Documents - 3 citing "Решение № 513 от 26.05.2011 г. на СГС по т. д. № 574/2008 г."

преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, отличителност, идентични стоки, идентичност или сходство, марка, вероятност от объркване
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. [...] Кой е същественият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73 във вр. с чл. 13 ЗМГО: преценката за идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и се ползват знаците, или преценката за отличителността на регистрираните и действащи на пазара повече от 8 години марки на ищеца; 5. [...] Естеството на въпросите е такова, че техният отговор е обусловен изцяло от преценката на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, предопределяща произнасянето на съда дали използването в търговската дейност на ответника на знаци, включващи в съдържанието си словен елемент от съдържанието на регистрираните от ищеца търговски марки, съставлява използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и може да се квалифицира като нарушение на правото върху марките по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда. [...] ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензия, заблуждение, търговски книжа, идентични и сходни стоки, вероятност за объркване, отличителност, идентичност или сходство
Марките и знаците, разглеждани в тяхната цялост, създавали сходно впечатление. [...] Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и продажбата на стоки. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] При несъвпадане с крайните изводи на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените иска бъдат отхвърлени.[...]
заблуждение, марка, търговски книжа, пропуснати ползи, отличителност, нелоялна конкуренция, идентичност или сходство, обезщетение за вреди, идентични и сходни стоки, дистрибутор, вероятност за объркване, лицензионен договор
Марките и знаците, разглеждани в тяхната цялост, създават сходно впечатление. Всички тези обстоятелства пораждат вероятност от объркване на потребителите и може да ги въведе до заблуждение и да приемат, че стоките/услугите означени с марките/знаците са на същите или свързани лица. [...] Ищецът се явява активно легитимиран по исковете в качеството си на притежател на марките, тъй като процесните марки са регистрирани в РБългария. [...] В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използуване в търговската дейност, като в т. 2 изрично е посочен и предлагането на стоки за продажба със защитената търговска марка без съгласие на притежателя на марката. [...] Съгласно тази норма притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. [...] И тъй като нормата на чл. 13 от ЗМГО е императивна и не позволява на участниците в правоотношенията, основани на ползване на регистрирани търговски марки, да осъществяват различно поведение, съдът е длъжен да я приложи такава каквато е и да основе решението си на установеното правно разрешение. [...] Подобно сравнение е абстрактно и невъзможно и винаги ще бъде избирателно с оглед отделни произволно избрани характеристики на марката и нейното въздействие по отделни признаци, при това без да се държи сметка за съответния клас, в който е регистрирана марката. Преценката за наличието или липсата на нарушение е винаги конкретна - дали действия по смисъла на чл. 13 от ЗМГО осъществени от ответника в определен период от време засягат някое от правомощията на ищеца като притежател на марката. [...] За да бъде уважен осъдителният иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, следва освен факта на нарушението върху търговските марки и да е причинена вреда. ЗМГО не съдържа особена дефиниция за това що е вреда. При наличната празнота в закона на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА приложение следва да намерят нормите, които се отнасят до подобни случаи, а това са тези на ЗЗД. [...] Пропуснатите ползи са свързани с едно неосъществено увеличаване на имуществото. [...] Съгласно чл. 82 ЗЗД вр. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. [...] Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.[...]