вероятност за объркване, mark, прехвърляне на правото, марка на Европейския съюз, марка на Общността, марка на ЕС, идентичност или сходство, търговски книжа, реклама, право върху марка, търговско наименование, срок на действие на регистрацията
В чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация, като редът за извършване на регистрация на марка в Република България също е уреден в този закон и предпоставя провеждане на административно производство пред Патентното ведомство. [...] • В чл. 72а ЗМГО е предвидено, че марката на Общността е тази търговска марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета на Европейския съюз от 26.02.2009 г. относно марката на Общността /Регламент (ЕО) № 207/2009/ . [...] • В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 11, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на ЕС има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по този закон. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм. ) използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО (отм. ), то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО (отм. ). В чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) e идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами; 6) действия по използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 113, ал. 1 ЗМГО. [...] • При тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ във връзката и с чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) и при тълкуване на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 1 ЗМГО, следва да се заключи, че и при действието на двете нормативни уредби за да е налице нарушение на правото върху търговска марка, използването на определен знак като фирменото наименование на търговец трябва да отговаря на едно задължително условие, а именно то да е осъществено от този търговец в извършваната от него по занятие търговска дейност и то конкретно за отличаване на определени стоки или услуги. Този извод следва пряко от нормите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) и чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. , в които е посочено, че правото на марка включва правото на притежателя да я използва и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, сходен или идентичен с марката, чрез което и да е от регламентираните действия, когато това използване се извършва в тяхната търговска дейност за стоки и/или услуги, т. е. касае се не за всяко използване на знака, а само за използването му в търговската дейност на третото лице за обозначаване на конкретни стоки и услуги, при което обозначаване последните се отличават от други стоки и услуги от същия вид, предлагани от различни правни субекти. [...] • В нея е предвидено, че понятието за нарушение на марка следва да включва и използването на знака като търговско наименование или подобно указание, при условие че използването се прави за целите на отличаването на стоките или услугите. [...] • Преценката за това кой от всички елементи от една търговска марка е доминиращ се прави при съобразяване на основната цел, която има търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГО, а имено да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.[...]
търговско наименование, марка, идентично наименование, заличаване на регистрацията, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, вероятност за объркване, търговски книжа, реклама, заблуждение, недобросъвестно използване, преустановяване на нарушението
Правото върху марката е изключително право, което се придобива чрез регистрация в ПВ. [...] • Както бе посочено в изложеното по - горе, а и с оглед систематическото и логическото тълкуване на чл. 13, ал. 2 ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е регистрирана, като разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО предвижда използването на марката в търговската дейност. [...] • Домейнът служи за инденетифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на Интеренет, чието общо пространство функционира от техническа гледва точка благодарение на йерархията на домейн имената. [...] • Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: з а заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия. [...] • Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т. н. ), а също така определени имена са запазени ('резервирани') – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата 'регистър' и т. н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т. нар. 'неподходящо' интернет име). [...] • Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен. След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Домейнът разкрива известни сходства с търговската марка и фирмата, но в същото време, между тях има съществени различия. [...] • Няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име, но това не е от естество да промени същността на домейн името в марка. Домейн името не представлява и фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), и представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър. [...] • Всяко домейн име се състои от имена от различно ниво. [...] • В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. [...] • Сама по себе си обаче регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Това е така, тъй като домейн - името следва да се използва за идентификация при предлагането на стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обозначавани защитената марка като е разположен на интернет сайт, достъпен за ползване от потребителите и на страната, за чиято територия притежателят на марката ползва защитаВ тази връзка, е необходимо да бъде отбелязано, че за производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изсискуемото по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ползване.[...]
реклама, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, идентичност или сходство, заблуждение, отличителност, право върху марка, вероятност за объркване, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка, търговско наименование
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО /отм. / съдържа легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа или реклами – арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО /отм. / . [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО /отм. / . Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. [...] • Самото понятие домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството. [...] • Следователно регистрацията от регистратора на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм. / . Освен това, регистрираната на ищеца марка е комплексна, а не словна и доколкото в домейна се съдържа единствено част от словната част на защитената марка, не може да се обуслови извод, че ответникът използва марката на ищеца. [...] • За да съставлява нарушение по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО /отм. /, следва използването на регистрираното фирмено наименование да е недобросъвестно: регистриралият го търговец знае или е бил длъжен да знае за правата на притежателя на търговската марка и желае или допуска настъпването на противоправните последици - объркване на потребителя относно действителния произход на стоките/услугите или свързване знака /фирмено наименование/ . Съгласно константната практика на ВКС, недобросъвестността следва да бъде преценявана поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект. [...] • Така дадената в разпоредбата защита не е абсолютна, като следва да бъде съобразено обстоятелството, че всяка марка се ползва със закрила и съответно защита по отношение на стоките и услугите, за които се отнася регистрацията й, поради което не може да се разширява правото на маркопритежателя до степен да има право да забранява на трето лице да регистрира фирма, която ще осъществява дейност в различна област, от тази за която са стоките и услугите, за които се отнася регистрацията на марката му. [...] • В този смисъл само по себе си регистрирането на дружество с фирма, идентична или сходна по съдържание с регистрираната търговска марка, следва да е търпимо поведение, само доколкото не противоречи на добросъвестната търговска практика. [...] • Сходството между марката и фирменото наименование е частично и единствено по отношение на словния елемент на регистрината комбинирана марка.[...]
недобросъвестно използване, марка, отличителност, вероятност от объркване, патент, идентичност или сходство, обезщетение за вреди, задължение за знание, търговско наименование, намерение за увреждане
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. [...] • Закрила на правото на търговеца на фирма е предвидена изрично и в българското законодателство. В чл. 7 от ТЗ пък е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, изключително право да го използва, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването на фирмата и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. [...] • Тази недобросъвестност следва да бъде схващана като знание, задължение за знание или обективна невъзможност за незнание у ответника за правата на ищеца върху собственото му, по-рано регистрирано търговско наименование (фирма), кумулативно съчетано от субективна страна с намерение за увреждане на притежателя на по - рано регистрираното търговско наименование или поне допускане в представите на ответника на подобно увреждане, с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен интерес, т. е. става въпрос за поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и добрите нрави, при което регистриралият фирмено наименование търговец знае за обстоятелствата, причиняващи противоправния резултат и желае или допуска неговото настъпване. [...] • С разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ уредената от действащия обективен правов ред защитата на правото на марка е само разширена и допълнена в посока на предвиждането на допълнителната защита, без при това и по необходимост същата задължително да се ограничава, респ. – императивно да изисква установяването на кумулативно наличие и на всички останали предпоставки за ангажиране на отговорността на твърдения нарушител, в пълния им обем и съобразно ЗМГО (по чиито текстове обаче и по необходимост, както се посочи, следва исковете за защита правото на марка, да се квалифицират, с оглед липсата на друга уредба в текста на чл. 7, ал. 5 от ТЗ), като при това в отлика от чл. 7, ал. 4 от ТЗ, приложимата ал. 5 на същия законов текст не установява изрично изискването и за недобросъвестност, като елемент на фактическия състав на нарушението, т. е. забраната е обективна, а след регистрацията на марката и в срока й на защита и абсолютна.[...]
писмени доказателства, фирмено наименование, марка на Европейския съюз, търговски книжа, едноличен собственик на капитал, дистрибутор, вероятност за объркване, електронна поща, лицензия, нарушение на правото на регистрирана марка
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. [...] • Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. [...] • Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка. Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).[...]
марка на Европейския съюз, дистрибутор, дистрибуторска дейност, търговско наименование, установяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, използване в търговска дейност, по-ранна марка, производствена или търговска практика, добросъвестно използване, недобросъвестност, дългогодишни търговски отношения, заблуда
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. [...] • Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име. [...] • Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО. [...] • Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила. [...] • Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование). [...] • Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. [...] • По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.[...]
марка, недобросъвестно използване, нелоялна конкуренция, задължение за знание, търговско наименование, отличителен характер, публикация на регистрацията, препродажба, добросъвестна търговска практика, идентичност или сходство
Търговия в страната и чужбина. [...] • Покупка на стоки или други вещи с цел с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид. Продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество. Комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина. [...] • От обективна страна по така предявения иск, следва да се установи по категоричен начин идентичност или сходство между марката на ищеца и фирменото наименование на ответника. [...] • Защитата на правата на ищеца върху търговската му марка се реализират по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Правото на марка е изключително право и се придобива чрез регистрация. Съгласно чл. 14 ЗМГО притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да я използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика своето име или адрес. [...] • Чл. 13 ТЗ предвижда задължение за търговците за посочване на данни в търговската им кореспонденция, поради което фирменото наименование на търговеца не е само негово право. Той е административно задължен да има фирмено наименование и да се идентифицира с него и което се вписва в ТР. [...] • Ищецът е този, който по конкретния иск, доколкото твърди, недобросъвестност на ответника, следва да я установи по делото, при условията на главно и пълно доказване, и такова доказване в настоящото производство ищецът не е провел. [...] • Сходството е във визуален и фонетичен аспект и се определя от общото слово П..[...]
марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, фирмено наименование, договор за лицензия, реклама, установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, търговски книжа, отличителен характер, заблуждение, идентични или сходни стоки
Другите елементи на марката и фирменото име са различни. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите; знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО. Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. [...] • Съгласно легалното определение за марка, дадено в чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. [...] • Общият ефект от възприемането на външния вид на марката на ищеца и знака на ответника не може да доведе до заблуда на потребителя, доколкото визуалното сходство е в ниска степен. Марката на ищеца, преценена в нейната цялост, е отличаваща се от ползвания от ответника знак. [...] • За да съставлява нарушение по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО следва използването на регистрираното фирмено наименование по да е недобросъвестно: регистриралият го търговец знае или е бил длъжен да знае за правата на притежателя на търговската марка и желае или допуска настъпването на противоправните последици - объркване на потребителя относно действителния произход на стоките/услугите или свързване знака (фирмено наименование).[...]
обезщетение за вреди, трето лице, търговска практика, недобросъвестно използване, заблуда, по-ранна марка, търговско наименование
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и регистрирането на марките на ищеца. [...] • На равнище национално законодателство основните предели на защитата на фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ). Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги, предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО). Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права и върху марката), но най-вече от разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика). [...] • Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1 ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО, касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на стоката или услугата. [...] • Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на вече регистрирани марки. Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката при използване на фирмата в дейността на търговеца.[...]
марка, идентичност или сходство, фирмено наименование, преустановяване на нарушението, законна сила
Горната фактическа установеност обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 302 от ГПК влязлото в законна сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМГО отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване. [...] • Предявеният иск цели защита на твърдяното право на ищеца върху регистрирана търговска марка, каквото същият не притежава нито към датата на извършване на вписването на ответното дружество в търговския регистър, нито към датата на предявяване на исковата молба в съда. [...] • Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението на първоинстанционния следва да бъде потвърдено.[...]
