марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
несъстоятелност, действие по отношение на трети лица, запор, фирмено наименование, лицензионен договор, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, прехвърляне на правото върху марка, обезпечение, търговски книжа, вероятност за объркване, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. [...] • Патентното ведомство издава удостоверение за вписването и договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър. [...] • Използване на търговска марка в търговската дейност е налице при поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. В случай, че действията се извършват от лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • Съгласно ал. 1 обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Отговорността за нарушаването на правата върху търговска марка е вид деликтна отговорност и обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, а ищецът претендира именно такова. Действително с решението по чл. 711 ТЗ се прекратява дейността на предприятието на несъстоятелния длъжник, което означава прекратяване на търговската дейност и извършване на търговски сделки. [...] • Във връзка с тази дейност на синдика, същият може да сключва и сделки от името на длъжника – пр. договори за счетоводни услуги; договори за наем /по които длъжникът може да бъде както наемодател, така и наемател/ . В тази връзка и с цел осигуряване на средства за развитието на производството по несъстоятелност е възможно да бъде сключен лицензионен договор по силата на който да бъдат предоставени срещу заплащане правата върху търговски марки, собственост на длъжника – до отчуждаването на тези търговски марки като част от масата на несъстоятелността. [...] • Предвидената имуществена отговорност за използване на чужда марка без разрешението на маркопритежателя е не само с обезщетителна, но има и санкционна цел, като законът изрично е посочил, че смисълът на обезщетението /което е с фиксиран минимален размер/ е да въздейства предупредително и възпиращо към членовете на обществото. [...] • В този случай по отношение на третите лица действието на вписването е не само оповестително, но и материално-правно.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
марка, дистрибутор, срок на годност, отличителност, идентични и сходни стоки, заблуждение, търговски отношения, обезщетение за претърпени вреди
И двете са лесно запаметяеми и възпроизводими. [...] • Законът в нормата на чл. 13 ЗМГО / отм. В сила към момента на правонарушението / предвижда, че притежателят на търговска марка има право да използва марката, която е регистрирал и правото да забрани на трети лица да ползват знак сходен или идентичен на марката в търговската си дейност. По същество уредбата е същата, но разширена и задълбочена и в новия чл. 13 на новия ЗМГО. [...] • Ползването с голяма степен на вероятност би довело до объркване у потребителя и свързване на знака с марката. [...] • Минималия размер на обезщетение законът предвижда да е 500 лв.[...]
регистрация, разпространение на стоките, промишлен дизайн, марка на ЕС, преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, лицензионен договор, козметични продукти, идентичност или сходство
От представения лицензионен договор за последната марка е видно, че предоставеното право на ползване върху същата включва и правото на предприемане на действия по закрила на марката, в това число и завеждане на съдебни дела и други административни процедури без да е необходимо съгласието на притежателя на марката. [...] • Това сходство не е в степен, която може да преодолее различното визуално въздействие от съществуващите разлики. [...] • От друга страна се посочва, че продукта на ответника като цяло има качеството да бъде марка, т. е ще бъде разбран от потребителя като „знак“, указващ търговски произход на стоката. [...] • Марката следва да се разглежда в цялост и поради това словният елемент в същата не може да бъде игнориран, а напротив следва да се отчете при сравнението. [...] • Мотивите на градския съд са подробни и обосновани и не е необходимо да бъдат преповтаряниПредвид на изложеното жалбата се явява неоснователна.[...]
марка на Европейския съюз, реклама, вносител, поправка на очевидна фактическа грешка, правен интерес, трето лице, вероятност за объркване, лицензионен договор, идентичност или сходство, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО /отм. /, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. В производството по установителния иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 в тежест на носителя на правото върху регистрираната търговска марка е да докаже, че е налице идентичност или сходство на знака на ответника с притежаваната от него марка, както и че това сходство създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Съобразно нормата на чл. 10 ЗМГО /отм. / изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката, като съгл. чл. 13, ал. 3 ЗМГО /отм. / задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й- в случая процесните марки са публикувани съответно през 20-01 г. , 2002 г. и 2013 г.[...]
фалшиви стоки, доставчик, преустановяване на нарушението, оригинални стоки, реклама, достатъчно данни, вероятност за объркване, търговски книжа, марка на ЕС, пропуснати ползи
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • При съобразяване приложимите правни норми, правото върху марка ще бъде нарушено, ако без съгласието на маркопритежателя знакът или сходен на него се използва при извършване на идентична или сходна услуга. [...] • Съгласно чл. 16 ЗЕТ, озаглавен"Отговорност за съхраняване на чужда информация /хостинг/ и за електронни препратки към чужда информация /линкинг/, алинея 1 предвижда, че доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговоря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако: 1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или 2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. [...] • Администраторът няма възможност да узнава информация за сключени сделки между продавач и купувач, тъй като същите се свързват директно по телефона или на лично съобщение. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява, ако оплакването има основание и обявата противоречи на правилата на сайта, същата се спира. При системни нарушения администраторът може да блокира потребителския профил. [...] • Администраторът не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви. [...] • Контролът върху поместваното съдържание, съобразяването със самото съдържание на обявите и специалното филтриране по ключова дума води до специална последваща индексация на конкретни обяви, които се рекламират отделно и се визуализират от потребителите по индивидуален начин, не по чисто технически и автоматизиран процес, като това е търсен резултат. [...] • Заповедите, с които се налага това задължения, трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия. [...] • Съгласно чл. 20 ЗЕТ Комисията за защита на потребителите упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2, като в ал. 2 са разписани конкретните права, които има комисията, а в ал. 4 е предвидено, че председателят на Комисията за защита на потребителите има право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1; да изисква от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние, както и да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.[...]
марка, реклама, заличаване на регистрацията, трето лице, изключителни права, вероятност от объркване, търговски книжа, електронен пазар, услуга, преустановяване на нарушението
Дали ищецът разполага с посоченото качество или не е въпрос по същество на спора, който не обосновава допустимостта на исковете, а тяхната основателност, по който въпрос съдът дължи произнасяне с акта по същество. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нормите на ЗМГО, в частност чл. 13 от ЗМГО, въвеждат на национално ниво нормите на чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент 40/94. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • В същото време обаче, ако извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на „търговска дейност“ по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви, а създаването и управлението на обявите се извършва от потребителите, като администраторът няма право да извършва промени в информацията, която се съхранява в обявите.[...]
несъстоятелност, марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, фирмено наименование, лицензионен договор, вероятност от объркване, преустановяване на нарушението, действие по отношение на трети лица, обезщетение за вреди, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, размер на обезщетението
Ответникът носи тежест да докаже евентуално преустановяване на нарушението преди приключване на устните състезания по делото, както и възраженията си. [...] • Съгласно чл. 21, ал. 5 ЗМГО, прехвърлянето на правото на марката има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките. [...] • В чл. 22, ал. 5 и ал. ЗМГО и чл. 590 ТЗ изрично е предвидено, че лицензионен договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия? номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана /каквито са твърденията на ищеца/ . Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия, вкл.... действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. [...] • Дължимото роялти /лицензионно възнаграждение/ при сключен лицензионен договор при иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се свързва и е относимо единствено към размера на дължимото обезщетение при извършено нарушения на правата на маркопритежателя и начина на неговото определяне. [...] • Както беше посочено, според чл. 21, ал. 5 ЗМГО, прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.[...]
несъстоятелност, марка, лицензионен договор, търговско предприятие, вероятност от объркване, писмена форма, действащо предприятие, правна норма, недобросъвестно лице
Предвид съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, мотивите на въззивния акт в останалата им част не следва да се възпроизвеждат. [...] • Очевидно страната изхожда и от редакцията на чл. 22, ал. 1 ЗМГО, визираща"разрешаване на ползването на марка", като задължителна терминология при предоставянето на лицензия, вместо използваното в процесния договор – отдаване под наем на търговско предприятие, абстрахирайки се от съдържанието на същия договор в цялост. [...] • Подобна мотивировка е в разрив с принципа, че всяка материализирана воля подлежи на тълкуване, независимо до какъв вид правоотношение се отнася. [...] • Нелогично е противопоставянето на чл. 587 ТЗ и чл. 22 ЗМГО, доколкото първият е с характеристиката на общ /за лицензия на всякакъв вид права върху индустриална собственост/ спрямо втория – като специален /досежно лицензия на търговска марка/ закон. [...] • Както в общата норма на чл. 590 пр. второ ТЗ, така и в специалната норма на чл. 22, ал. 6 ЗМГО, независимо от различната им редакция, действието на вписването, като изрично урегулирано спрямо третите лица, а не въобще, е предвидено като оповестително, а не конститутивно. Като такова то цели да уреди конкуренция на права, а не защита на нарушено право върху търговска марка от недобросъвестно лице, непротивопоставящо самостоятелни права върху същата.[...]