марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, отмяна на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, добросъвестна търговска практика, недобросъвестност, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, реклама, преустановяване на нарушението
По отношение на иска за заплащане на обезщетение допълнително следва да се установи и какъв е размерът на претърпените в причинна връзка с нарушението вреди, а по иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) – наличието в търговската мрежа на продукти, обозначени от ответника с нарушаващ знак, и притежанието от страна на нарушителя на права върху технически средства, предназначени за извършване на нарушението.. [...] • Неприложимо е правомощието на съда да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като неизползването на марката е юридически факт, а последиците от неговото осъществяване не са обективирани в административен акт, който да бъде подложен от съда на такъв контрол. [...] • Обемът на правомощията, включени в правото върху търговска марка, е очертан от законодателя по позитивен и по негативен начин. От една страна в чл. 13 ЗМГО (отм. ) е посочено правото на маркопритежателя да забрани другиму без негово съгласие да използва в търговската си дейност (вкл. като поставя знака върху стоките или техните опаковки и предлагането им за продажба по този начин) знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или знак, поради чиято идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на обозначените с него стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, или пък знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, но по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Чрез този „негативен“ подход законодателят е посочил, че правото върху марка не включва правомощието да се изисква от трети лица да се въздържат от използване на знака в своята търговска дейност, когато той съвпада с тяхното име или адрес или съставлява указание за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на неговите стоки/услуги, както и когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Обратното би означавало, че ответникът с едни и същи действия ще извършва или не нарушение единствено с оглед мястото (държавата), в която реализира продукта си. [...] • Обемът на понятието „добросъвестна търговска практика“ не е легално дефиниран, но еднозначно се определя в съдебните актове, постановени по искове за защита на права върху интелектуална собственост, като дейност, при която не се цели увреждане на друг стопански субект, нито извличане на полза от създадената от него известност на съответния знак без полагане на собствени стопански усилия за реализиране на печалба. При това знанието на ползващия, че друг субект има регистрирана марка, част от изображението на която е същият знак, е ирелевантно – дори при знание за това стопанският субект може да действа добросъвестно, щом не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрираната марка. От тази гледна точка използването на знака от ответника може да се определи като добросъвестно, което личи от конкретните проявления на това ползване. Когато стопанският субект цели да се облагодетелства от популярността на чужд знак, той съответно се стреми да наподоби в най-голяма степен (доближаваща се до пълна идентичност) начина, по който този знак се изобразява от маркопритежателя – не само като външен вид на самия знак, но и като позициониране спрямо останалите елементи, около които той е разположен. [...] • Обстоятелството, че формата на осъществяваната от двете страни защита е различна, е обусловено единствено от по-ранната регистрация, извършена от ищеца, но само по себе си това не може да е факт, сочещ на недобросъвестност (още повече че разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм. ) се прилага именно когато е налице по-ранна регистрация на знак и това само по себе си не изключва нито възможността за добросъвестното му ползване от трети лица, нито правото им да търсят защита на това свое право). [...] • Това по правило означава, че не е необходимо да се изследват предпоставките на чл. 13 ЗМГО (отм. ). [...] • Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида на стоката. [...] • При втория фактически състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е достатъчно сходството в знаците, но нарушението е предпоставено от наличие на опасност от объркване на потребителя.[...]
марка, вероятност от объркване, установяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучаване на лицензионно възнаграждение, разходи за съхранение, разгласяване на диспозитива на решението
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение (по правило) е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас. Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им (чл. 13, ал. 2 ЗМГО). [...] • Щом е налице идентичност между знаците и между стоките, може да се направи извод, че е налице нарушение на правата на ищеца върху регистрираната марка без да е необходимо да се изследва вероятността за объркване на потребителя (тази вероятност е релевантна при сходство в една или в двете категории, но е и при идентичност и в двете). [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. Сигурното настъпване на вредата следва от ползването на марката без разрешение – ако ответникът беше поискал разрешение, той щеше да дължи лицензионно възнаграждение. [...] • Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор …. правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката за стоки, означени със знак, идентичен или сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя …. “.. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 ЗМГО. [...] • На основание чл. 76, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗМГО ищецът има право да му бъдат възстановени и направените разходи за съхранение на процесните стоки.[...]
марка на Общността, установяване на нарушението, транзит, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, право върху марка, нарушение на правото върху марка, изземване и унищожаване на стоките
Стоките, за които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката. [...] • Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност, изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. , ОСТК на ВКС), като т. 3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията по ал. 1. [...] • Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката. [...] • Ето защо митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. [...] • Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от митническите органи на държавите членки. [...] • По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението. [...] • По отношение на исканията по Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГОСъгласно нормата на Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. [...] • В случай, че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал. 1 ГПК, която може да бъде въведена допустимо в процеса към момента на предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане за допълване на решението.[...]
отличителен елемент, общоизвестна марка, вероятност за объркване, определяне на обезщетението, заблуждение, идентичност или сходство, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, пропуснати ползи, реклама, лицензионен договор, бездействие
Като носител на правото върху регистрирана търговска марка ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Принципните положения, които следва да бъдат съблюдавани при извършването на съпоставката на знаците и преценката за наличието на двата елемента от фактическия състав на приложимата правна норма са следните. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. Отличителният характер на по-ранната марка е един от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени вероятността от объркване. [...] • При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди, които са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. [...] • Приложението на марката в стоковия оборот е резултат на разходи на средства и време за създаване на търговската репутация на притежателя й. Отрицателните икономически последствия от нейното засягане са реални и различими, но трудни за остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане.[...]
интелектуална собственост, регистрация, марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, търговски книжа, имитация, митнически контрол, фактура
Тази търговска марка се състои от комбинация от отделни знаци от вида на тези, посочени в чл. 9, ал. 1, изр. 2 ЗМГО - от формата на опаковката на стоката, от словни и фигуративни елементи и от комбинация от цветове, с които те са изобразени. [...] • Това правило означава, че при извършване на преценка дали е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху двете марки на Общността, приложение ще намерят нормите на ЗМГО, които регламентират кога е налице нарушение на това изключително право върху обект на интелектуална собственост, както и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило тези действия, които представляват нарушение. [...] • Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73. [...] • Разпоредбата го дефинира като фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. За вноса или износа е без значение кой е произвел стоката, кой е поставил етикет върху опаковката й, кой е получател на стоката и кой я е декларирал, както и дали реално е задействан митническия режим по извършения износ. [...] • След като са извършени действия, които са целели пренасяне през границата на страната на стоки, върху опаковките на които е поставен знака, нарушаващ правото на ищеца върху търговски марки, то трябва да се приеме, че е осъществен износ по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Преценката за това кой от всички елементи от една търговска марка е доминиращ се прави при съобразяване на основната цел, която има търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГО, а имено да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Рисунката на сърце в червено и бяло като фигуративен елемент няма съществено значение при възприемането на марката от потребителя и не е такъв, въз основа на който той би могъл да отличи стоката, върху която марката е поставена, като такава произхождаща от определен производител при сравнението й с други стоки от същия вид на други предприятия. [...] • Нарушението на правото върху марка предполага наличието и на субективна страна. [...] • Формата на вината, която се изисква, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 знак, който е идентичен или сходен с търговска марка, притежавана от друго лице, като не е положило дължимата грижа да се осведоми, че е налице регистрирана търговска марка, която се ползва със защита. За наличие на вина при извършване на нарушение на правото на марка е установена оборима презумпция в чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО, като доказателствената тежест за опровергаването й се носи от ответника. Той следва да установи, че не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка поради наличието на външна обективна причина, а не поради неполагане на дължимата от него грижа да провери това. Правото върху национална търговска марка, както и върху марка на Общността, се придобива чрез регистрацията й. Регистърът на марките на Общността, който се води от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и държавният регистър на марките, който се води от Патентното ведомство, са публични, съгласно чл. 87 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и чл. 7ЗМГО и всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.[...]
марка, услуга, реклама, оригинални стоки, фалшиви стоки, трето лице, вероятност от объркване, търговски книжа, електронни средства, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви. [...] • При постъпил сигнал администраторите преглеждат докладваната обява и ако оплакването има основание, обявата се спира. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателят? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нарушение на правото на марка, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО, е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя?. Използването по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • В отделна глава от закона са създадени особени правила за дължимата грижа на доставчиците при предоставянето на услуги за достъп и пренос на информация, за автоматизирано търсене на информация, междинно запаметяване, съхраняване на чужда информация или електронни препратки към нея. Контролът по спазване на закона е възложен на Комисията за защита на потребителите, като нейният председател има право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението, да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние, както и да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. [...] • Ето защо ищецът носи доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че ответникът е използвал търговските му марки по смисъла на чл. 13, ал. 2, респективно чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент № 40/94, без негово съгласие. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • Ако обаче извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на 'търговска дейност' по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора.[...]
реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]
наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка
При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]
ноу-хау, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, нарушение на правото на регистрирана марка, дистрибутор, патент, неполучено лицензионно възнаграждение, колективна марка, сертификатна марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, обезщетение за вреди
Срокът на договора е една година, който може да се подновява автоматично при липса на противопоставяне на някоя от страните. [...] • Съгласно чл. 9 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й, но от момента на заявката и същото е изключително право – чл. 10 ЗМГО. [...] • Съгласно чл. 13 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя й, съставлява нарушение – чл. 73, ал. 1 ЗМГО. Защитата на правото върху марка може да бъде осъществена с някой или всички искове по чл. 76 ЗМГО. [...] • Нарушението на правото върху марка има обективна и субективна страна, посочени съответно в чл. 13, ал. 2 ЗМГО и чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • От субективна страна е необходимо виновно поведение и чл. 76 г ЗМГО предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО и чл. 76б ЗМГО обезщетение от непозволено използване на търговска марка се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. [...] • Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • Всеки може да извършва същия вид услуги и да продава същия вид стоки, но като съответно ги означава със знак, който не е идентичен или сходен с вече регистрирана марка. [...] • Използването на апарата и консумативите за собствени цели не реализира никой от начините на използване, които са правнорелевантни според чл. 13, ал. 2 ЗМГО.[...]
