преустановяване на нарушението, поле, внос, оригинални стоки, нарушение на правото на регистрирана марка, фалшиви стоки
Допускането на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. [...] • Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ . Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/ . [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] • Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. [...] • Предвид липсата на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на атакуваното решение до касация. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, недобросъвестност, регистрация, административен ред, общоизвестна марка, право върху марка, заблуда, реклама, по-ранна марка
Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. [...] • Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите. [...] • Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. [...] • Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка, недобросъвестност, обезщетение за вреди, добросъвестно използване, регистрация, вероятност за объркване, идентичност или сходство, установяване на нарушението
За съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. като последица на неправилно несъобразени за релевантни възражения на защитата, се сочат необсъдени по делото доказателства и съобразяване на такива, изключени от доказателствения материал, както и немотивиране на решението в съответствие с всички доводи на ответника. [...] • Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, излишно е коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че както разпоредбата на чл. 15 ЗМГО, така и тълкувателното решение по приложението й имат предвид обозначаване на стоката - нарушител от маркопритежателя или лице, комуто същият е предоставил това право, каквато не е функцията на процесния автомобил, единствено рекламиращ търговската дейност на ответника, съставлявайки средство при осъществяване нарушение от вида на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, а не предмет на нарушението. [...] • Правилността на извода му за липса на съгласие подлежи на преценка на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
марка, договор за правна защита и съдействие, преустановяване на нарушението, период на нарушението
Когато страната не е въвела твърдение и не е доказала наличието на факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, може ли съдът служебно"ex officio" да приеме невъведеното твърдение за доказано?2. Когато ищецът в установителен иск по чл. 76 ЗМГО е посочил, че претендира да бъде установено нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон за конкретен период от време, допустимо ли е съдът да уважи иска и да признае, че е налице нарушение, но по т. 2 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО? [...] • Ноторно е, че дадена от ищец правна квалификация на исковата му претенция не обвързва сезирания с нея съд, който е длъжен във всички случаи служебно да се произнесе /с доклада си по делото/ за точното правно основание на иска, включително и когато споделя предложената от ищеца квалификация. [...] • Меродавно за преценката дали съществува вероятност за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е обстоятелството, че нито в установителната, нито в осъдителната част от диспозитива на този съдебен акт, не са употребени термините"идентичен", "идентичност" или"сходство", а ноторно е, от друга страна, че мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване пред по-горен съд. [...] • В този смисъл такъв въпрос трябва да е от значение"за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства".[...]
преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, отличителност, идентични стоки, идентичност или сходство, марка, вероятност от объркване
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. [...] • Кой е същественият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73 във вр. с чл. 13 ЗМГО: преценката за идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и се ползват знаците, или преценката за отличителността на регистрираните и действащи на пазара повече от 8 години марки на ищеца; 5. [...] • Естеството на въпросите е такова, че техният отговор е обусловен изцяло от преценката на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, предопределяща произнасянето на съда дали използването в търговската дейност на ответника на знаци, включващи в съдържанието си словен елемент от съдържанието на регистрираните от ищеца търговски марки, съставлява използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и може да се квалифицира като нарушение на правото върху марките по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, марка, пазар, внос, дистрибутор
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. [...] • На второ място не е налице критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Не е налице допълнителния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК доколкото няма отбелязване на решенията, че са влезли в сила. / спр. т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . На последно място позоваването на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.[...]
патент, пропуснати ползи, техническа помощ, обезщетение за вреди, определяне на обезщетението, лицензионен договор, право на преждеползване
Изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ"правото на преждеползване" по чл. 21 от закона, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, 5. от кой момент се прекратява действието на патент, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ, 6. прекъсва ли частично предявеният иск погасителната давност и по отношение на останалата част от вземането, 7. от кой момент тече погасителната давност за обезщетение по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и 8. могат ли членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове и не представляват дружеството, да предприемат по отношение на трети лица валидни действия от негово име. [...] • В чл. 12 ЗПРПМ е посочено, че този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентноспособните изобретения и на полезните модели и тъй като предявеният иск е по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за обезщетение за вреди и пропуснати ползи следствие неправомерно използване от ответника на патентни права на ищеца, ищецът, като патентопритежател, се включва в разпоредбата на ЗДТ, която го освобождава от внасяне на държавна такса. Не е недопустимо решението, като постановено по нередовна искова молба досежно изискването за внасяне на държавна такса по предявения иск, като съдебната практика е трайноустановена, че недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. [...] • Как ще се определи обезщетението, е въпрос, специфичен за всеки отделен случай, който следва да се реши по конкретното дело с оглед вида на изобретението и твърденията на страните, и в съответствие с фактите по делото. [...] • По въпроса налице ли е за жалбоподателя право на преждеползване по чл. 21 ЗПРПМ, съответно изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ това право, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions