марка, лицензионен договор, реклама, услуга, доставчик, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Съгласно нормата на чл. 115, ал. 1, т. 2 от ЗМГО право на иск за нарушение има лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора. [...] • ГПК предвижда два вида процесуална субституция: 1. процесуално застъпничество, когато като страна се конституира и носителят на спорното материално право; и 2. процесуалната суброгация, когато поради самостоятелността на правото на иск в делото участва само субституентът. [...] • Следователно за допустимостта на иска е достатъчно единствено съгласие от носителя на правото, налагащо извод, че субституцията е от втория вид. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършените от ответника действия, съставляващи нарушение, сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следствена връзка с нарушението. [...] • Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характеристики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, отличителен елемент, заблуда, определяне на обезщетението, вероятност за объркване, реклама, търговски книжа, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, обезщетение за вреди
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 116 от ЗМГО. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. [...] • При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките
Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] • Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] • Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] • Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] • От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] • Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] • От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] • С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] • Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] • Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]
марка, реклама, фалшиви стоки, отличителност, заблуждение, пропуснати ползи, пиратско съдържание, оригинални стоки, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • След като дадена стока бъде продадена, продавача е редно да премахне обявата, като я сложи в „архив“. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Администраторът може да спре обява от показване в сайта. [...] • Има изградена специална форма за сигнали свързани с претенции за нарушени права върху интелектуалната собственост. [...] • След попълването й, подателят на обявата се известява с писмо и има 7 дни за реакция - да изтрие обявата или да оспори претенцията. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 ат ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 и 4 ЗМГО). [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършениге от ответника действия, съставляващи нарушение сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следсвена връзка с нарушението. [...] • Той се освобождава от всякаква отговорност за информацията с незаконен характер, но само ако не е имал сведения за тази незаконна дейност или информация. Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характерисики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейсност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, писмени доказателства, отличителност, идентичност или сходство, право върху марка, вероятност на объркване, определяне размера на обезщетението
Изпълването на фактическият състав на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ); предпоставя установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1 / ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в РБългария; 2 марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца; 3 наличие на идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и на знака; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. [...] • При редовното регистриране на такава останалите търговци следва да се съобразяват с горния факт, като се въздържат от осъществяване на действия, закрепени като нарушение на марката в обективното законодателство. [...] • Сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесните марка и знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична. [...] • И ако за производството и продажбата им се изисква разрешение, такова не се изисква за покупката им. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. );.[...]
марка на Европейския съюз, реклама, вносител, поправка на очевидна фактическа грешка, правен интерес, трето лице, вероятност за объркване, лицензионен договор, идентичност или сходство, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО /отм. /, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. В производството по установителния иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 в тежест на носителя на правото върху регистрираната търговска марка е да докаже, че е налице идентичност или сходство на знака на ответника с притежаваната от него марка, както и че това сходство създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Съобразно нормата на чл. 10 ЗМГО /отм. / изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката, като съгл. чл. 13, ал. 3 ЗМГО /отм. / задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й- в случая процесните марки са публикувани съответно през 20-01 г. , 2002 г. и 2013 г.[...]
марка, реклама, заличаване на регистрацията, трето лице, изключителни права, вероятност от объркване, търговски книжа, електронен пазар, услуга, преустановяване на нарушението
Дали ищецът разполага с посоченото качество или не е въпрос по същество на спора, който не обосновава допустимостта на исковете, а тяхната основателност, по който въпрос съдът дължи произнасяне с акта по същество. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нормите на ЗМГО, в частност чл. 13 от ЗМГО, въвеждат на национално ниво нормите на чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент 40/94. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • В същото време обаче, ако извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на „търговска дейност“ по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви, а създаването и управлението на обявите се извършва от потребителите, като администраторът няма право да извършва промени в информацията, която се съхранява в обявите.[...]
марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, реклама, юридически лица с нестопанска цел, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер
Техниката се популяризира и обсъжда в електронни и печатни медии. [...] • При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е включително предлагането или предоставянето на услуги с този знак, както и използването на знака в реклами (чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките и услугите от съответния клас е била възприета при нейната регистрация по реда ЗМГО, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство (чл. 25 и чл. 26 от ЗМГО). [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]
