Documents - 2 citing "Решение № 890 от 9.08.2011 г. на СГС по т. д. № 650/2006 г."

Определение № 119 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 939/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова
пропуснати ползи, марка, период, промишлен дизайн, умисъл, небрежност, етикет, вероятност за объркване, вино, лицензионен договор
Липсата на активна легитимация не води до евентуална недопустимост на решението, тъй като въпросът дали и от кога ищецът е притежател на процесната марка е част от фактическия състав, по който съдът следва да се произнесе при разглеждането на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, с който е сезиран. Ето защо, въпросът за наличието на активна легитимация на ищеца е относим за правилността, а не за допустимостта на обжалвания акт. Непроизнасянето на съда по част от предмета на спора, с който е сезиран, ако такова е налице, е порок който не води до евентуална недопустимост на постановеното решение. Защитата срещу него се осъществява не по пътя на обжалване, а посредством искане за допълване на решението в законоустановения за това срок. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
Решение № 1021 от 19.06.2012 г. на САС по в. т. д. № 4301/2011 г.
пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, действие по отношение на трети лица, промишлен дизайн, заблуда, прехвърляне на правото върху марка, вероятност за объркване, винени продукти, лицензионен договор, отличителност
Безспорно когато едно лице се легитимира като притежател на марка, използването на тази марка не може да му бъде забранено или да се разглежда като нарушение. Всички лица, които претендират, че регистрираната марка нарушава техни по – ранни права, следва да потърсят защита като поискат заличаване на марката, но до заличаването й не могат да се противопоставят на нейното използване. [...] • Нарушението на процесната марка не се осъществява чрез използване на този етикет, тъй като между него и знака на марката няма сходство. [...] • ЗМГО не съдържа особена дефиниция за това що е вреда, поради което на осн. чл. 46 ал. 2 от ЗНА приложение следва да намерят нормите, които се отнасят до подобни случаи, а това са тези на ЗЗД. Съгласно. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. [...] • Налице е причинна връзка между нарушението и вредите, което е основание за уважаване на иска.[...]