марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, отмяна на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, добросъвестна търговска практика, недобросъвестност, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, реклама, преустановяване на нарушението
По отношение на иска за заплащане на обезщетение допълнително следва да се установи и какъв е размерът на претърпените в причинна връзка с нарушението вреди, а по иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) – наличието в търговската мрежа на продукти, обозначени от ответника с нарушаващ знак, и притежанието от страна на нарушителя на права върху технически средства, предназначени за извършване на нарушението.. [...] • Неприложимо е правомощието на съда да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като неизползването на марката е юридически факт, а последиците от неговото осъществяване не са обективирани в административен акт, който да бъде подложен от съда на такъв контрол. [...] • Обемът на правомощията, включени в правото върху търговска марка, е очертан от законодателя по позитивен и по негативен начин. От една страна в чл. 13 ЗМГО (отм. ) е посочено правото на маркопритежателя да забрани другиму без негово съгласие да използва в търговската си дейност (вкл. като поставя знака върху стоките или техните опаковки и предлагането им за продажба по този начин) знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или знак, поради чиято идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на обозначените с него стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, или пък знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, но по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Чрез този „негативен“ подход законодателят е посочил, че правото върху марка не включва правомощието да се изисква от трети лица да се въздържат от използване на знака в своята търговска дейност, когато той съвпада с тяхното име или адрес или съставлява указание за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на неговите стоки/услуги, както и когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Обратното би означавало, че ответникът с едни и същи действия ще извършва или не нарушение единствено с оглед мястото (държавата), в която реализира продукта си. [...] • Обемът на понятието „добросъвестна търговска практика“ не е легално дефиниран, но еднозначно се определя в съдебните актове, постановени по искове за защита на права върху интелектуална собственост, като дейност, при която не се цели увреждане на друг стопански субект, нито извличане на полза от създадената от него известност на съответния знак без полагане на собствени стопански усилия за реализиране на печалба. При това знанието на ползващия, че друг субект има регистрирана марка, част от изображението на която е същият знак, е ирелевантно – дори при знание за това стопанският субект може да действа добросъвестно, щом не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрираната марка. От тази гледна точка използването на знака от ответника може да се определи като добросъвестно, което личи от конкретните проявления на това ползване. Когато стопанският субект цели да се облагодетелства от популярността на чужд знак, той съответно се стреми да наподоби в най-голяма степен (доближаваща се до пълна идентичност) начина, по който този знак се изобразява от маркопритежателя – не само като външен вид на самия знак, но и като позициониране спрямо останалите елементи, около които той е разположен. [...] • Обстоятелството, че формата на осъществяваната от двете страни защита е различна, е обусловено единствено от по-ранната регистрация, извършена от ищеца, но само по себе си това не може да е факт, сочещ на недобросъвестност (още повече че разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм. ) се прилага именно когато е налице по-ранна регистрация на знак и това само по себе си не изключва нито възможността за добросъвестното му ползване от трети лица, нито правото им да търсят защита на това свое право). [...] • Това по правило означава, че не е необходимо да се изследват предпоставките на чл. 13 ЗМГО (отм. ). [...] • Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида на стоката. [...] • При втория фактически състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е достатъчно сходството в знаците, но нарушението е предпоставено от наличие на опасност от объркване на потребителя.[...]
писмени доказателства, фирмено наименование, марка на Европейския съюз, търговски книжа, едноличен собственик на капитал, дистрибутор, вероятност за объркване, електронна поща, лицензия, нарушение на правото на регистрирана марка
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. [...] • Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. [...] • Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка. Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).[...]
марка, вероятност от объркване, установяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучаване на лицензионно възнаграждение, разходи за съхранение, разгласяване на диспозитива на решението
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение (по правило) е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас. Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им (чл. 13, ал. 2 ЗМГО). [...] • Щом е налице идентичност между знаците и между стоките, може да се направи извод, че е налице нарушение на правата на ищеца върху регистрираната марка без да е необходимо да се изследва вероятността за объркване на потребителя (тази вероятност е релевантна при сходство в една или в двете категории, но е и при идентичност и в двете). [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. Сигурното настъпване на вредата следва от ползването на марката без разрешение – ако ответникът беше поискал разрешение, той щеше да дължи лицензионно възнаграждение. [...] • Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор …. правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката за стоки, означени със знак, идентичен или сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя …. “.. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 ЗМГО. [...] • На основание чл. 76, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗМГО ищецът има право да му бъдат възстановени и направените разходи за съхранение на процесните стоки.[...]
марка на Общността, установяване на нарушението, транзит, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, право върху марка, нарушение на правото върху марка, изземване и унищожаване на стоките
Стоките, за които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката. [...] • Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност, изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. , ОСТК на ВКС), като т. 3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията по ал. 1. [...] • Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката. [...] • Ето защо митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. [...] • Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от митническите органи на държавите членки. [...] • По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението. [...] • По отношение на исканията по Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГОСъгласно нормата на Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. [...] • В случай, че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал. 1 ГПК, която може да бъде въведена допустимо в процеса към момента на предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане за допълване на решението.[...]
отличителен елемент, общоизвестна марка, вероятност за объркване, определяне на обезщетението, заблуждение, идентичност или сходство, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, пропуснати ползи, реклама, лицензионен договор, бездействие
Като носител на правото върху регистрирана търговска марка ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Принципните положения, които следва да бъдат съблюдавани при извършването на съпоставката на знаците и преценката за наличието на двата елемента от фактическия състав на приложимата правна норма са следните. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. Отличителният характер на по-ранната марка е един от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени вероятността от объркване. [...] • При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди, които са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. [...] • Приложението на марката в стоковия оборот е резултат на разходи на средства и време за създаване на търговската репутация на притежателя й. Отрицателните икономически последствия от нейното засягане са реални и различими, но трудни за остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане.[...]
марка на ЕС, вероятност за объркване, марка, ползваща се с известност, марка на Общността, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, отличителен характер, по-ранна марка, заблуждение, установяване на нарушението
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. [...] • Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката. [...] • Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда. Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им.[...]
интелектуална собственост, регистрация, марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, търговски книжа, имитация, митнически контрол, фактура
Тази търговска марка се състои от комбинация от отделни знаци от вида на тези, посочени в чл. 9, ал. 1, изр. 2 ЗМГО - от формата на опаковката на стоката, от словни и фигуративни елементи и от комбинация от цветове, с които те са изобразени. [...] • Това правило означава, че при извършване на преценка дали е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху двете марки на Общността, приложение ще намерят нормите на ЗМГО, които регламентират кога е налице нарушение на това изключително право върху обект на интелектуална собственост, както и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило тези действия, които представляват нарушение. [...] • Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73. [...] • Разпоредбата го дефинира като фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. За вноса или износа е без значение кой е произвел стоката, кой е поставил етикет върху опаковката й, кой е получател на стоката и кой я е декларирал, както и дали реално е задействан митническия режим по извършения износ. [...] • След като са извършени действия, които са целели пренасяне през границата на страната на стоки, върху опаковките на които е поставен знака, нарушаващ правото на ищеца върху търговски марки, то трябва да се приеме, че е осъществен износ по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Преценката за това кой от всички елементи от една търговска марка е доминиращ се прави при съобразяване на основната цел, която има търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГО, а имено да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Рисунката на сърце в червено и бяло като фигуративен елемент няма съществено значение при възприемането на марката от потребителя и не е такъв, въз основа на който той би могъл да отличи стоката, върху която марката е поставена, като такава произхождаща от определен производител при сравнението й с други стоки от същия вид на други предприятия. [...] • Нарушението на правото върху марка предполага наличието и на субективна страна. [...] • Формата на вината, която се изисква, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 знак, който е идентичен или сходен с търговска марка, притежавана от друго лице, като не е положило дължимата грижа да се осведоми, че е налице регистрирана търговска марка, която се ползва със защита. За наличие на вина при извършване на нарушение на правото на марка е установена оборима презумпция в чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО, като доказателствената тежест за опровергаването й се носи от ответника. Той следва да установи, че не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка поради наличието на външна обективна причина, а не поради неполагане на дължимата от него грижа да провери това. Правото върху национална търговска марка, както и върху марка на Общността, се придобива чрез регистрацията й. Регистърът на марките на Общността, който се води от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и държавният регистър на марките, който се води от Патентното ведомство, са публични, съгласно чл. 87 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и чл. 7ЗМГО и всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.[...]
