обезщетение за вреди, марка, акционерно дружество, реклама, лицензионен договор, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2 и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / . [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] • Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм. / урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. [...] • С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / . [...] • Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]
Доказателствените и правните изводи в цитираните решения не са част от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията и не са задължителни за съда и страните по настоящото дело (съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК включително в частта на решението по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, с която е даден отговор на правни въпроси по приложението на чл. 13, ал. 2 и чл. 16, ал. 2 ЗМГО). Различна би била хипотезата в случай, че с някое от решенията бе уважен и иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване на действия по използване на марката по определен начин, в който случай за основателността на иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО необходимо и достатъчно е установяването на същите действия в последващ период от време, но искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО не са предявени, респективно разглеждани в производствата, в които са постановени решенията по т. д. № 304/2011 г. на ВКС и т. д. № 4421/2015 г. на САС. [...] • Съгласно легалното определение на чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е предвидена като самостоятелен обект на индустриална собственост, за да отличи стоките или услугите на притежателя на правата върху нея от всички останали стоки и услуги. При съобразяване на посочената основна характеристика на марката, използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО представляват тези действия, при които едно лице използва идентичен или сходен на марката знак, за да обозначи предоставяни от него стоки или услуги, не и действия, при които марката е посочена или представена по начин, който я отличава сама по себе си и/или обозначава дейност на същото или трето лице, но различна от дейността, при чието пряко извършване е представена марката. [...] • Съдържанието на цитираното доказателство има изцяло информационен характер, поради което публикуването му на електронната страница на дружеството не може да се приеме за използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМГО.[...]
вероятност за объркване, установяване на нарушението, марка на ЕС, услуги по настаняване, заблуждение, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, марка на Общността, използва без съгласие
По отношение на обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО вр. чл. 9, ал. 2 Регламент (ЕО) № 207/2009. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху търговска марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще осъществяването на нарушение на това субективно право. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 2 визира предлагането или предоставянето на услуги с този знак, а т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Съгласно чл. 72 г ЗМГО гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 207/2009, а в случай че съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламент (ЕО) № 207/2009 не е предвидено друго. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се има предвид техните отличителни и доминиращи елементи.[...]
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] • Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
реклама, преустановяване на нарушението, отличителен характер, срок на действие на регистрацията, по-ранна марка, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, отличително положение, свързани предприятия
Те имат по-занижено внимание, за което е необходимо по-ниска степен на сходство между знаците, за да се объркат. [...] • Той е нормално наблюдателен и поради това е достатъчно и по-ниска степен на сходство между знаците, за да може да се обърка. [...] • Формите на „използване” на търговска марка, според ЗМГО, са изчерпателно посочени в ал. 2 на чл. 13 от закона. Всяко използване по смисъла на тази разпоредба на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е прогласено от чл. 73, ал. 1 ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение, притежателят на марката има право на иска за защита съгласно чл. 75 и чл. 76 ЗМГО. За да бъде успешно проведен иска за установяване на нарушение /чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГ0/, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на кумулативното наличие на следните факти: че е притежател на регистрирана търговска марка, че е налице използване от ответника на знак, идентичен или сходен на притежаваната търговска марка, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, и така възниква вероятност за объркване на потребителите или до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на марката, което би го увредило. [...] • При анализа на тези факти в контекста на спора и с оглед отговора на въпроса дали с тези действия на ответниците се нарушава правото на ищеца върху регистрираната словна марка, съдът съобразява абсолютната норма на чл. 13 ал. 2 ЗМГО, според която под “използване на марка в търговската дейност” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО следва да се разбират изчерпателно посочените действия по: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; съхраняването им с тези цели, предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоките с този знак, използването на знака в търговски книжа и в реклами. Законодателят е приел, че изброените действия съставляват “използване” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО, ако те са извършени от ответниците в тяхната “търговска дейност”. [...] • В този смисъл, в случаите когато лицето извършва трайно и систематично някоя от визираните в чл. 1 ал. 1 ТЗ сделки, същият извършва търговска дейност. [...] • Според императивната норма на чл. 1 ал. 1 т. 12 ТЗ, сделките с интелектуална собственост са абсолютни търговски сделки. [...] • Разпореждането с обекти на авторското право е вид сделка с интелектуална собственост и съответно абсолютна търговска сделка, поради което дейността по осъществяването й несъмнено е “търговска дейност” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО. [...] • Въззивният съд е съд по съществото на спора и дължи своя преценка на истинността на фактическите твърдения на страните и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. [...] • Преценката за сходство не може да се ограничава до отчитане само на един компонент от регистрираната марка и до сравняването му със съответния знак. [...] • Една марка/знак може да се счита за подобна на друга марка/знак, когато е идентична или сходна с един от компонентите на регистрираната марка, но само ако този компонент представлява доминиращият елемент в цялостното впечатление, което марката създава. [...] • Възприятието на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване.[...]
обезщетение за вреди, преустановяване на нарушението, реклама, лицензионен договор, период на нарушението, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Тя следва не от обективните факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца от спорното право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо за процесуалната легитимация е без значение действителното правно положение. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 75 вр. чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО притежателят на право върху марка има право да предяви искове за обезщетение за вреди от нарушение. [...] • Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т. т. 1, 2 и 4 такива са поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак и използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Финансирането на издаването и разпространението на вестника е от значение само за вътрешните отношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име се издава вестника. [...] • Притежателят на марката би увеличил със сигурност имуществото си, ако не бе извършено нарушението и на основание чл. 22 ЗМГО между него и нарушителя се сключи лицензионен договор.[...]
оригинални стоки, марка на Общността, унищожаване на стоките, нарушение на правото на регистрирана марка, право върху марка, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, трето лице, неполучено лицензионно възнаграждение
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 3 визира вносът или износът на стоките с този знак. [...] • Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. [...] • В нормата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО е дадена легална дефиниция на съдържащото се в чл. 13, ал. 2, т. 3 понятие 'внос или износ на стоки' - фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим'. [...] • Съответно, липсата на изчерпване на правото върху марка съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Правата на притежателя на марката обаче срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО. [...] • Правото върху марка не би било изчерпано, ако с действията си нарушителят е засегнал функцията за указване на произход. [...] • Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО установява невъзможност за притежателя на правото върху марка да забрани използването й за стоки, които са пуснати пазара с тази марка от него или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването й е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл. 15, ал. 2 ЗМГО. [...] • Правилото на чл. 15, ал. 1 ЗМГО съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл. 20 ЗМГО със свободата на търговския оборот.[...]
марка, обезщетение за вреди, регистър на марки, използване в търговска дейност, реклама, лицензионен договор, период на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Р Е Ш Е Н И ЕГр. [...] • Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност си знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака без основание би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Формите на"използване" на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са изброени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са поставянето на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО върху стоките, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара, както и използването на знака в търговски книжа и реклами /чл. 13, ал. 2, т. , 2 и 4 от ЗМГ0/ . Всяко използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО без съгласието на притежателя на марката представлява нарушение, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗМГО. [...] • Основният спорен между страните въпрос е кое лице е издател на вестника.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions