 7, е налице сходство, което е от такъв характер, че да може да доведе до пряко объркване между марката и използвания от ответника знак.
За да стигне до този краен извод, вещото лице Ш., се базира на наличието на фонетично, смислово и визуално сходство, като на базата на тези сходства то е извършило анализ за общото впечатление върху релевантния потребител от двата знака.
Доминиращ елемент в случай според вещото лице се явява думата ОТЕЧЕСТВЕН , защото е по-дълга и в началото на марката. А доминиращ елемент в нарушаващият знак е думата Ф..
Същевременно отличителен елемент в марката е думата Ф., защото е съществителното, което носи семантиката и посланието на марката. Отличителен елемент в нарушаващия знак е също думата Ф., тъй като също носи посланието на знака. По отношение на сравняваните услуги думата Ф. не е описателна и следователно има надпрагова отличителност сама за себе си.
Фонетично сравняваните словни елементи, според вещото лице, са сходни в по-висока степен. По-ранната марка е дълга, тъй като се състои от две отделни думи и общо пет срички. Нарушаващият знак се състои от една дума Ф., съответно с една сричка и следователно е по-къс от словната част на марката. Думата Ф. и в двата сравнявани словни елементи е отличителния елемент, той е много звучно слово, дължащо се на удареното буквосъчетание РО.
Визуално знаците са сходни в по-ниска степен, тъй като отличителният елемент и при двата знака- словото Ф. е изписано по различен начин и в марката има допълнително слово, което доминира в нея. Изписването и при двата вида сравнявани знака е с главни букви и сан-серифен шрифт. Червеният цвят при знака само подчертава по-силно отличителността на словото, без да го прави различно. При марката има допълнителна дума ОТЕЧЕСТВЕН, а при нарушаващия знак е сложена червена звездичка над последната буква Т и цялата дума Ф. е подчертана с две черти.
Смислово сравняваните марки, според вещото лице, са сходни и то в много висока степен, дължащо се на думата Ф., която е съществителното, което носи посланието на марката за нещо от значение, което първо се забелязва. Определителят ОТЕЧЕСТВЕН при марката я свързва с името на най-масовата обществено-политическа организация в България, организирала и извършила деветосептемврийския преврат през 1944 год., съществувала под това име през периода 1944-1990 год. и доминирана изцяло от Българската комунистическа партия. От своя страна поставянето на червена петолъчка в нарушаващия знак и неговото специфично оцветяване изцяло в червено, съдържа същото послание за политическа принадлежност към управляващата за дълъг период от време страната партия.
В заключение вещото лице Ш. заявява, че въз осН. на използваните сравнителни анализи следва да се стигне до извода, че общото впечатление от марката на ищеца „О. Ф.” и нарушаващият знак „Ф.” в тяхната цялост, е сходно до степен да се объркат потребителите. Действително е налице известно визуално различие между двата сравнявани знака, дължащо се на по-голямата дължина на марката, което обаче според вещото лице, не е достатъчно, за да се преодолеят основните сходства във фонетиката и семантиката на сравняваните знаци по отношение на услугите им. От което следва, че дори и да се приеме, че пряко объркване между потребителите не може да настъпи, то потребителите във всички случаи могат да направят връзка за единен произход.
Заключението на вещото лице В. Ш. е оспорено от страна на ответниците и във връзка с предприетото от тях оспорване и на осн. Чл. 200, ал. 3 от ГПК съдът е допуснал изслушването на тройна съдебно-маркова експертиза в състав от вещите лица В. Ш.- която е изготвила оспорената единична експертиза, В. П. П. и В. А. П..
Вещите лице от тройната експертиза В. Ш. и В. П. поддържат становището на единичната експертиза, че е налице значително сходство между притежаваната от „Т.”ЕАД марка „О. Ф.” и наимеН. нието на предаването „Ф.”.
Съображенията на двете вещи лица в това отношение се дължат на наличието на фонетично сходство на двата сравнявани словни елемента. По-ранната марка е дълга, тъй като се състои от две отделни думи и общо пет срички. Нарушаващият знак се състои от една дума Ф., съответно с една сричка и следователно е по-къс от словната част на марката. Думата Ф. и в двата сравнявани словни елемента е отличителния елемент, той има много звучен характер, дължащ се на удареното буквосъчетание РО.
Визуално знаците са с по-ниско сходство, като в това отношение съображенията на двете вещи лица изцяло съответстват на изводите на оспорената единична експертиза.
Смислово сравняваните марки са сходни във висока степен, дължащо се на думата Ф., която е съществителното, което носи посланието на марката за нещо от значение, което първо се забелязва, като съображенията на вещите лица и в това отношение напълно съответстват на изводите на единичната експертиза. Въз осН. на това вещите лица правят извода, че общото впечатление между двата сравнявани знака е такова, че са сходни и то до степен да се объркат потребителите. Действително съществува известно визуално различие между двата знака, дължащо се на по-голямата дължина на марката, което обаче според двете вещи лица не е достатъчно да се преодолеят основните сходства във фонетиката и семантиката на сравняваните знаци по отношение на услугите им.
Това експертно становище на тройната експертиза не се поддържа от третото вещо лице В. П., което в отделно депозирано особено мнение поддържа, че между двата сравнявани знака действително има известно сходство, но то е в много ниска степен, породено от идентичната словна част Ф., но то е толкова ниско, че не може да породи объркване на потребителите или да ги накара да направят връзка за единен произход.
За да приеме този извод вещото лице счита, че включването на словен елемент от по-ранна марка в състава на използвания от ответниците знак, не може да бъде решаващ фактор при определянето на наличието на сходство, тъй като според вещото лице в конкретния случай по-ранната марка „О. Ф.” не е разпознаваема като такава в използвания знак със словна част Ф.. Думата Ф. се използва широко в речта на българския език, тя представлява съществително и следователно смислово представлява обобщено понятие, което включва „всички видове Ф. ове”- напр. Ляв Ф., Демократичен Ф., военен Ф., въздушен Ф. и т. н. Тоест думата Ф. включва в себе си понятието О. Ф. по смисъл и се отнася към него като цяло към част.
По отношение наличието на фонетично сходство вещото лице П. счита, че такова безспорно е налице, поради идентичното звучене на словния елемент Ф., но то е от ниска степен на сходство, тъй като двата сравнявани знака се произнасят фонетично различно.
А по отношение преценката за визуално сходство между по-ранната марка и знакът на ответника, вещото лице счита, че такова не е налице, отчитайки това, че марката на ищеца е словна и не съдържа фигуративни елементи, а процесният знак има силен фигуративен елемент. На следващо място, визуалното сходство рязко спада от наличието на дълга дума О. Ф. в по-ранната марка и наличието на фигуративна част на знака на ответника.
По отношение на преценката за сходство между услугите, за които е регистрирана търговската марка на ищеца и услугите, при които са използва знака от ответниците- телевизионно предаване, вещите лица от единичната и тройната съдебно-маркова експертиза дават следното заключение : По отношение на услугите от класове 35- реклама и 38- телекомуникации, за които е регистрирана словната марка „О. Ф.” с рег. № 63942 вещите лица заключават, че не е налице сходство или идентичност между стоките/услугите, които са предмет на по-ранната марка и нарушаващият знак, като съображенията на вещите лица са подробни и задълбочено изложени, между самите вещи лица няма противоречия, поради което и съдът няма намерение да ги преповтаря в своите мотиви. По отношение на клас 41- развлечение и културна дейност, обаче и двете експертизи са категорични и са на едно мнение, че така изброените услуги включват в себе си и услугата „телевизионно предаване”, предлагана от ответниците и съгласно марковата практика са напълно идентични. Свързани са по същество с гледане на телевизия, следователно имат едни и същи потребители- телевизионните зрители. Това са масови потребители на телевизионни предавания. За това вещите лица считат, че това са ординерни потребители-зрители на телевизионните медии. А за тях според вещите лица-единична и тройна експертизи, може да се каже, че вниманието им е обичайно, поради което заключват и че релевантният потребител-зрител, е със занижено внимание. Той е нормално наблюдателен и поради това е достатъчно и по-ниска степен на сходство между знаците, за да може да се обърка.
В особеното си мнение вещото лице П. не засяга изобщо този въпрос, поради което и не става ясно дали е съгласен с изводите на другите две вещи лица в констативно-съобразителната част, касаещи наличието на идентичност на стоките и услугите, които са предмет на марката и използвания от ответниците знак, въпреки, че е изразил несъгласие с крайното становище на тройната експертиза, изложено в заключителната му част.
При така установената фактическа обстановка приема следното от правна страна :
Съгласно разпоредбата на Чл. 73,ал. 1,т. 1 от ЗМГО нарушение на правото на регистрирана марка съставлява поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има осН. ние да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя.От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия.В настоящия случай от представените по делото и обсъдените по-горе доказателства - Свидетелство за регистрация от 17.03.2008 год., издадено от Патентното ведомство на Р България се установява, че ищецът е притежател на регистрирана на негово име словна търговска марка с означение О. Ф. , с рег. № 63942 и срок на действие на регистрацията до 29.03.2016 год.Същевременно настоящият съдебен състав счита, че от заключенията на вещите лица-единична и тройна съдебномаркова експертиза, подкрепени от вещите лица В. Ш. и В. П., се установява по безспорен начин наличието на сходство между сравняваните два знака, което сходство е от такъв характер, че да може да доведе до пряко объркване на потребителите между марката и използвания от ответника знак.За да кредитира двете заключения и обратно да не възприеме особеното мнение на вещото лице П., съдът се осН. ва на изводите на двете вещи лица за наличие на смислово сходство между по-ранната марка на ищеца и знакът на ответника, произтичащо от общата между тях дума Ф., която при марката на ищеца е съществителното и думата, чрез което се изразява самото послание на изречението, а съобразно граматическите правила на българския език точно съществителните са тези, които определят крайния смисъл на изречението.В случая определението „отечествен” е прилагателно и като такова то само определя характеристиката на съществителното в изречението- дали става дума за ляв, десен, отечествен, национален и т. н. Ф.. Тоест определящо за смисловото сходство е не началната част на изречението- „отечествен”, както се поддържа от ответниците, а от думата „Ф.”, която се среща и при двата знака и която има отличителен характер.Макар и думата „отечествен” в словосъчетанието „О. Ф.” да представлява доминиращ словен елемент тъй като е по-дълъг и отчасти поради това, че се намира в началото на изречението, не тази дума определя смисъла на самото словосъчетание, чрез което се изразява посланието на марката.А такъв отличителен характер има думата „Ф.” тъй като както се посочи по-горе тя е съществителното, а според правилата на българския език съществителните са тези, които изразяват крайното послание, такова каквото е- „О. Ф.”; „Патриотичен Ф.”, „Демократичен Ф.”, „Национален Ф.”; „Еротичен Ф.” и т. н. Или както правилно посочва вещото лице Ш. съществителното Ф. носи семантиката и посланието на марката.Определението „Отечествен” дава сама някаква характеристика на самото съществително, която обаче винаги си остава определящо в структурата на самото изречение.Друго би било например, ако изречението беше структурирано по различен начин , напр. „Ф. за спасение на Отечеството”- тогава не „Ф.”, а думата „отечество” щеше да е семантика на изречението, тъй по този начин конструирано, „Ф.” се явява само в ролята на определение или допълнение, но не и на съществително и следователно няма да има това определящо за изречението смислово значение.Същевременно отличителен елемент в нарушаващия знак е също думата Ф., тъй като тя също носи посланието на знака. В допълнение е налице и фонетично сходство между сравняваните образци, тъй като Ф. и в двата сравнявани словни елементи е отличителният елемент- той е много звучно слово, дължащо се на удареното буквосъчетание РО.Предвид изложеното съдът изцяло кредитира изводите на двете вещи лица, които са, че общото впечатление от марката на ищеца „О. Ф.” и нарушаващият знак „Ф.” в тяхната цялост, е сходно до степен да се объркат потребителите.Действително е налице известно визуално различие между двата сравнявани знака, дължащо се на по-голямата дължина на марката, но то не е достатъчно, за да се преодолеят основните сходства във фонетиката и семантиката на сравняваните знаци по отношение на услугите им. От което следва, че дори и да се приеме, че пряко объркване между потребителите не може да настъпи, то потребителите във всички случаи могат да направят връзка за единен произход между предлаганите стоки и услуги.Обратно, съдът не кредитира особеното мнение на вещото лице П. тъй като на първо място в него липсва обсъждане на сходството в услугите, което от една страна може да бъде прието, че той се съгласява с тезата на другите две вещи лица, че е налице пълна идентичност по отношение на услугите, които са предмет на марката и използвания от ответниците знак.При това положение обаче възниква въпроса защо вещото лице не е взело предвид това пълно съвпадение при обсъждане на фонетичното и сематичното сходство между двата знака и възможността да се объркат потребителите. Защото както казва вещото лице Ш. при разпита й в съдебното заседание от 24.02.2014 год. телевизионният зрител е потребител със „занижено внимание” и който гледайки предаването по телевизионния екран лесно би могъл да се заблуди и да направи връзка за предполагаем единен произход. При това положение и заключителния извод на вещото лице П., че констатираните сходства във фонетично и смислово отношение не са в състояние да объркат потребителите, звучи декларативно и не си кореспондира с изводите му констативно-съобразителната част на особеното мнение.Предвид изложеното съдът кредитирайки единичната и тройната съдебно-маркови експертизи приема, че е налице общо сходство между марката на ищеца и използвания от ответниците знак, като общото сходство е такова, че у потребителите на предлаганите услуги, се създава впечатление за техен общ и единен произход и това впечатление не може да се повлияе от разликата в детайлите на знака на ответника.От друга страна по делото е безспорно обстоятелството,че ищецът не е давал съгласието си ответниците да използват неговия знак Налице е „използване” по смисъла на Чл. 13, ал. 2,т. 1 и т. 2 от ЗМГО- използване на знака върху специфични по характера си услуги- телевизионни предавания предлагането на услугите с този знак на телевизионния пазар.Правото върху марката към момента на нарушението не е изчерпано.Всичко изложено доказва безспорно факта на извършено нарушение на правата на ищеца върху регистрирана словна марка за услуги „О. Ф.”, с рег. № 63942 и срок на действие на регистрацията до 29.03.2016 год. , изразяващи се в използването в търговската дейност на ответника без съгласието на правопритежателя на марката. Следва да се приеме,че е осъществен фактическият състав на чл. 76,ал. 1,т. 1 от ЗМГО така предявеният иск следва да бъде уважен.ОсН. телността на основния иск обуславя и осН. телността на акцесорния –този по Чл. 76,ал. 1,т. 2 от ЗМГО и следва да се постанови решение,с което да се осъдят тримата ответници да преустановят нарушението на изключителните права на ищеца върху горепосочените търговски марки.На осн. Чл. 78,ал. 1 от ГПК и с оглед на направеното исканеответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по производството в размер на сумата от 10 910 лева.Водим от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установен по отношение на „Т. С.”ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***; „В.”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** и М. К. Б., ЕГН **********,*** факта на нарушението от тяхна страна на изключителното право на „Т.”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***-5, чрез адв. Ц. Ч. и адв. П. А., върху регистрирана словна марка за услуги „О. Ф.”, с рег. № 63942 и срок на действие на регистрацията до 29.03.2016 год. , изразяващи се в използването й в публицистичното предаване „Ф.”, излъчвано по телевизионната програма на първия ответник „Т. С.”ЕАД, без съгласието на правопритежателя на марката.ОСЪЖДА на Чл. 76,ал. 1,т. 2 от ЗМГО „Т. С.”ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***; „В.”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** и М. К. Б., ЕГН **********,*** да преустановят нарушението на изключителните права на „Т.”ЕООД върху регистрирана словна марка за услуги „О. Ф.”, с рег. № 63942 чрез използването й в публицистичното предаване „Ф.”, излъчвано по телевизионната програма на първия ответник „Т. С.”ЕАД.ОСЪЖДА Т. С.”ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***; „В.”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** и М. К. Б., ЕГН **********,*** да заплатят на „Т.”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***-5, чрез адв. Ц. Ч. и адв. П. А., на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10 910 лева,представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: