преустановяване на нарушението, поле, внос, оригинални стоки, нарушение на правото на регистрирана марка, фалшиви стоки
Допускането на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. [...] • Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ . Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/ . [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] • Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. [...] • Предвид липсата на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на атакуваното решение до касация. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, недобросъвестност, регистрация, административен ред, общоизвестна марка, право върху марка, заблуда, реклама, по-ранна марка
Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. [...] • Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите. [...] • Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. [...] • Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
патент, публикуване на решението, трето лице, правна норма, търговска марка
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. [...] • Действието"рециклиране" не се ли включва в определението за"производство", когато се цели установяване на патентно нарушение по смисъла на ЗПРПМ? [...] • Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. [...] • Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. [...] • Същият извод може да бъде направен и относно отговорността за нарушение на правата върху патент, доколкото ЗПРПМ съдържа изрично правило само относно формата на вината, но не и относно отговорността на юридическите лица. Съгласно чл. 49 от ЗЗД работодателят отговаря за вредите, причинени от работника или служителя при изпълнение на възложената работа. [...] • Като нарушение на правата, предмет на интелектуална собственост, законът е определил всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя. Конкретните действия, съставляващи нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки отделен случай, въз основа на събраните доказателства по всяко конкретно дело.[...]
марка, недобросъвестност, обезщетение за вреди, добросъвестно използване, регистрация, вероятност за объркване, идентичност или сходство, установяване на нарушението
За съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. като последица на неправилно несъобразени за релевантни възражения на защитата, се сочат необсъдени по делото доказателства и съобразяване на такива, изключени от доказателствения материал, както и немотивиране на решението в съответствие с всички доводи на ответника. [...] • Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, излишно е коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че както разпоредбата на чл. 15 ЗМГО, така и тълкувателното решение по приложението й имат предвид обозначаване на стоката - нарушител от маркопритежателя или лице, комуто същият е предоставил това право, каквато не е функцията на процесния автомобил, единствено рекламиращ търговската дейност на ответника, съставлявайки средство при осъществяване нарушение от вида на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, а не предмет на нарушението. [...] • Правилността на извода му за липса на съгласие подлежи на преценка на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
пропуснати ползи, марка, лицензионен договор, определяне размера на обезщетението, пряка и непосредствена последица от нарушението, имуществени вреди
Искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с обсъждане данните по делото, събраните доказателства (заключенията на изслушаните експертизи), становищата в правната теория и приетото от съда. [...] • Въпросът: възможно ли е със съдебно решение да се замести съгласието на страните за сключване на договор не е релевантен за спора, тъй като няма произнасяне по този въпрос в решението. [...] • Тези въпроси се свеждат до въпроса за метода, предложен от експертизата, за определяне на дължимото обезщетение за пропуснати ползи, като съгласно чл. 202 ГПК и установената съдебна практика по приложението на чл. 202 ГПК, съдът има задължение да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. [...] • Въпросът: следва ли в този случай съдът да отчете формата на вината на нарушителя, не е релевантен за делото, тъй като по този въпрос няма произнасяне в обжалваното решение - както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
марка, договор за правна защита и съдействие, преустановяване на нарушението, период на нарушението
Когато страната не е въвела твърдение и не е доказала наличието на факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, може ли съдът служебно"ex officio" да приеме невъведеното твърдение за доказано?2. Когато ищецът в установителен иск по чл. 76 ЗМГО е посочил, че претендира да бъде установено нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон за конкретен период от време, допустимо ли е съдът да уважи иска и да признае, че е налице нарушение, но по т. 2 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО? [...] • Ноторно е, че дадена от ищец правна квалификация на исковата му претенция не обвързва сезирания с нея съд, който е длъжен във всички случаи служебно да се произнесе /с доклада си по делото/ за точното правно основание на иска, включително и когато споделя предложената от ищеца квалификация. [...] • Меродавно за преценката дали съществува вероятност за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е обстоятелството, че нито в установителната, нито в осъдителната част от диспозитива на този съдебен акт, не са употребени термините"идентичен", "идентичност" или"сходство", а ноторно е, от друга страна, че мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване пред по-горен съд. [...] • В този смисъл такъв въпрос трябва да е от значение"за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства".[...]
марка, печатни произведения, регистрация, реклама, идентичност или сходство, отличителност, вероятност за объркване
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос. С оглед данните по делото, мотивите на въззивната инстанция и доводите на касатора, релевантният правен въпрос се отнася до една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО: достатъчно ли е да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, или е необходимо доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка. [...] • Съгласно непротиворечивата съдебна практика уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. По релевантния правен въпрос не съществува съмнение в съдебната практика, че при наличието на останалите предпоставки е достатъчно съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, като не е необходимо доказването на конкретни факти на объркване на потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.[...]
