Решение № 961 от 13.06.2011 г. на САС по в. т. д. № 553/2010 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 961
гр. С, 13.06.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, трети състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЖКОВАЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВАТЕОДОРА КРЪСТЕВА
при секретаря В Б, като разгледа докладваното от съдия К т. д. № 553 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по жалба от „М. В.” Е. („. М. В. У. Е.), С, р-н „Л, бул. „Н В.” № 55, . 1, ЕИК * чрез адв. М. А., САК срещу решение от 30.05.2010 на СГС, ТО VІ-1 състав по т. д. № 460/2009 г. с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, предявен от „. , ЕИК * С, бул. „С.” № против въззивника, факта на нарушение на правото на ищеца върху словна търговска марка „M. V.” вписана в Държавния регистър на марките, воден при Патентното ведомство на Р Б с регистров номер 66466 от 18.08.2008 г. и със срок на закрила до 17.08.2016 г. регистрирана за стоки класове 36,37,38,39,40,42,44 изразяващо се във:
- поставяне на статични рекламни съоръжения с представяне на регистрираната марка „M. V.„ на фасадата на сграда, представляваща търговски център, собственост на „. М. В. У. Е., находяща се в гр. В., бул. „В В.” №
- поддържане на интернет сайт с адрес m. v..com
- изготвяне и разпространение на рекламни брошури със запазената марка M. V.
- изготвяне и разпространение на рекламни винили, поставяне на съоръжения за шилна реклама, със запазена марка M. V.
- използване на марката в списание, издавано по поръчка на „. М. В. У. Е. и представляващо използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, т. 4 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на марката.С въззивната жалба са изложени възражения за неправилност и необоснованост на решението, постановено при нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби.Твърди се, че допускането на отразените в определение от 23.11.2009 г. доказателства, както досежно представените писмени доказателства, така и относно назначаването на СМЕ представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като са уважени направени несвоевременно искания на ищцовата страна, в разрез със задължението й по чл. 127, ал. 2 от ГПК, да посочи всички доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях в исковата молба.Сочи нарушението като съществено, защото атакуваното решение се основавало изключително на тези писмени доказателства и експертиза.Подчертава, че обсъжданото в експертизата сравнение въз основана на предмета на дейност на двете дружества е недопустимо, тъй като не представлява изложение на специални знания, поради което е следвало да бъде игнорирано от съда.Релевирва доводи, че правния извод за наличието на предпоставка за объркване на потребителите при използването на домейна m. v..com е неправилен, защото съдът се е позовал на Методически указания на Петентното ведомство, които нямали характер на източник на правото.Оспорва мотивите на съда, че съществува идентичност на знака на фасадата на процесната сграда на ответника с марката на ищеца, тъй като интерпретираната част от заключението на тройната експертиза сочела само изписването със стандартен шрифт и на двете, но не и идентичност.Обосновава неправилност на съдебния акт, предвид необсъждането на показанията на разпитания на 23.11.2009 г. свидетел В В.Въззиваемата страна „. А.,чрез адв. М. Г., САК оспорва жалбата.Твърди, че сочените за несвоевременно представени доказателства са в съответствие с правната възможност на страната по чл. 312, ал. 2 от ГПК да попълни констатираните с доклада на съда доказателствени пропуски, преди настъпване на преклузията по чл. 313 от ГПК.За липсата на нарушение на принципа на равенство на страните свидетелствал и факта, че ответникът се е възползвал от допуснатата по искане на ищеца експертиза, като е формулирал допълнителна задача към допуснатата съдебно-маркова експертиза.Същевременно доказателствените искания съответствали и на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК, защото отговаряли на направените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания и защитни тези.Изразява становище, че заключенията на единичната и тройната експертизи по делото и в частност коментарите на задачи 4 и 5 са дадени в съответствие с притежаваната от експертите специална подготовка в областта на търговските марки, способност за анализ на сходство и услуги и класифицирането им в клас 35 или в клас 36 от МКСУ, девета редакция.Счита, методическите указания на Патентното ведомство за опитни правила – източник на специални знания, утвърдени с акт на административен орган със специална компетентност в областта на търговските марки, съдържащи унифицирана практика на ведомството при преценка за идентичност или сходство на марки и вероятност от объркване на потребителите.Поддържа доводи, че идентичността на знака на фасадата на обекта на ответника с марката на ищеца се потвърждавала не само от изводите в експертизите по делото, но и от представения с исковата молба снимков материал, досежно използвания стандартен шрифт идентичен с марката на ищеца.Твърди, че необсъждането на показанията на св. В не представлява процесуално нарушение, защото фактите за които той е свидетелствал се доказвали от други приети и обсъдени доказателства.Нещо повече, същият е потвърдил тезата на ищеца, че отдаването под наем е основната дейност на ответното дружество.Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Иска предявен от ищеца е уважен по СГС, ТО VІ-1 състав по съображения, които Софийския апелативен съд изцяло споделя и към чийто мотиви препраща с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 от ГПК.
Постановено решение е валидно и допустимо. В съответствие с чл. 269 от ГПК досежно правилността на атакувания съдебен акт, в правомощията си въззивния съд е обвързан от възраженията посочени в жалбата. Изложените в същата оплаквания са неоснователни по следните съображения:
Не представлява нарушение на процесуалните правила допуснатите с определение 23.11.2009 г. на съда доказателства и доказателствени искания.Съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК процесуално задължение на съда е да укаже на страните в доклада по делото, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.Доклад по делото съдът е длъжен да изготви и в производствата по дела, разглеждани по реда на глава ХХV „Бързо производство”, но за разлика от общия исков процес, доклада е писмен и следва да се извърши в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това в закрито, а не в първото по делото заседание.Така е сторил съда, като в определението по чл. 312 от ГПК от 04.11.2009 г. е посочил, че предвид отговора на ответника и съобразно представените от ищеца доказателства и направени доказателствени искания, същия не е ангажирал доказателства за наличие на публикация на марката му, за използване на знака по всички посочени в обстоятелствената част на исковата молба начини, както и за идентичност или сходство на използвания от ответника знак и марката му и за идентичност или сходство на услугите, за които се използват знакът и марката водещи до вероятност от объркване на потребителите.Инициираните със становището от 20.11.2009 г. постъпки са съответни точно на дадените от съда инструкции. Нещо повече, те са непосредствено свързани със заявените от ответната страна оспорвания в отговора на исковата молба, поради което не могат да бъдат разглеждани като несвоевременни.Същите биха били преклудирани съобразно чл. 313 от ГПК само, ако са направени след определения от съда срок, а по делото не е така.Неоснователно е възражението, че мотивите на съдебния акт са опорочени, вследствие кредитираното от съда сравнение на предмета на дейност на двете дружества за целите на съдебните експертизи.Методът е използван както в единичната, така и в тройната съдебна експертиза и според становището на експертите, представлява ориентир за дейността на търговското дружество, който не изключва преценката, каква дейност реално се изпълнява. Акцентирайки на последното, експертите са представели заключенията си.Извода им за идентичност по отношение на включените в премета на дейност на двете дружества дейности като придобиване, строеж и отчуждаване на недвижими имоти, управление на недвижими имоти и отдаване под наем на недвижими имоти напълно съответства на събраните по делото доказателства.Неоснователно е възражението, че не е доказана идентичност на знака на фасадата на процесната сграда на ответника с марката на ищеца.В заключението на в. л. инж. П. ясно, последователно и логично са изложени констатираните от експерта визуална идентичност обусловена от начина по който е изписан (включително в конфигурацията на главни/малки букви) надписа над фасадата на обекта на ответника, фонетична идентичност въз основа на пълното съвпадение на звученето, броя на буквите, сричките и съвпадащите звуци и смислова идентичност досежно превода от английски език на израза M. V. като „търговски център В.”.Посоченото се потвърждава и в отговора на първия въпрос от заключението на тройната експертиза с извода, че идентичността не е следствие само на използвания стандартен шрифт за изписването на знака на фасадата, а е свързана с обстоятелството, че знака на ответника включва идентични думи, с идентично значение и звучене.Неоснователно е възражението, че доколкото не са обсъдени показанията на свидетеля В В, то това е рефлектирало върху правилността на постановения съдебен акт.Крайния правен извод на съда е вследствие на установените по делото факти въз основа на всички събрани доказателства.Фактите предмет на показанията на посочения свидетел, не само че не променят фактите установени от останалите доказателства по делото, но тъкмо обратното, те съответстват на поддържаната от ищеца теза, предвид изявлението на В, че голяма част от приходите на „. М. В. У. Е. се формират именно от предоставянето под наем на площи за търговска дейност.Неоснователно е възражението, досежно изложеното в решението за наличието на предпоставка за объркване на потребителите при използването от ответника на домейна mallvarna. com.Съдът се е мотивирал позовавайки се на заключението на съдебните експертизи, че технологично не е възможно изписването на домейн наименованието състоящо се от две думи с интервал между тях.Същевременно, вещите лица за представили доводи, че сливането на думите не води до възможност за отличаване от регистрираната марка, особено при наличието на смислова и фонетична идентичност.Цитирането за тази цел на Методичните указания за прилагане на чл. 11 и чл. 12 от ЗМГО е използвано предвид естеството на указанията – разработени въз основа на действащото законодателство, практиката на Патентното ведомство и съдебната практика в областта на марките и имащи за цел да унифицират прилагането на действащите правни разпоредби.Като източник на информация, същите са използвани от вещите лица и при отговорите на останалите от поставените въпроси, без да е оспорена авторитетността им.Неоснователността на изложените от въззивника възражения, обосновава правилността на атакувания съдебен акт и той следва да бъде потвърден.По направените разноски.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивното дружество е да заплати направените от въззиваемата страна разноски пред САСв размер на 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение..Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.05.2010 на СГС, ТО VІ-1 състав по т. д. № 460/2009 г.ОСЪЖДА „М. В.” Е., С, р-н „Л, бул. „Н В.” № 1, ЕИК * да заплати на „. , ЕИК * С, бул. „С.” № сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване при наличие на основанията за допускане по чл. 280 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.