Documents - 2 cited in "Решение № 2310 от 25.09.2018 г. на САС по т. д. № 1488/2018 г."

Решение № 2416 от 19.12.2017 г. на СГС по т. д. № 7748/2012 г.
установяване на нарушението, неполучаване на лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, отличителност, нарушение на правото върху марка, претърпени загуби, лицензионен договор, разгласяване на диспозитива на решението
Законът в нормата на чл. 13 ЗМГО предвижда, че притежателят на търговска марка има право да използва марката, която е регистрирал и правото да забрани на трети лица да ползват знак сходен или идентичен на марката в търговската си дейност. Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Вредите са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако благото не беше нарушено. [...] • При определяне размера на дължимото обезщетение в резултат на нарушението следва да се отчитат всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия, например пропусната печалба от страна на маркопритежателя, или получената от нарушителя печалба, или ако има и други причинени вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/ . Като алтернатива, когато е трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко размера на лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката. [...] • Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО.[...]
Решение № 1199 от 29.07.2014 г. на СГС по т. д. № 7135/2012 г.
марка, туристически обекти, други лица, заблуда, вероятност за объркване, реклама
По този начин се установява правото на ищеца да притежава търговска марка, тъй като това право се придобива с регистрирането в регистъра на търговските марки, воден от компетентния държавен орган - Патентно ведомство, на основание чл. 13 ЗМГО. [...] • Общата оценка на сходството се разглежда с оглед отличителните и доминиращи елементи. [...] • Идентичност на марките е налице когато между тях има пълно съвпадение (визуално, фонетично и смислово. Словни марки, които се различават само по начина на изписване (с малки или големи букви) се разглеждат като идентични. [...] • Визуалното сходство е в това, че трите словни елемента са идентични. [...] • Смисловото сходство е в това, че и двата знака в превод на словосъчетанията означават място където се танцува. [...] • Поради това те смислово са идентични. [...] • Това създава възможност за объркване на потребителите. Начинът на предоставяне на услуги е един и същи в място за танци и развлечения. [...] • Използването на търговската марка представлява визуалното й представяне във физическа или друга връзка със стоките, каквото съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО е и поставянето на знака като използването му за реклама или обозначение. [...] • Смисълът на регистрираната търговска марка е да отличава услугите, които се предоставят под този знак, от други услуги. Използването на такъв знак накърнява правата на ищеца като застрашава възможността му да реализира правата си, т. е. да нарушено е правото му друг да не използва същия знак, който е идентичен на неговия. Самото използване на знака се доказа.[...]