пропуснати ползи, унищожаване на стоките, имитация, задържане на стоки, марка на Общността, внос или износ на стоки, географско означение, вероятност от объркване, марка на ЕС, оригинални стоки, определяне на обезщетението, марка на Европейския съюз
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е притежател на посочените в исковата молба марки и техния обхват, както и че правото му е нарушено от ответниците, за което те носят солидарна отговорност и са използвали марките в търговската си дейност /чрез поставяне на знаците върху задържаните стоки и техните опаковки, които са от същия клас и са обозначени с идентичен или сходен на марките на ищеца знак/ . Следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния размер. Ответниците носят тежест да докажат твърдените от тях факти, изключващи правата на ищеца. [...] • По иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Според чл. 111 ЗМГО, марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, съответно – отменения Регламент 207/2009 и има действие на територията на Република България и притежателят? се ползва с правата по този закон. [...] • В § 1, т. 6 ДР на ЗМГО, се съдържа дефиниция за внос или износ на стоки – а именно - фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • При наличие на идентичност на стоките и сходство и идентичност на знаците, с които са обозначени и регистрираната марка може да се приеме и че съществува вероятност от объркване за крайния потребител, която включва възможност за свързване на знака с марката, съответно за техния произход и качество. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, нарушения правата на маркопритежателя могат да се изразят и в предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. [...] • При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76а и чл. 76б ЗМГО. [...] • Съдът, предвид изричното уточнение на ищеца относно вида и начина на определяне на обезщетението, съобразно специалните норми на чл. 119, ал. 1 ЗМГО, не може служебно да присъди и друг вид вреди от нарушението или определи размера по реда на т. 1, който е и неприложим при конкретното нарушение. [...] • Искът е осъдителен и следва да бъде подкрепен с доказателства за съществуването на притезание на ищеца за престиране от ответника на парична сума в конкретен размер. [...] • За същите, обаче, следва да са налице доказателства относно размера – напр. официални документи, изходящи от оторизираните за целта органи или изслушване на съдебна експертиза.[...]
вероятност за объркване, препродажба, марка на Общността, задържане на стоки, лицензионен договор, идентичност или сходство, внос или износ на стоки, търговски книжа, географско означение, имитация, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, неполучено лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, срок на действие на регистрацията
В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знака, който ответникът употребява, и регистрираната търговска марка на Общността, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, и стоките и услугите, за обозначаване на които е използван знака. [...] • Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. [...] • Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. [...] • В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които се установява, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че извършва действия, с които нарушава това право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди. [...] • Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.[...]
изземване и унищожаване на стоките, идентичност или сходство, вероятност за объркване, митнически режим, договор за превоз, търговска марка
Процесуалната легитимация на ответника следва от твърденията на ищеца в исковата молба и търсената защита. [...] • Липсата на материалноправна легитимация е основание да бъде отхвърлен иска, а не да бъде прекратено производството като недопустимо. По отношение на правилността на съдебното решение съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 ГПК. [...] • Като притежател на процесните две търговски марки, ползващи се със закрила на територията на ЕС, ищецът има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марките и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/ . Използването по смисъла на горната норма включва различни дейности, вкл. вносът или износът на стоките с този знак /чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГ0/, т. е. фактическото пренасяне през границата на р България на стоките, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните марки, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим /§1, т. 12 от ДР на ЗМГ0/ . [...] • Отговорността на превозвача в случая произтича от осъществяването на фактическия състав на нарушението, визиран в чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗМГО, включващ фактическото /в буквален смисъл/ пренасяне през границата на стоките, носещи идентичния на марките знак. Ирелевантно за тази отговорност е къде и как е премината границата, при какъв митнически режим, както и обстоятелствата, при които се извършва пренасянето, вкл. дали е в изпълнение на договор за превоз между лицето, осъществяващо това фактическо пренасяне и възложителя. В този смисъл е без правно значение и кои лица са посочени като товародател и получател в придружаващата стоките международна товарителница. [...] • Съдът постановява своето решение с оглед приетите по делото доказателства за релевантните факти, като не е обвързан от констатациите на разследващите органи, направени във връзка с процесното нарушение. Само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието и то само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/ .[...]
изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, внос или износ на стоки, имитация, оригинални стоки, пропуснати ползи
По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Марките са със срок на закрила, съответно – до 11.01.2022 година и до 25.09.2024 година. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен и графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Съгласно чл. 72а, ал. 2 ЗМГО, марката на Общността има действие на територията на РБългария и се ползва с правата по този закон. Съгласно чл. 13 ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО, използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Тоест, доказва се извършено нарушение /използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка/ на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13 ЗМГО и искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО следва да бъде уважен. [...] • Или, искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е основателен. [...] • При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Пропуснатите ползи са свързани с неосъществено увеличаване на имуществото и следва да са настъпили. Обезщетение за вреди се дължи само, ако от доказателствата по делото се установява, че нарушението има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна.[...]
унищожаване на стоките, транзит, внос на стоки, марка на Общността, имитация, вероятност за объркване, трето лице
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и твърдения от маркопритежателя внос на стоки. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Фактическото преминаване на стоките през границата ни при условията на външен транзит не съставлява нарушение по см. на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО във вр. § 1, т. 12 от ЗР на ЗМГО, тъй като не представлява въвеждане на стоката на митническата територията на страната ни, респ. на Общността /при липсата на доказателства за извършено действие от трето лице, което по необходимост предполага пускането на пазара на страната- член, през която стоката преминава транзитно/, в който случай само, с оглед достигането до потребител на Общността, могат да възникнат фактическите състави на чл. 13 ЗМГ0/ .[...]
произход, идентичност или сходство, публикация на регистрацията, имитация, вероятност за объркване, оригинални стоки, нарушение на правото на регистрирана марка, ползвател, продукт
Без значение е кое физическо лице е осъществявало самото обмитяване на стоката на митницата, тъй като в тези случаи се касае до представителство, при което на общо основание правата и отговорностите настъпват пряко за представлявания, т. е. получателя на стоката. [...] • Обратно, когато стоките не са оригинални, т. е. не носят регистрирана търговска марка, респективно знакът на марката върху тях е поставен без съгласието на притежателя й, е налице осъществено нарушение на правата на притежателя на марката, защитени от цитираните законови разпоредби. Съществената функция на търговската марка е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на защитения с търговска марка продукт, като му позволява да може да го различава от продукти с различен произход. Тази гаранция за произхода означава, че потребителят или крайния ползвател могат да са сигурни, че предлаганият им продукт, носещ търговска марка, не е бил обект в по-ранен етап на въздействие от страна на трето лице без съгласието на маркопритежателя, по начин, по който се засяга оригиналното състояние на продукта. [...] • Освен тях, законодателят е въвел като задължителен елемент на нарушението на право върху търговска марка отсъствието на съгласие на маркопритежателя за използването й. За да бъде избегната отговорността по чл. 75 от ЗМГО, ответникът по иска е този, който който следва чрез провеждане на пълно и главно доказване на докаже, че използването на знака е извършено със съгласието на притежателя на марката.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions