- ADELE

Решение № 12395 от 11/26/2020 г. на Софийски апелативен съд, т.д. № 5863/2019

марка на Общността, писмени доказателства, превоз на стоки, митнически контрол, идентичност или сходство, вероятност за объркване, географско означение, имитация, фактическа власт, митнически органи

Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. [...] • Съгласно съдържанието на Регламента т. /10 от Преамбюла, същият съдържа единствено процедурни правила за митническите органи, в какъвто смисъл Регламентът не въвежда критерии за установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост. Съответно – последните са предмет на националната материалноправна уредба, така както същата е въведена в действащия, национален обективен правов ред на държавите – членки. [...] • Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на закона съдържа легална дефиниция на понятието „внос и износ на стоки“, съобразно която такъв внос или износ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • Без значение е при това, съобразно изричната законова дефиниция, дадена в ДР на ЗМГО /отм. /, дали по отношение на същите стоки е задействан въобще, някакъв режим на митническо оформяне, и ако да – какъв.[...]

Решение № 2451 от 8.11.2019 г. на САС по т. д. № 4573/2019 г.

писмени доказателства, фирмено наименование, марка на Европейския съюз, търговски книжа, едноличен собственик на капитал, дистрибутор, вероятност за объркване, електронна поща, лицензия, нарушение на правото на регистрирана марка

Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. [...] • Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. [...] • Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка. Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).[...]

Решение № 534 от 18.03.2015 г. на САС по в. гр. д. № 3978/2014 г.

патент, нови доказателства, лицензионен договор, пропуснати ползи, такси за поддържане, глоба, лицензионна готовност, патентна година, индивидуален административен акт, компетентен орган