Documents - 3 citing "Решение № 1103 от 14.07.2014 г. на СГС по т. д. № 6066/2013 г."

предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
установяне факта на нарушението, марка, ремонт, цялостно сервизно обслужване на автомобили, реклама, заблуждение, фирмено наименование, вероятност от объркване, писмени доказателства, предоставяне на услуги
Това сходство е визуално, фонетично и смислово, поради което съществува опасност потребителите да вярват, че стоите и услугите са на едно и също или на икономически свързани лица. [...] За да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на ищеца върху търговските марки, съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, по делото е необходимо и достатъчно да е установено, че през исковия период ответникът е осъществявал използване на знак по смисъла на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 13 от ЗМГО или чл. 73 ал. 2 от ЗМГО, което използване е осъществено без съгласието на маркопритежателя. [...] Начинът, по който знакът е изписан обаче съвпада отчасти /разликата е само в една дума/ с търговските марки и не обозначава фирмата му /която следва да се изписва заедно с правно-организационната й форма/, какъвто е смисълът на ограничението на чл. 14 т. 1 от ЗМГО. [...] При иск по чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗМГО ищецът няма задължение да доказва, че марката му през периода преди регистрацията е била наложена на пазара именно с посочените услуги. Законодателят не въвежда подобно изискване, посочвайки „услугите на марката”, а не „услугите, предоставяни в дейността на маркопритежателя”. Поради това и възможността за объркване следва да се преценява дотолкова, доколкото услугите, предлагани от нарушителя на правото и обозначавани със знак, сходен или идентичен на регистрираната търговска марка са идентични или сходни на услугите от класовете, за които е регистрирана марката.[...]
реклама, установяване на нарушението, фирмено наименование, разгласяване на диспозитива на решението, заблуда, акт за установяване на административно нарушение, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване, установяне факта на нарушението
След установяване на нарушението, ищецът подава жалба в Патентно ведомство, като отправя и предупреждение до ответника да преустанови използването на марката. [...] Налице са достатъчно общи елементи между тях, за да се създаде еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление, като съществува реална възможност за объркване на потребителя. [...] Дружество ищец работи на пазара от дълги години и е синоним на високо качество. [...] От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] Няма обаче пречка, нито установена от закона забрана, търговецът сам да избира начина по която да рекламира фирмата си, вкл. дали да прави това на български или чужд език, стига по този начин да не засяга правата по Чл. 7, ал. 1 от ТЗ на друго лице.[...]