марка, недобросъвестност, обезщетение за вреди, добросъвестно използване, регистрация, вероятност за объркване, идентичност или сходство, установяване на нарушението
За съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. като последица на неправилно несъобразени за релевантни възражения на защитата, се сочат необсъдени по делото доказателства и съобразяване на такива, изключени от доказателствения материал, както и немотивиране на решението в съответствие с всички доводи на ответника. [...] • Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, излишно е коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че както разпоредбата на чл. 15 ЗМГО, така и тълкувателното решение по приложението й имат предвид обозначаване на стоката - нарушител от маркопритежателя или лице, комуто същият е предоставил това право, каквато не е функцията на процесния автомобил, единствено рекламиращ търговската дейност на ответника, съставлявайки средство при осъществяване нарушение от вида на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, а не предмет на нарушението. [...] • Правилността на извода му за липса на съгласие подлежи на преценка на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
При предявен иск по чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗМГО нарушението на правото върху търговска марка се констатира и признава от съда като обективно състояние, а наличието или липсата на знание за това нарушение има отношение към вината, която от своя страна представлява отделен елемент от отговорността за обезщетение. [...] • За да се приеме, че е налице нарушение на изключителното му право върху търговската марка, съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, по делото е необходимо и достатъчно да е установено, че през исковия период ответникът е осъществявал използване на знак по смисъла на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 13 от ЗМГО или чл. 73 ал. 2 от ЗМГО, което използване е осъществено без съгласието на маркопритежателя. [...] • Възможността за объркване се преценява дотолкова, доколкото услугите, предлагани от нарушителя на правото и обозначавани със знак, сходен или идентичен на регистрираната търговска марка са идентични или сходни на услугите от класовете, за които е регистрирана марката. [...] • Договорът за покупко-продажба на МПС обективира волеизявление на продавача за прехвърляне на собствеността върху вещта, но не и за предоставяне правото да бъде използвана търговската марка на ищеца, независимо, че последната е поставена под формата на лого на фирмата върху автомобила. [...] • Въпреки това този факт не би могъл да промени крайния извод за наличие на нарушение на правото на ищеца върху регистрираната от него търговска марка, осъществено през периода от заявяването за регистрация на търговската марка до датата на завеждането на исковата молба.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions