писмени доказателства, фирмено наименование, марка на Европейския съюз, търговски книжа, едноличен собственик на капитал, дистрибутор, вероятност за объркване, електронна поща, лицензия, нарушение на правото на регистрирана марка
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. [...] • Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. [...] • Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка. Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).[...]
марка на Европейския съюз, дистрибутор, дистрибуторска дейност, търговско наименование, установяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, използване в търговска дейност, по-ранна марка, производствена или търговска практика, добросъвестно използване, недобросъвестност, дългогодишни търговски отношения, заблуда
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. [...] • Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име. [...] • Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО. [...] • Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила. [...] • Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование). [...] • Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. [...] • По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.[...]
неполучено лицензионно възнаграждение, непреустановяване на нарушението, преустановяване на нарушението, заблуждение, лицензионен договор, по-ранна марка, марка на ЕС, идентичност или сходство, вероятност за объркване, обезпечителна мярка, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, ноу-хау, размер на обезщетението
Съгласно чл. 14 Регламент (ЕО) 207/2009 (идентичен с чл. 17 Регламент (ЕС) 2017/1001) статутът и действието на марките на ЕС се урежда приоритетно от Регламента, а нарушението на правата – от националното законодателство съобразно специалните правила на дял Х от Регламента. [...] • В първия случай е необходимо маркопритежателят да не е използвал марката в продължение на пет години, но в рамките на Съюза (вж. редакцията на разпоредбата), а не на територията на държавата, в която се търси защита, като правото на отмяна може да се упражни само чрез искане до Службата или чрез насрещен иск. [...] • Във втория случай търпимостта следва да е от страна на маркопритежателя, а използването (продължило пет последователни години) да е от страна на носителя на по-ранна марка/право, като при това маркопритежателят следва да е знаел за ползването. [...] • Тези права са изключителни и могат да бъдат ограничени при условията на чл. 12 Регламент (ЕО) 207/2009 (чл. 14 Регламент (ЕС) 2017/1001), каквито факти в настоящия случай не се поддържат (знакът да съвпада с името или адреса на третото лице, когато то е физическо, или знакът да е свързан с вида, качество, предназначение и т. н. на предлаганата услуга). [...] • Ето защо на основание чл. 4, изр. 2 ЗЕДЕУУ за титуляр на електронното изявление, изпратено от посочената пощенска кутия, следва да се счита ответникът, тъй като той е манифестирал чрез обявяването в Търговския регистър титулярство върху тази кутия. [...] • Интернет сайтът съставлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014, тъй като съдържа електронно изявление по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕУУ. [...] • Този вид документ, както и съставянето на препис от него, са процесуални институти, познати на ГПК (чл. 184 ГПК). Ето защо няма пречка верността на препис от електронния документ да бъде нотариално удостоверена при сравняване с първообраза, извършено от самия нотариус съгласно процедурата на чл. 591 ГПК, който е удостоверил съгласно изискването от закона откъде е снет преписът. [...] • Словната марка обаче е марка, която се състои изключително от букви, думи или съчетания от думи, изписани с нормален печатен шрифт, без специфичен фигуративен елемент. [...] • Следователно класифицирането в отделен клас не изключва единствено сходността на стоките/услугите, но не и тяхната идентичност. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. [...] • Касае се за деликтно обезщетение, което цели да обезвреди увредения за всички вреди, настъпили от деликта, като отчете обстоятелствата до момента на устните състезания (така както се присъждат месечни обезщетения за имуществени реди, представляващи пропусната полза от реализиран доход – и за бъдещ период). [...] • Необходимо е пълно доказване на този факт, доказателства за което не са събрани.[...]
обезщетение за вреди, трето лице, търговска практика, недобросъвестно използване, заблуда, по-ранна марка, търговско наименование
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и регистрирането на марките на ищеца. [...] • На равнище национално законодателство основните предели на защитата на фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ). Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги, предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО). Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права и върху марката), но най-вече от разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика). [...] • Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1 ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО, касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на стоката или услугата. [...] • Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на вече регистрирани марки. Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката при използване на фирмата в дейността на търговеца.[...]
марка, идентичност или сходство, фирмено наименование, преустановяване на нарушението, законна сила
Горната фактическа установеност обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 302 от ГПК влязлото в законна сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМГО отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване. [...] • Предявеният иск цели защита на твърдяното право на ищеца върху регистрирана търговска марка, каквото същият не притежава нито към датата на извършване на вписването на ответното дружество в търговския регистър, нито към датата на предявяване на исковата молба в съда. [...] • Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението на първоинстанционния следва да бъде потвърдено.[...]
реклама, установяване на нарушението, фирмено наименование, разгласяване на диспозитива на решението, заблуда, акт за установяване на административно нарушение, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване, установяне факта на нарушението
След установяване на нарушението, ищецът подава жалба в Патентно ведомство, като отправя и предупреждение до ответника да преустанови използването на марката. [...] • Налице са достатъчно общи елементи между тях, за да се създаде еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление, като съществува реална възможност за объркване на потребителя. [...] • Дружество ищец работи на пазара от дълги години и е синоним на високо качество. [...] • От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Няма обаче пречка, нито установена от закона забрана, търговецът сам да избира начина по която да рекламира фирмата си, вкл. дали да прави това на български или чужд език, стига по този начин да не засяга правата по Чл. 7, ал. 1 от ТЗ на друго лице.[...]
марка на Общността, отличителен елемент, фирмено наименование, заблуждение, добросъвестна търговска практика, вероятност за объркване, идентичност или сходност, идентични или сходни стоки, право върху марка, преустановяване на нарушението
Марката, съобразно дефиницията на чл. 9 от ЗМГО е графичен знак, който отличава стоките и услугите на един търговец от тези на останалите. [...] • Когато е налице идентичност или сходност в наименованията, при разлика в титулярите на тези изключителни правата, действащи на една и съща територия, се поражда колизия. Доколкото марката предоставя освен пространствено ограничена закрила и такава само за лимитирани видове стоки и услуги, а правото на фирма не е ограничено от заявения в ТР предмет на дейност, като търговецът може да извършава и всяка друга правомерна дейност, то противопоставянето на правата може да възникне само за идентични или сходни стоки и услуги, предлагани от последния. Принципните възможности за разрешаването на колизията – по реда на чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО при по ранно право върху фирма или при по – ранна марка – по реда на ЗТР и ЗЗК, са извън предмета на делото. Релевантното за спора е наличието на посочените 2 изключителни права, които не са били атакувани по предвидения в закона ред. Право на ищеца върху притежаваните от него марки включва възможността му да забрани на трети лица използването в търговската си дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки и услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, при условие, че съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с марката(чл. 13 ал. 1 т. 2 ЗМГО). То обаче не е абсолютно. Съобразно разпоредбата на чл. 14 ЗМГО, притежателят на право върху марка не може да забрани на трето лице да ползва в търговската си дейност свето име. [...] • Нормата създава задължение за търпимост между притежателя на правото върху марка и правото върху име. Когато обаче дружеството използва знака – фирменото си наименование върху стоките и услугите, които предлага или използва знака по начин, по който се установява връзка между знака, представляващ наименованието на дружеството и стоките и услугите, то е налице „използване” по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. В този случай следва са се извърши преценка за противоречие с добросъвестната търговска практика. Ако такова е налице, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗМГО, използването може да бъде забранено. При преценка на добросъвестността на използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването на от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малко от значителна част от тези потребители като посочващо връзката между стоките и услугите на третото лице и притежателя на марката и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions