марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, реклама, юридически лица с нестопанска цел, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер
Техниката се популяризира и обсъжда в електронни и печатни медии. [...] • При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е включително предлагането или предоставянето на услуги с този знак, както и използването на знака в реклами (чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките и услугите от съответния клас е била възприета при нейната регистрация по реда ЗМГО, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство (чл. 25 и чл. 26 от ЗМГО). [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.[...]
марка, реклама, унищожаване на стоките, представителна власт, размер на обезщетението, отличителност, съдебна експертиза, пряка и непосредствена последица от нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. [...] • Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства. [...] • Посочената правна норма представлява специален деликтен състав на гражданската отговорност, към който намират съответно приложение и общите правила на ЗЗД относно института на непозволеното увреждане- чл. 45 ЗЗД, чиито фактическия състав включва: наличие на противоправно поведение, представляващо нарушаване правата върху чужда търговска марка, вина у нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата. [...] • Аналогично на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗМГО предвижда, че на репариране подлежат претърпените имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, но само доколкото са пряка и непосредствена последица от нарушението, т. е. предполага доказване на конкретната вреда /претърпяна загуба и/ или пропусната полза/, претърпяна от носителя на изключителното право върху марката на общността, включително и причинно-следствената й връзка с установеното нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО. [...] • С оглед на изложеното и предявеният на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО иск следва да бъде отхвърлен.[...]
промишлен дизайн, вероятност за объркване, по-ранна марка, реклама, марка на Общността, отличителен елемент, лицензионен договор, заличаване на марките, дистрибуторство, патентоване, отличителен характер, установяване на нарушението, обезщетение за вреди, отмяна на регистрацията, заличаване на регистрацията, търговски книжа
Промишленият дизайн по принцип се създава чрез комбинация от известни елементи, но включва всяко ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеностите на формата, рисунките, орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни. Дизайн, който има незначително изменение в посочените особености или друга незначителна промяна, която не може да се установи от пръв поглед, не се признава за нов. [...] • Това право не може да бъде заличено без изрична отмяна на регистрацията, извършена по реда и при предпоставките, предвидени в закона. [...] • Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие. [...] • ЗДП не дава легална дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността е обща правна категория, като по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата грижа и усилия да провери дали използвания дизайн не нарушава правата на друг производител / търговец. [...] • Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието, приложима за всички случаи, като от обективна страна следва да бъде установено извършването на действия в разрез с добрите нрави и честната търговска практика, а от субективна - знанието на ответника, че нарушава чужди права. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО). Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО.[...]
идентичност или сходство, вероятност за объркване, марка на Общността, веществени доказателства, публикация на регистрацията, трето лице, отличителен характер
Сходството между поставяния от ответника знак върху стоките с марката, притежавана и поставяне върху стоките от ищеца обосновава наличието на вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака, използван от ответника с регистрираната от ищеца марка. Сходството във вида на предлаганите от страните по делото стоки обосновава възможност объркване на потребителите и относно производственият произход на продуктите, описани в исковата молба. [...] • Освен графичното сходство, между марките на ищеца и на ответника е налице и фонетично, визуално их смислово сходство, поради което и връзката, която релевантния потребител би могъл да направи между знаците е реална, което от своя страна обосновава вероятността от объркване на потребителите, която свърза възможност за свързване на знака, използван от ответника с регистрираната от ищеца марка и относно производствения произход на самите стоки. [...] • Обстоятелството, че това сходство се установява само относно част от произведената продукция от ответника, който е произвел и стоки, съдържащи пълното графично изображение на притежаваната от него марка не може да промени извода за наличието на нарушение относно представените по делото стоки, представляващи веществени доказателства под № 4р № 6 и № 7. [...] • От друга страна фактът публикуване на съобщението за регистрация на марката на ищеца, осъществено в официалния бюлетин на Патентното ведомство създава презумпция за знание и всички трети лица / включително и у ответника / за притежаваната ищеца марка.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions