реклама, реално използване, заблуждение, вероятност за объркване, търговски книжа, идентичност или сходство, установяване на нарушението, отличителен елемент, преустановяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, нарушение на правото върху марка, определяне на обезщетението, лицензионен договор, разгласяване на диспозитива на решението
Домейнът по своята същност е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни, като може да съществува самостоятелно, без да е обвързано с конкретна стока или услуга. [...] • Освен това идентичност е налице и в случаите, когато стоките и/или услугите на заявената марка спадат към обща или по-широка категория от стоки и/или услуги на противопоставената марка, или обратното. [...] • С исковете по чл. 116 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак или използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] • Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. [...] • По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. [...] • В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция. Уважаването на иска за установяване на нарушението изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. [...] • За уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответника за преустановяване на нарушението следва при пълно и главно доказване той да докаже, че ответникът действа противоправно, неправомерно използвайки знак, нарушаващ правата му като притежател на правото на марка, към момента на приключване на устните състезания.[...]
договор за лицензия, заблуждение, недобросъвестно използване, вероятност за объркване, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, пропуснати ползи, отличителен характер, имитация, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, имуществен и неимуществени вреди, период на нарушението
В марковата практика е прието, че такива марки са с минимална или много ниска присъща отличителност. [...] • При действащия ЗМГО (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г. ), приложим по делото при датата на твърдяното нарушение, правото върху марката, включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя, да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара (чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките от съответния клас е била възприета при нейната регистрация, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство. [...] • Когато се преценяват сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички обстоятелства. [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществен и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението;при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя (чл. 118, ал. 2 от ЗМГО);обезщетението трябва да е справедливо – да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото (чл. 118, ал. 3 от ЗМГО). [...] • По дефиниция функцията на марката е защита от конкурентите, които злоупотребяват със спечелените от търговската марка репутация и я използват за обозначаване на своите стоки, както и веднъж регистрирана и пусната в обръщение търговската марка изгражда трайна връзка и асоциация в общественото съзнание за качеството на стоките и техния произход. Така при предлагане на стока при нарушаващ знак доброто име на регистрираната марка следва да се приеме винаги нарушено, тъй като предлаганата в нарушение на правото на марка стока е различна, т. е. неминуемо и с различно качество.[...]
реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
марка на ЕС, пускане на пазар, реклама, търговски книжа, интернет сайт, срок на действие на регистрацията, отличителност, общоизвестна марка
Не са събрани доказателства (а не са ангажирани и твърдения от ищеца) знакът „Avio“, освен в съчетанието „DIESEL Avio Double Filtered“, да е използван от ответника и самостоятелно за означаване на стоки или в търговски книжа и реклами при осъществяване на търговската му дейност. При това положение спорът между страните се концентрира именно върху въпроса дали използването на посочения комбиниран знак „DIESEL Avio Double Filtered“ в търговската дейност на ответника може да доведе до объркване на потребителите поради сходство на знака или елемент от него с марката на ищеца. Заключението на съдебно-марковата експертиза по делото дава положителен отговор на този въпрос, като е категорично, че между марката на ищеца и използваният знак от ответника е налице степен на сходство в отличителните и доминиращи елементи, което създава вероятност за пряко объркване на потребителите на стоки от клас 4 на МКСУ, изразяващо се във възможност за свързване на знака на ответника с марката на ищеца, както и вероятност за свързване (непряко объркване), изразяващо се във възможност за предположение от страна на потребителите, че въпросните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани предприятия. [...] • Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че марката на ищеца се ползва със защита на територията на ЕС от предходна дата (а именно от датата на заявката за регистрацията й – 31.08.2011 г. ), а редът за определяне на знак като общоизвестна марка по чл. 50а ЗМГО (отм. ) и последиците от обявяването на знака за общоизвестна марка по чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО (отм. ) поначало са регламентирани с цитираните разпоредби като възможност за защита срещу регистрация на марка, която е извършена след като идентичен или сходен на марката знак е придобил статут на общоизвестна марка.[...]
обезщетение за вреди, марка, акционерно дружество, реклама, лицензионен договор, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2 и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / . [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] • Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм. / урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. [...] • С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / . [...] • Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото.[...]
фалшиви стоки, доставчик, преустановяване на нарушението, оригинални стоки, реклама, достатъчно данни, вероятност за объркване, търговски книжа, марка на ЕС, пропуснати ползи
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • При съобразяване приложимите правни норми, правото върху марка ще бъде нарушено, ако без съгласието на маркопритежателя знакът или сходен на него се използва при извършване на идентична или сходна услуга. [...] • Съгласно чл. 16 ЗЕТ, озаглавен"Отговорност за съхраняване на чужда информация /хостинг/ и за електронни препратки към чужда информация /линкинг/, алинея 1 предвижда, че доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговоря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако: 1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или 2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. [...] • Администраторът няма възможност да узнава информация за сключени сделки между продавач и купувач, тъй като същите се свързват директно по телефона или на лично съобщение. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява, ако оплакването има основание и обявата противоречи на правилата на сайта, същата се спира. При системни нарушения администраторът може да блокира потребителския профил. [...] • Администраторът не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви. [...] • Контролът върху поместваното съдържание, съобразяването със самото съдържание на обявите и специалното филтриране по ключова дума води до специална последваща индексация на конкретни обяви, които се рекламират отделно и се визуализират от потребителите по индивидуален начин, не по чисто технически и автоматизиран процес, като това е търсен резултат. [...] • Заповедите, с които се налага това задължения, трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия. [...] • Съгласно чл. 20 ЗЕТ Комисията за защита на потребителите упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2, като в ал. 2 са разписани конкретните права, които има комисията, а в ал. 4 е предвидено, че председателят на Комисията за защита на потребителите има право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1; да изисква от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние, както и да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.[...]
несъстоятелност, марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, фирмено наименование, лицензионен договор, вероятност от объркване, преустановяване на нарушението, действие по отношение на трети лица, обезщетение за вреди, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, размер на обезщетението
Ответникът носи тежест да докаже евентуално преустановяване на нарушението преди приключване на устните състезания по делото, както и възраженията си. [...] • Съгласно чл. 21, ал. 5 ЗМГО, прехвърлянето на правото на марката има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките. [...] • В чл. 22, ал. 5 и ал. ЗМГО и чл. 590 ТЗ изрично е предвидено, че лицензионен договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия? номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана /каквито са твърденията на ищеца/ . Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия, вкл.... действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. [...] • Дължимото роялти /лицензионно възнаграждение/ при сключен лицензионен договор при иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се свързва и е относимо единствено към размера на дължимото обезщетение при извършено нарушения на правата на маркопритежателя и начина на неговото определяне. [...] • Както беше посочено, според чл. 21, ал. 5 ЗМГО, прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.[...]
