марка, лицензионен договор, реклама, услуга, доставчик, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Съгласно нормата на чл. 115, ал. 1, т. 2 от ЗМГО право на иск за нарушение има лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора. [...] • ГПК предвижда два вида процесуална субституция: 1. процесуално застъпничество, когато като страна се конституира и носителят на спорното материално право; и 2. процесуалната суброгация, когато поради самостоятелността на правото на иск в делото участва само субституентът. [...] • Следователно за допустимостта на иска е достатъчно единствено съгласие от носителя на правото, налагащо извод, че субституцията е от втория вид. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършените от ответника действия, съставляващи нарушение, сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следствена връзка с нарушението. [...] • Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характеристики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
вероятност за объркване, mark, прехвърляне на правото, марка на Европейския съюз, марка на Общността, марка на ЕС, идентичност или сходство, търговски книжа, реклама, право върху марка, търговско наименование, срок на действие на регистрацията
В чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация, като редът за извършване на регистрация на марка в Република България също е уреден в този закон и предпоставя провеждане на административно производство пред Патентното ведомство. [...] • В чл. 72а ЗМГО е предвидено, че марката на Общността е тази търговска марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета на Европейския съюз от 26.02.2009 г. относно марката на Общността /Регламент (ЕО) № 207/2009/ . [...] • В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 11, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на ЕС има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по този закон. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм. ) използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО (отм. ), то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО (отм. ). В чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) e идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами; 6) действия по използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 113, ал. 1 ЗМГО. [...] • При тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ във връзката и с чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) и при тълкуване на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 1 ЗМГО, следва да се заключи, че и при действието на двете нормативни уредби за да е налице нарушение на правото върху търговска марка, използването на определен знак като фирменото наименование на търговец трябва да отговаря на едно задължително условие, а именно то да е осъществено от този търговец в извършваната от него по занятие търговска дейност и то конкретно за отличаване на определени стоки или услуги. Този извод следва пряко от нормите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) и чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. , в които е посочено, че правото на марка включва правото на притежателя да я използва и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, сходен или идентичен с марката, чрез което и да е от регламентираните действия, когато това използване се извършва в тяхната търговска дейност за стоки и/или услуги, т. е. касае се не за всяко използване на знака, а само за използването му в търговската дейност на третото лице за обозначаване на конкретни стоки и услуги, при което обозначаване последните се отличават от други стоки и услуги от същия вид, предлагани от различни правни субекти. [...] • В нея е предвидено, че понятието за нарушение на марка следва да включва и използването на знака като търговско наименование или подобно указание, при условие че използването се прави за целите на отличаването на стоките или услугите. [...] • Преценката за това кой от всички елементи от една търговска марка е доминиращ се прави при съобразяване на основната цел, която има търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГО, а имено да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.[...]
Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. С факта на регистриране на марката ищцата на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО е придобила правото върху нея, а от качеството на нейн притежател произтича активната й легитимация да води исковете по чл. 116 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило нейното изключително право. От момента на регистриране на търговската марка за ищцата възниква правото по чл. 13, ал. 1 ЗМГО да я използва, както и правото да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност без нейно разрешение знак, който има сходство с притежаваната от нея марка – чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • Това е така, защото този протокол е издаден извън кръга на компетентността на нотариуса, предвидена в нормата на чл. 593 ГПК и ЗННД, и удостоверява действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени от него в писмена форма. Нотариусът не притежава обща удостоверителна компетентност, защото е овластен да удостоверява само изрично посочен в закона кръг от факти, обстоятелства и изявления – чл. 569, вр. с чл. 593 ГПК. [...] • Този, който отправя търговско съобщение, е публикуващият обявата на сайта, а не собственикът на електронния сайт. [...] • Позоваването на предоставени от търговска марка изключителни права може да се противопостави само по отношение на икономически оператори, осъществяващи търговска дейност, но ответникът не е такъв икономически субект.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките
Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] • Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] • Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] • Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] • От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] • Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] • От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] • С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] • Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] • Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
марка, реклама, фалшиви стоки, отличителност, заблуждение, пропуснати ползи, пиратско съдържание, оригинални стоки, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • След като дадена стока бъде продадена, продавача е редно да премахне обявата, като я сложи в „архив“. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Администраторът може да спре обява от показване в сайта. [...] • Има изградена специална форма за сигнали свързани с претенции за нарушени права върху интелектуалната собственост. [...] • След попълването й, подателят на обявата се известява с писмо и има 7 дни за реакция - да изтрие обявата или да оспори претенцията. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 ат ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 и 4 ЗМГО). [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършениге от ответника действия, съставляващи нарушение сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следсвена връзка с нарушението. [...] • Той се освобождава от всякаква отговорност за информацията с незаконен характер, но само ако не е имал сведения за тази незаконна дейност или информация. Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характерисики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейсност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, писмени доказателства, отличителност, идентичност или сходство, право върху марка, вероятност на объркване, определяне размера на обезщетението
Изпълването на фактическият състав на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ); предпоставя установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1 / ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в РБългария; 2 марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца; 3 наличие на идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и на знака; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. [...] • При редовното регистриране на такава останалите търговци следва да се съобразяват с горния факт, като се въздържат от осъществяване на действия, закрепени като нарушение на марката в обективното законодателство. [...] • Сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесните марка и знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична. [...] • И ако за производството и продажбата им се изисква разрешение, такова не се изисква за покупката им. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. );.[...]
марка на ЕС, пускане на пазар, реклама, търговски книжа, интернет сайт, срок на действие на регистрацията, отличителност, общоизвестна марка
Не са събрани доказателства (а не са ангажирани и твърдения от ищеца) знакът „Avio“, освен в съчетанието „DIESEL Avio Double Filtered“, да е използван от ответника и самостоятелно за означаване на стоки или в търговски книжа и реклами при осъществяване на търговската му дейност. При това положение спорът между страните се концентрира именно върху въпроса дали използването на посочения комбиниран знак „DIESEL Avio Double Filtered“ в търговската дейност на ответника може да доведе до объркване на потребителите поради сходство на знака или елемент от него с марката на ищеца. Заключението на съдебно-марковата експертиза по делото дава положителен отговор на този въпрос, като е категорично, че между марката на ищеца и използваният знак от ответника е налице степен на сходство в отличителните и доминиращи елементи, което създава вероятност за пряко объркване на потребителите на стоки от клас 4 на МКСУ, изразяващо се във възможност за свързване на знака на ответника с марката на ищеца, както и вероятност за свързване (непряко объркване), изразяващо се във възможност за предположение от страна на потребителите, че въпросните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани предприятия. [...] • Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че марката на ищеца се ползва със защита на територията на ЕС от предходна дата (а именно от датата на заявката за регистрацията й – 31.08.2011 г. ), а редът за определяне на знак като общоизвестна марка по чл. 50а ЗМГО (отм. ) и последиците от обявяването на знака за общоизвестна марка по чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО (отм. ) поначало са регламентирани с цитираните разпоредби като възможност за защита срещу регистрация на марка, която е извършена след като идентичен или сходен на марката знак е придобил статут на общоизвестна марка.[...]
