марка, разгласяване на диспозитива на решението, доказателствени средства, неполучаване на лицензионно възнаграждение, регистър на марки, срок на действие, лицензионен договор
Вследствие на неправомерното ползване на търговската марката, от страна на ответника, ищецът пропуска ползи, представляващи неполучаване на лицензионно възнаграждение. По отношение на размера на пропуснатите ползи, иска съда да приложи разпоредбата на чл. 76, буква „б“ ЗМГО за особени случаи на обезщетение, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, като определя размер на пропуснатите ползи в размер на 5000 лв. , в случай, че съдът държи да бъде определен размер на пропуснатите ползи. [...] • Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. [...] • Подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. [...] • Предвид изложеното, възражението за недоказаност на нарушението с допустими доказателствени средства е неоснователно.[...]
установяване на нарушението, неполучаване на лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, отличителност, нарушение на правото върху марка, претърпени загуби, лицензионен договор, разгласяване на диспозитива на решението
Законът в нормата на чл. 13 ЗМГО предвижда, че притежателят на търговска марка има право да използва марката, която е регистрирал и правото да забрани на трети лица да ползват знак сходен или идентичен на марката в търговската си дейност. Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Вредите са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако благото не беше нарушено. [...] • При определяне размера на дължимото обезщетение в резултат на нарушението следва да се отчитат всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия, например пропусната печалба от страна на маркопритежателя, или получената от нарушителя печалба, или ако има и други причинени вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/ . Като алтернатива, когато е трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко размера на лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката. [...] • Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО.[...]
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. [...] • Предвид липсата на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на атакуваното решение до касация. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка, вероятност за объркване, туристически обект, търговски обект
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. [...] • Иска се съдът установи нарушението и да осъди ответникът да го преустанови, с присъждане на разноски. [...] • Пред настоящата съдебна ин8 станция не са ангажирани нови доказателства. [...] • При съвпадане с изводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions