установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, отличителен елемент, заблуда, определяне на обезщетението, вероятност за объркване, реклама, търговски книжа, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, обезщетение за вреди
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 116 от ЗМГО. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. [...] • При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.[...]
Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. С факта на регистриране на марката ищцата на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО е придобила правото върху нея, а от качеството на нейн притежател произтича активната й легитимация да води исковете по чл. 116 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило нейното изключително право. От момента на регистриране на търговската марка за ищцата възниква правото по чл. 13, ал. 1 ЗМГО да я използва, както и правото да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност без нейно разрешение знак, който има сходство с притежаваната от нея марка – чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • Това е така, защото този протокол е издаден извън кръга на компетентността на нотариуса, предвидена в нормата на чл. 593 ГПК и ЗННД, и удостоверява действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени от него в писмена форма. Нотариусът не притежава обща удостоверителна компетентност, защото е овластен да удостоверява само изрично посочен в закона кръг от факти, обстоятелства и изявления – чл. 569, вр. с чл. 593 ГПК. [...] • Този, който отправя търговско съобщение, е публикуващият обявата на сайта, а не собственикът на електронния сайт. [...] • Позоваването на предоставени от търговска марка изключителни права може да се противопостави само по отношение на икономически оператори, осъществяващи търговска дейност, но ответникът не е такъв икономически субект.[...]
марка, реклама, фалшиви стоки, отличителност, заблуждение, пропуснати ползи, пиратско съдържание, оригинални стоки, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • След като дадена стока бъде продадена, продавача е редно да премахне обявата, като я сложи в „архив“. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Администраторът може да спре обява от показване в сайта. [...] • Има изградена специална форма за сигнали свързани с претенции за нарушени права върху интелектуалната собственост. [...] • След попълването й, подателят на обявата се известява с писмо и има 7 дни за реакция - да изтрие обявата или да оспори претенцията. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 ат ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 и 4 ЗМГО). [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършениге от ответника действия, съставляващи нарушение сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следсвена връзка с нарушението. [...] • Той се освобождава от всякаква отговорност за информацията с незаконен характер, но само ако не е имал сведения за тази незаконна дейност или информация. Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характерисики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейсност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
писмени доказателства, фирмено наименование, марка на Европейския съюз, търговски книжа, едноличен собственик на капитал, дистрибутор, вероятност за объркване, електронна поща, лицензия, нарушение на правото на регистрирана марка
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. [...] • Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. [...] • Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка. Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).[...]
марка на Европейския съюз, дистрибутор, дистрибуторска дейност, търговско наименование, установяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, използване в търговска дейност, по-ранна марка, производствена или търговска практика, добросъвестно използване, недобросъвестност, дългогодишни търговски отношения, заблуда
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. [...] • Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име. [...] • Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО. [...] • Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила. [...] • Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование). [...] • Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. [...] • По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.[...]
промишлен дизайн, установяване факта на нарушението, лицензионен договор, патентоване, дистрибуторство, дистрибутор, заличаване на регистрацията, реклама, идентичност или сходство, вероятност за объркване, общоизвестна марка, право на преждеползване
Разграничителният момент за това кой факт е минал или бъдещ е датата на подаване на исковата молба, която е крайният възможен момент, до който твърдяният от ищеца факт следва да е настъпил, за да е допустим предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. [...] • При исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК е изначално невъзможно последващи факти да могат да повлияят на съществуването на вече настъпил в обективната действителност друг факт, чието установяване се търси чрез този иск и който факт е очертан в исковата молба, вкл. като време на настъпване – този факт или вече е настъпил или не, което не може да зависи по никакъв начин от настъпването на последващ или предходен факт. [...] • Следователно, допустим предмет на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО могат да бъдат само факти, настъпили до момента на подаване на исковата молба включително, но не и след този момент. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГОСпоред чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • При тази преценка следва да се отчита и основното законово предназначение на марката по чл. 9 ЗМГО – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката. [...] • Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДПСпоред чл. 3, ал. 1 ЗПД промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях, като продуктът може да бъде всяко изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове с изключение на компютърни програми – ал. 2 на чл. 3. Изключителното право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10 ЗДП/ . [...] • Според чл. 19, ал. 1 ЗПД правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 19, ал. 1 ЗПД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва промишлен дизайн, чиято закрила е с действие в Република България, 2) дизайнът да е идентичен или сходен с друг дизайн, 3) другият дизайн да е в обхвата на закрила на регистрирания дизайн, и 4) да е налице използване на другия дизайн от ответника във формите по чл. 19, ал. 2 ЗПД без съгласие на ищеца. [...] • Релевантните форми за използване обаче са само тези, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗПД: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. [...] • Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, поради което следва да бъде разгледана отделно. [...] • Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба.[...]
търговски обект, предоставяне на услуги, лицензионен договор, идентичност или сходство, срок на действие, фискален бон, вероятност за объркване, общоизвестна марка, търговски книжа, обезщетение за вреди
Срокът на договора е пет години. [...] • Услугите на марката се отнасят до хотелиерска дейност, а услугите на знака се отнасят до ресторантьорска дейност. [...] • Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност си знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака без основание би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Формите на „използване” на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са изброени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са предлагането на стоки със знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО за продажба или пускането им на пазара, предоставянето на услуги с този знак, както и използването на знака в търговски книжа и реклами /чл. 13, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗМГ0/ . Всяко използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО без съгласието на притежателя на марката представлява нарушение, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗМГО.[...]
лицензионен договор, пропуснати ползи, новост, изобретател, сублицензия, марка, фалшифициране, такси за поддържане, нарушение на патента, обезщетение за вреди
След отнемане на първоначалната влажност от хранителния продукт и получаване на задоволително трайно втвърдяване на неговата повърхност, се премахва цедилото, при което върху повърхността на всяко парче от получения хранителен продукт се получава траен отпечатък от вдлъбнати релефни елементи, които са огледални на изпъкналите релефни елементи, бродирани върху цедилото. Обхватът на правна закрила на изобретенията се определя от претенциите, които отразяват същността на изобретението и носят правната тежест, докато описанието и чертежите дават подробна информация за осъществяване и използване на изобретението и имат значение дотолкова, доколкото разясняват претенциите. [...] • Изобретението се счита за използвано, ако са използвани всички признаци, изброени в двете части на претенцията - ограничителна и характеризираща. В претенциите могат да се използват алтернативни признаци, както в ограничителната, така и в характеризиращата част на претенцията. [...] • При реализацията на стоките основната функция на марката се изразява в това да рекламира и продава стоките, като информира потребителя за важни нейни качества - произход, качество и ценност. [...] • Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него. [...] • Договорът е формален, възмезден, комутативен, с продължително действие и поражда действие спрямо трети лица от датата на вписването му в регистъра на ПВ. [...] • Изключителна лицензия е тази, при която правото да се използва изобретението се отстъпва само на изключителния лицензополучател. [...] • Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. Следва да бъде конкретизирано в исковата молба и да се установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. [...] • Те имат характер на свидетелски показания, дадени в писмена форма, което е недопустимо. [...] • Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: прилагане на метода и предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му по отношение на продукта, директно получен при използване на метода. [...] • В ЗПРПМ не се съдържа особена дефиниция за това що е вреда. [...] • Пропуснатите ползи са свързани с едно неосъществено увеличаване на имуществото. [...] • Следователно обезщетение за вреди се дължи само ако от доказателствата по делото се установява, че неизпълнението има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна.[...]
Разпоредбата на §142"Членове на ръководството" предвижда, че един от членовете на ръководството има задължението за водене на протоколите от събранията на акционерите и събранията на директорите в книга, съхранявана специално за тази цел. [...] • От констатираното сходство между марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и услугите, за които са регистрирани и се ползват, съществува голяма вероятност от объркване на потребителите относно произхода, източника и характеристиките на услугите, обозначени с тези знаци. щСъгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, която определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използване в търговската дейност. Единственото ограничение е свързано с т. нар. "изчерпване на правото върху марката", установено в чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Съгласно тази норма, притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.[...]
алкохолни напитки, марка, задържане на стоки, митнически надзор, временно складирани стоки, обезпечение, запор, трето лице, мерки за граничен контрол, свободен склад
Последното правомощие, включено в обхвата и съдържанието на правото върху търговска марка, не би могло да се тълкува в смисъла, който му придава ответникът в становището си по делото. Възможността, която законът дава на притежателя на търговската марка 'да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност', не се изразява в предприемането на конкретни действия от негова страна по отправяне на изрична забрана към определени субекти на търговските правоотношения, тъй като практически е невъзможно същият предварително да знае кое точно лице би имало намерение да осъществи действията, визирани в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Това потестативно правомощие включва в себе си по-скоро обща забрана към всички субекти, налагаща въздържане от посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО действия, под страх от въздействие в правната им сфера от страна на притежателя на търговската марка, разрешено му по силата на закона чл. 75 - чл. 81 от ЗМГО. Това тълкуване на правомощието 'да забрани' следва по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, според която, за да не бъде квалифицирано като нарушение действие, извършено от трето лице, по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, то трябва да е предприето само при наличие на изрично съгласие от страна на притежателя на търговската марка. Отправянето на последваща действието забрана е лишено от правна логика, тъй като всяко деяние на трето лице между изброените в чл. 13, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от ЗМГО, без да е придружено с предварително съгласие, представлява нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО за преустановяването, на което законът предвижда съответна намеса на съда, митниците и Патентното ведомство. Именно лицето, възнамеряващо да използва регистрирана от друг търговска марка, е това, което следва да предприеме съответни действия по получаване на изрично съгласие за това от притежателя на марката. [...] • В последния това понятие се употребява в смисъл на един от видовете митнически режими, под които се поставят стоките, преминаващи границите на Р. България. [...] • Това е така, тъй като според разпоредбата на чл. 65 от ЗМ, може да бъде отказано даването на митническо направление при наличие на нормативни ограничения и забрани, (включително и такива във връзка със защитата на индустриална и интелектуална собственост).[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions