Documents - 2 citing "Определение № 771 от 19.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 419/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова"

Решение № 1596 от 26.07.2018 г. на СГС по т. д. № 5998/2016 г.
обезщетение за вреди, трето лице, търговска практика, недобросъвестно използване, заблуда, по-ранна марка, търговско наименование
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и регистрирането на марките на ищеца. [...] • На равнище национално законодателство основните предели на защитата на фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ). Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги, предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО). Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права и върху марката), но най-вече от разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика). [...] • Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1 ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО, касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на стоката или услугата. [...] • Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на вече регистрирани марки. Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката при използване на фирмата в дейността на търговеца.[...]
Определение № 771 от 19.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 419/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова
предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]