реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
отличителен елемент, общоизвестна марка, вероятност за объркване, определяне на обезщетението, заблуждение, идентичност или сходство, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, пропуснати ползи, реклама, лицензионен договор, бездействие
Като носител на правото върху регистрирана търговска марка ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Принципните положения, които следва да бъдат съблюдавани при извършването на съпоставката на знаците и преценката за наличието на двата елемента от фактическия състав на приложимата правна норма са следните. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. Отличителният характер на по-ранната марка е един от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени вероятността от объркване. [...] • При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди, които са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. [...] • Приложението на марката в стоковия оборот е резултат на разходи на средства и време за създаване на търговската репутация на притежателя й. Отрицателните икономически последствия от нейното засягане са реални и различими, но трудни за остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане.[...]
марка на ЕС, вероятност за объркване, марка, ползваща се с известност, марка на Общността, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, отличителен характер, по-ранна марка, заблуждение, установяване на нарушението
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. [...] • Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката. [...] • Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда. Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им.[...]
отличителен елемент, общоизвестна марка, заблуждение, неправомерно използване на марка, отличителност, лицензионен договор, вероятност за объркване, право върху марка, търговски книжа, идентичност или поне сходство, преустановяване на нарушението, установяване факта на нарушението, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от една страна тя се използва за да се свържат определени стоки или услуги със съответното лице, което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да разграничи тези стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други лица. [...] • Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са дефинирани в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично предвижда, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено по такъв начин, че да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е засегане на търговската му репутация. [...] • Обстоятелствата от значение за определяне една марка като общоизвестна са посочени в чл. 50а ЗМГО, където е предвидено, че при преценката за общоизвестност следва да се държи сметка за степента на известност или признаване на означението в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги, продължителността, стеента и географска област на използване и публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири или изложби на стоките и услугите, за които се използва означението, неговата стойност, данните за успешното прилагане на правата върху него, в случай, че се касае за регистрирана марка, както и всички други обстоятелства от значение за нейната популярност. [...] • Преценката на съда по отношение степента на известност на процесното означение може да се базира единствено на сведения събирани посредством обективни социологически данни, установени по прозрачен начин и от независим източник.[...]
марка на ЕС, дистрибутор, по-ранна марка, марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер, наименование на производителя, фирмено наименование, по-късна марка, заблуждение, марка на Европейския съюз, търговски книжа, общоизвестна марка, преустановяване на нарушението, привременни мерки
Тази преценка никога не се основава само на един от изброените фактори, а винаги се извършва общо. [...] • Отличителността бива два вида - присъща и придобита. [...] • При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка или сходни части от нея в състава на другата марка е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите. [...] • Съгласно чл. 9 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й и от момента на заявката, като същото е изключително право – чл. 10 ЗМГО. Съгласно чл. 72а, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009. [...] • Съгласно чл. 13 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана (чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО); б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО); в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република Б. и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО). [...] • Защитата, предвидена в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО за марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични. [...] • Защитата на правото върху марка може да бъде осъществена с някой или всички искове по чл. 76 ЗМГО. [...] • То се използва в чл. 12, ал. 3 ЗМГО и чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, като и в двата случая се касае до случаи на сравняване на марка и знак, които са идентични или сходни, но за стоки или услуги, които не са идентични или сходни. Начинът на определянето на една марка ползваща се с известност е идентичен на начина, по който се определя една марка като общоизвестна – и в двата случаи се използват критериите посочени в чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Доколкото понятието „общоизвестна марка“ се употребява в чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО във вр. с ал. 1 ЗМГО, а там се сочат марка и знак, които са идентични или сходни и са за идентични или сходни стоки и услуги, то следва да се приеме, че терминологичната разлика между „общоизвестна марка“ и „марка, ползваща се с известност“ е свързана с това, дали се сравняват марки за стоки или услуги, които са идентични или сходни или марки за стоки и услуги, които не са идентични или сходни. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Нарушението на правото върху марка има обективна и субективна страна, посочени съответно в чл. 13, ал. 2 ЗМГО и чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • От субективна страна и по двата иска е необходимо виновно поведение и чл. 76 г ЗМГО предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното.[...]