регистрация, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, писмени доказателства, сравнителен анализ, веществени доказателства, установяване наличието на знание
Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 г. [...] • Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Ал. 4 предвижда, че когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта;. 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. Ал. 5 предвижда, че когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. прилагане на метода;. 2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. [...] • Нещо повече, когато ВЛ е отишло при жалбоподателя, за да разгледа образци от изработваните от него очни протези, жалбоподателят не го е допуснал да направи оглед и сравнение. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Съгласно чл. 29 от ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Явно е, че извършването на нарушения е системно и продължава и към момента, а не се касае за еднократно действие.[...]
европейски патент, разпространение на стоките, промишлен дизайн, имитация, марка, изобретател, патентоспособност, патентовано изобретение, принудителна лицензия, нарушение на патента, определяне размера на обезщетението, право на дизайн, имуществени или неимуществени вреди, обезпечение, преустановяване на нарушението, неполучено лицензионно възнаграждение
По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМПредявеният иск за установяване нарушение на патентно право предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава патент с действие на територията на Република България (2) в периода на предоставената закрила (3) ответникът използва (4) изразени в претенциите признаци или изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат с изразения в претенциите за признака, което за специалист в областта е очевидно към датата на заявката, че може да бъде достигнат чрез еквивалетния признак (5) без съгласието на ищеца като (6) ответникът е действал умишлено – при знание, че използва чуждо изобретение, защитено с патент без съгласие на патентопритежателя. [...] • Съгласно чл. 72в вр. чл. 12 ал. 3 ЗПРПМ българският закон предоставя защита на притежателя на европейски на територията на територията на Република България при условие, че е осъществена предписана процедура за публикуване на европейския патент в официалния бюлетин на Патентното ведомство. [...] • Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПРПМ притежателят на патент има изключително право да използва изобретението, на което съответства задължението на всички останали да се ползват от изобретението само след съгласието на патентопритежателя. Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗПРПМ това право включва всяка форма на оползотворяване на новаторското решение както търговията с него е само една от възможностите. Дължимото съблядаване на изключителното право задължава всеки друг търговец при проявен интерес към защитен продукт да го предложи доколкото патентопритежателят го е овластил за това. [...] • Правото съществува до настъпване на изрично посочено в закона обстоятелство, с което правният ред свързва прекратяването му. [...] • Обуславянето на защитата от съблюдаването на определена форма пряко засяга самото право. [...] • Конкуренцията е социална ценност, когато безусловно зачита чуждите права. [...] • Субективната интерпретация за правното значение на тези факти остава без значение. [...] • Законът допуска формиране на фактически извод въз основа на косвени доказателства, но предпоставка за това е да следва еднозначно от тях. [...] • В обхвата на дължимото обезщетение Директива 2004/48 изрично придава меродавност и на причинените от нарушението морални шети. [...] • Предвидената от чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ мярка е в състояние да осигури този резултат включително и с оглед предвидената наказателна защита с нормата на чл. 296 НК. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПДТака предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава права върху промишлен дизайн като в (2) в срока на действие на регистрацията (3) ответникът е използвал в търговската си дейност продукт, включващ или към който е приложен промишлен дизайн, . който за информирания потребител не създава различно цялостно възприятие (4) без съгласието на ищеца. [...] • Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗПД обаче съществено за промишления дизайн са особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПДИщецът претендира обезщетение за нарушено му право на промишлен дизайн, което вземане предполага да бъде установено в процеса, че (1) в търговската си дейност ответникът използва шпули, притежаващи защитени съществени признаци (2) без съгласието на ищеца (3) довело като пряка и непосредствена последица до (4) претърпени имуществени или неимуществени вреди.[...]
новост, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, регистрация, веществени доказателства, интернет сайт, установяване наличието на знание
Носи тежест да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/ . Ответникът носи тежест да докаже възраженията си. [...] • Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/ . [...] • Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 година. [...] • Съгласно чл. 29 ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Тоест, извършване на нарушения е системно и продължава, а не се касае за еднократно действие.[...]
полезен модел, лицензионен договор, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, свързващо вещество, влагозадържащ продукт, съдебно-счетоводна експертиза, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Съгласно чл. 28 ЗПРПМ исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат: 1. установителен иск за факта на нарушението; 2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови: 1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя; 2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението. [...] • Достатъчна е липсата на един от неговите елементи, за да бъде признат същия за неоснователен и да бъде отхвърлен.[...]
патент, публикуване на решението, трето лице, правна норма, търговска марка
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. [...] • Действието"рециклиране" не се ли включва в определението за"производство", когато се цели установяване на патентно нарушение по смисъла на ЗПРПМ? [...] • Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. [...] • Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. [...] • Същият извод може да бъде направен и относно отговорността за нарушение на правата върху патент, доколкото ЗПРПМ съдържа изрично правило само относно формата на вината, но не и относно отговорността на юридическите лица. Съгласно чл. 49 от ЗЗД работодателят отговаря за вредите, причинени от работника или служителя при изпълнение на възложената работа. [...] • Като нарушение на правата, предмет на интелектуална собственост, законът е определил всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя. Конкретните действия, съставляващи нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки отделен случай, въз основа на събраните доказателства по всяко конкретно дело.[...]
патент, пропуснати ползи, техническа помощ, обезщетение за вреди, определяне на обезщетението, лицензионен договор, право на преждеползване
Изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ"правото на преждеползване" по чл. 21 от закона, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, 5. от кой момент се прекратява действието на патент, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ, 6. прекъсва ли частично предявеният иск погасителната давност и по отношение на останалата част от вземането, 7. от кой момент тече погасителната давност за обезщетение по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и 8. могат ли членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове и не представляват дружеството, да предприемат по отношение на трети лица валидни действия от негово име. [...] • В чл. 12 ЗПРПМ е посочено, че този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентноспособните изобретения и на полезните модели и тъй като предявеният иск е по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за обезщетение за вреди и пропуснати ползи следствие неправомерно използване от ответника на патентни права на ищеца, ищецът, като патентопритежател, се включва в разпоредбата на ЗДТ, която го освобождава от внасяне на държавна такса. Не е недопустимо решението, като постановено по нередовна искова молба досежно изискването за внасяне на държавна такса по предявения иск, като съдебната практика е трайноустановена, че недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. [...] • Как ще се определи обезщетението, е въпрос, специфичен за всеки отделен случай, който следва да се реши по конкретното дело с оглед вида на изобретението и твърденията на страните, и в съответствие с фактите по делото. [...] • По въпроса налице ли е за жалбоподателя право на преждеползване по чл. 21 ЗПРПМ, съответно изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ това право, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.[...]
транспортно средство, публикуване на решението, нарушение на патентни права, търговско дружество, прехвърляне на правото върху патента, трето лице
Правото на собственост върху патент, който представлява оценимо в пари имущество, може да бъде предмет на гражданския оборот. Само носителят му има правата по чл. 19 от ЗПРПМ – да използва изобретението, да забранява на трети лица да го използват без съгласието му и да се разпорежда с него. Качеството „патентопритежател” се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по някой от предвидените в закона гражданско-правни способи, а не от вписването на това обстоятелство в Патентното ведомство. Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. В отношенията между страните по прехвърлителната сделка, респ. апорта в настоящия случай, промяната на собствеността възниква от момента на осъществяването й /респ. вписването в ТР/ .[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions