търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
реклама, заблуждение, срок на действие на регистрацията, лицензионен договор, задържане на стоки, митнически контрол, преустановяване на нарушението, отличителен характер, вероятност за объркване, търговски книжа, общоизвестна марка, недобросъвестност
Публикуването на обявите продължава и към момента на предявяването на иска. [...] • Словната марка е с по- широка закрила в сравнение с комбинираната, защото се използва във всякакъв вид, който съдържа словната част в читаем вид, докато комбинираната марка трябва да се използва във вида, в който е регистрирана или близък до него. [...] • Цената на стоките, носещи дадена марка, се определя от множество фактори, сред които от съществено значение са известността на марката, нейното реноме, територията, на която се разпространяват стоките, пазарния дял, луксозност на стоки и т. н. Ако притежателят на изключителното право върху марката продава стоките, означени с нея, то тогава стоките са оригинални. Ако продуктите се продават от трето лице без знанието и съгласието на притежателя на марката, тогава стоките не са оригинални. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Ако е налице колизия между марките на ищеца и тези на третото лице, в съотношение на общоизвестна марка с марката на ищеца, то притежателят на общоизвестната марка има право да иска от компетентните органи, комисия, назначена от председателя на ПВ да признае общоизвестността на неговата марка. Ако е налице недобросъвестност на заявителя – настоящ ищец при заявката му за регистрация на неговите марка, то тогава всяко заинтересовано лице, включително и ищеца, може да предприеме действия в тази насока, за да се заличи регистрация на ищеца ( аргумент от нормата на чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗМГО). [...] • Възможността достачикът да се освободи от отговорност е налице тогава, когато той по никакъв начин не е въвлечен в предаването на информацияята, която препредава; тези дейности не включват дейностите от техническо естество, които се извършват в процеса на предаването, защото те не нарушават ненакърнимостта на информацията, която се предава. [...] • Това свобождаване от отговорност обаче не е пълно. Доставчикът на услугата е задължен да установява всяко съдържание, за което знае, че нарушава право върху интелектуална собственост. [...] • Знание за нарушението е налице, когато доставчикът на услугата е прегледал, оптимизирал или рекламирал съдържанието на съответната оферта за продажба. [...] • Съответно, за да се защити от претенции за обезщетение доставчикът във всеки случай следва да не обработва по никакъв начин споделената от потребителите на съответната платформа информация и да реагира на всяко уведомление за евентуално нарушение.[...]
разпространение на стоките, марка, реклама, добросъвестна търговска практика, обезщетение за вреди, пропуснати пози, вероятност за объркване, преустановяване на нарушението, лицензионен договор, пряка и непосредствена последица от нарушението, пропуснати ползи
Съобразно разпоредбата на чл. 72а, ал. 2 ЗМГО марката на Общността има действие на територията на Р България и притежателят й се ползва с правата по този закон. Нарушението на изключителното право на ищеца върху търговските марки предполага, да бъде доказано, че през исковия период ответникът е осъществявал използването на знак, по смисъла на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 13 ЗМГО или чл. 73, ал. 2 ЗМГО. [...] • Закона не предвижда така застъпваното ограничение. Грижата на добрия търговец презумира, информираността му за всички съпътстващи дейността отговорности, установени с нормативен акт, каквато е и настоящата хипотеза, за съблюдаване правилата за закрила правото върху марка. [...] • Основателността на иска по чл. 76, ал. 1 т. 1 ЗМГО, обуславя и основателността на иска по т. 2 от същата разпоредба. [...] • Параметрите на обезщетението са определени с разпоредбата на чл. 76а ЗМГО. Пропуснатите ползи са дефинирани от ищеца в размер на лицензионното възнаграждение, което би получил, ако не бяха нарушени правата му върху марките и ако беше сключен лицензионен договор, с който ищецът да даде съгласието си за ползване на същите.[...]
доставчик, заблуда, срок на действие на регистрацията, отличителен елемент, по-ранна марка, реклама, сходство или идентичност, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, отличителен характер
Червеният цвят при знака само подчертава по-силно отличителността на словото, без да го прави различно. [...] • От което следва, че дори и да се приеме, че пряко объркване между потребителите не може да настъпи, то потребителите във всички случаи могат да направят връзка за единен произход. [...] • По-ранната марка е дълга, тъй като се състои от две отделни думи и общо пет срички. [...] • Това са масови потребители на телевизионни предавания. [...] • Той е нормално наблюдателен и поради това е достатъчно и по-ниска степен на сходство между знаците, за да може да се обърка. [...] • От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Определението „Отечествен” дава сама някаква характеристика на самото съществително, която обаче винаги си остава определящо в структурата на самото изречение. [...] • От което следва, че дори и да се приеме, че пряко объркване между потребителите не може да настъпи, то потребителите във всички случаи могат да направят връзка за единен произход между предлаганите стоки и услуги. [...] • Правото върху марката към момента на нарушението не е изчерпано.[...]
марка, недобросъвестност, обезщетение за вреди, добросъвестно използване, регистрация, вероятност за объркване, идентичност или сходство, установяване на нарушението
За съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. като последица на неправилно несъобразени за релевантни възражения на защитата, се сочат необсъдени по делото доказателства и съобразяване на такива, изключени от доказателствения материал, както и немотивиране на решението в съответствие с всички доводи на ответника. [...] • Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, излишно е коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че както разпоредбата на чл. 15 ЗМГО, така и тълкувателното решение по приложението й имат предвид обозначаване на стоката - нарушител от маркопритежателя или лице, комуто същият е предоставил това право, каквато не е функцията на процесния автомобил, единствено рекламиращ търговската дейност на ответника, съставлявайки средство при осъществяване нарушение от вида на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, а не предмет на нарушението. [...] • Правилността на извода му за липса на съгласие подлежи на преценка на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
регистрационен номер, търговски книжа, пропуснати вреди, регистрация, марка на Общността, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, лицензионен договор, установяване факта на нарушението
Сходството при тези марки се определя от визуалния ефект като, за да се намали рискът от объркване на марката и процесните електроповдигачи, следва да бъде преценявано сходството, а не различието между тях, защото сходството е това, което остава в паметта и се възстановява във въображението на потребителя. [...] • Използването е по такъв начин, че не отличава стоките на единия търговец от сходните стоки на другия търговец, защото те изглеждат по еднакъв начин. [...] • Съгласно разпоредбата на Чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗМГО нарушение на правото на регистрирана марка съставлява поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия.[...]
реклама, установяване на нарушението, фирмено наименование, разгласяване на диспозитива на решението, заблуда, акт за установяване на административно нарушение, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване, установяне факта на нарушението
След установяване на нарушението, ищецът подава жалба в Патентно ведомство, като отправя и предупреждение до ответника да преустанови използването на марката. [...] • Налице са достатъчно общи елементи между тях, за да се създаде еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление, като съществува реална възможност за объркване на потребителя. [...] • Дружество ищец работи на пазара от дълги години и е синоним на високо качество. [...] • От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Няма обаче пречка, нито установена от закона забрана, търговецът сам да избира начина по която да рекламира фирмата си, вкл. дали да прави това на български или чужд език, стига по този начин да не засяга правата по Чл. 7, ал. 1 от ТЗ на друго лице.[...]
фирмено наименование, дистрибутор, реклама, регистрация, срок на действие, констативен протокол, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване
Оценката на смисловото сходство се основава на значението на думите, включително и в превод. Марките са смислово идентични или сходни, когато имат еднакво или подобно семантично съдържание. От своя страна марките са смислово сходни, когато могат да бъдат възприети като имащи сходно семантично съдържание. [...] • От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Това сходство се определя от наличието на визуално, смислово и фонетично сходство, което от своя страна може да създаде у потребителите еднакво визуално, смислово и фонетично впечатление за сходни стоки и да създаде вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • Правото върху марката не е изчерпано.[...]
пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване, винени продукти, лицензионен договор, отличителност, имуществени вреди, определяне размера на обезщетението
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Вписването на правата, придобити по силата на това споразумение има оповестително действие по отношение на всички трети лица, които не са страна по него, поради което и до отмяната му с влязъл в сила индивидуален административен акт съдът не може да извършва самостоятелна преценка дали ищецът действително е придобил правата по това споразумение. [...] • Това сходство се определя от наличието на визуално, смислово и фонетично сходство, което от своя страна може да създаде у потребителите еднакво визуално, смислово и фонетично впечатление за сходни стоки „винени продукти” и да създаде вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • Правото върху марката не е изчерпано. [...] • Обичайното лицензионно възнаграждение е онова парично вземане, което се дължи на ищеца в случай, че е било поискано неговото съгласие за правомерно използване на процесната търговска марка от страна на ответника. [...] • Това той може да стори само при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на Чл. 52 от ЗЗД и това е така с оглед специфичния им характер, които няма как да бъдат оценени.[...]
печатни произведения, регистрация, реклама, пропуснати ползи, лицензионен договор, отличителност, вероятност от объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, установяване факта на нарушението
Тъй като книгите не са стоки за ежедневна употреба, а при избора им решаващо за потребителите значение има преди всичко данни относно заглавието, автора, издателството, съдържанието, общото оформление на корицата, като това още повече важи за книгите със здравна тематика, поради тяхната тематична профилираност. [...] • От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Липсата на такава вероятност произтича от описателния характер на сумата церител, която й придава ниска степен на отличителност. [...] • Това от своя страна води и до липсата на вероятност от объркване на потребителите при сравняването на знака на ответника с марката на ищеца.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions