Documents - 1 citing "Решение № 961 от 13.06.2011 г. на САС по в. т. д. № 553/2010 г."

Решение № 234 от 31.01.2020 г. на СГС по т. д. № 9452/2016 г.
реклама, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, лицензионен договор, обезщетение за вреди, бездействие, недобросъвестност, вероятност за объркване, търговски книжа, установяване на нарушението, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Когато се осъществяват като действия, свързани със собствената на ответника търговска дейност, те представляват форма на използване от него за рекламиране и идентификация на собствената му търговска дейност, такава каквато той реално осъществява. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ) на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО (отм. ), което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО (отм. ). [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО (отм. ). Словната марка включва в състава си само словен елемент, който подлежи на закрила. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 76а, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО (отм. ), обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Управлението на такива търговски центрове – мол, е специфично и зависи от конкретно предприетите действия от собственика. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм. ) представлява специален деликтен състав на гражданската отговорност, към който намират приложение съответните общи правила на ЗЗД, включително относно института на погасителната давност.[...]