реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
марка на ЕС, вероятност за объркване, марка, ползваща се с известност, марка на Общността, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, отличителен характер, по-ранна марка, заблуждение, установяване на нарушението
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. [...] • Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката. [...] • Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда. Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им.[...]
наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка
При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]
марка на ЕС, дистрибутор, по-ранна марка, марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер, наименование на производителя, фирмено наименование, по-късна марка, заблуждение, марка на Европейския съюз, търговски книжа, общоизвестна марка, преустановяване на нарушението, привременни мерки
Тази преценка никога не се основава само на един от изброените фактори, а винаги се извършва общо. [...] • Отличителността бива два вида - присъща и придобита. [...] • При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка или сходни части от нея в състава на другата марка е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите. [...] • Съгласно чл. 9 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й и от момента на заявката, като същото е изключително право – чл. 10 ЗМГО. Съгласно чл. 72а, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009. [...] • Съгласно чл. 13 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана (чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО); б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО); в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република Б. и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО). [...] • Защитата, предвидена в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО за марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични. [...] • Защитата на правото върху марка може да бъде осъществена с някой или всички искове по чл. 76 ЗМГО. [...] • То се използва в чл. 12, ал. 3 ЗМГО и чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, като и в двата случая се касае до случаи на сравняване на марка и знак, които са идентични или сходни, но за стоки или услуги, които не са идентични или сходни. Начинът на определянето на една марка ползваща се с известност е идентичен на начина, по който се определя една марка като общоизвестна – и в двата случаи се използват критериите посочени в чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Доколкото понятието „общоизвестна марка“ се употребява в чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО във вр. с ал. 1 ЗМГО, а там се сочат марка и знак, които са идентични или сходни и са за идентични или сходни стоки и услуги, то следва да се приеме, че терминологичната разлика между „общоизвестна марка“ и „марка, ползваща се с известност“ е свързана с това, дали се сравняват марки за стоки или услуги, които са идентични или сходни или марки за стоки и услуги, които не са идентични или сходни. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Нарушението на правото върху марка има обективна и субективна страна, посочени съответно в чл. 13, ал. 2 ЗМГО и чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • От субективна страна и по двата иска е необходимо виновно поведение и чл. 76 г ЗМГО предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното.[...]
марка, фирмено наименование, идентичност или сходство, едноличен търговец, заблуждение
При наличие на сходство между защитени марки и регистрирани фирмени наименования, по кой ред лицето, което твърди, че са нарушени правата върху притежаваните марки посредством използваните фирмени наименования, може да осъществи правата си – реда на ЗМГО или реда на ТЗ при съобразяването, че фирменото наименование може да се ползва и като марка за стока и услуга извън предвиденото в закона негово предназначение?; 3. [...] • При сравнение между защитена марка и фирмено наименование на едноличен търговец, което по силата на закона включва като свой елемент имената на физическите лица, как трябва да се извършва сравнението – като се има предвид или без да се има предвид името на физическото лице?; 5. [...] • Въпросът е по прилагането на процесуалната разпоредба на чл. 372, ал. 2 ГПК, по който е налице практика на ВКС. [...] • Поясненията и допълненията на първоначалната искова молба по чл. 372, ал. 2, изр. 1 ГПК могат да се изразяват в уточнения на факти и обстоятелства и са допустими, доколкото не представляват изменение на основанието на предявения иск. При отхвърляне на искането за изменение на иска по чл. 214 ГПК, съдът дължи произнасяне по първоначално предявената претенция. [...] • В този смисъл в практиката на ВКС е дадено тълкуване на правата на ищеца, които могат да се упражнят с допълнителна искова молба и се изразяват в поясняване и допълване на първоначалната искова молба; за изменението на предявения иск, както и относно предявяване на искове за произнасяне от съда със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора правоотношение, от което зависи изходът на делото. Съобразно с процесуалните правила и практиката на ВКС новопредявени искове (извън инцидентния установителен иск по чл. 212 ГПК) не подлежат на разглеждане в общо производство с първоначалния иск. Съдът разполага с правомощието по чл. 213 ГПК служебно да съедини дела, които имат връзка помежду си, но отказът му не подлежи на инстанционен контрол. [...] • По тези съображения касационното обжалване не се допуска.[...]
промишлен дизайн, установяване факта на нарушението, лицензионен договор, патентоване, дистрибуторство, дистрибутор, заличаване на регистрацията, реклама, идентичност или сходство, вероятност за объркване, общоизвестна марка, право на преждеползване
Разграничителният момент за това кой факт е минал или бъдещ е датата на подаване на исковата молба, която е крайният възможен момент, до който твърдяният от ищеца факт следва да е настъпил, за да е допустим предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. [...] • При исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК е изначално невъзможно последващи факти да могат да повлияят на съществуването на вече настъпил в обективната действителност друг факт, чието установяване се търси чрез този иск и който факт е очертан в исковата молба, вкл. като време на настъпване – този факт или вече е настъпил или не, което не може да зависи по никакъв начин от настъпването на последващ или предходен факт. [...] • Следователно, допустим предмет на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО могат да бъдат само факти, настъпили до момента на подаване на исковата молба включително, но не и след този момент. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГОСпоред чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • При тази преценка следва да се отчита и основното законово предназначение на марката по чл. 9 ЗМГО – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката. [...] • Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДПСпоред чл. 3, ал. 1 ЗПД промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях, като продуктът може да бъде всяко изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове с изключение на компютърни програми – ал. 2 на чл. 3. Изключителното право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10 ЗДП/ . [...] • Според чл. 19, ал. 1 ЗПД правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 19, ал. 1 ЗПД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва промишлен дизайн, чиято закрила е с действие в Република България, 2) дизайнът да е идентичен или сходен с друг дизайн, 3) другият дизайн да е в обхвата на закрила на регистрирания дизайн, и 4) да е налице използване на другия дизайн от ответника във формите по чл. 19, ал. 2 ЗПД без съгласие на ищеца. [...] • Релевантните форми за използване обаче са само тези, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗПД: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. [...] • Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, поради което следва да бъде разгледана отделно. [...] • Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба.[...]
промишлен дизайн, вероятност за объркване, по-ранна марка, реклама, марка на Общността, отличителен елемент, лицензионен договор, заличаване на марките, дистрибуторство, патентоване, отличителен характер, установяване на нарушението, обезщетение за вреди, отмяна на регистрацията, заличаване на регистрацията, търговски книжа
Промишленият дизайн по принцип се създава чрез комбинация от известни елементи, но включва всяко ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеностите на формата, рисунките, орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни. Дизайн, който има незначително изменение в посочените особености или друга незначителна промяна, която не може да се установи от пръв поглед, не се признава за нов. [...] • Това право не може да бъде заличено без изрична отмяна на регистрацията, извършена по реда и при предпоставките, предвидени в закона. [...] • Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие. [...] • ЗДП не дава легална дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността е обща правна категория, като по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата грижа и усилия да провери дали използвания дизайн не нарушава правата на друг производител / търговец. [...] • Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието, приложима за всички случаи, като от обективна страна следва да бъде установено извършването на действия в разрез с добрите нрави и честната търговска практика, а от субективна - знанието на ответника, че нарушава чужди права. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО). Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО.[...]
полезен модел, хранителни продукти, промишлен дизайн, марка, интелектуална собственост, задържане на стоки, лицензионен договор, срок на действие, обезщетение за вреди, нарушение на патента
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Правото на използване на изобретението, съгласно ал. 3 на същата норма, включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • С разпоредбата на чл. 55 от същия закон всяко използване на регистриран дизайн в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото на дизайн е въведено като нарушение на това право.[...]
Преди всичко, и двете групи искания се отнасят до установяване на сходство: между фирми, респ. между фирми и търговски марки. Това сходство няма характера на право или правоотношение, а представлява факт с правно значение, поради което установяването му с решение е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи – чл. 124, ал. 4 ГПК. Нито в ТЗ (във връзка с фирмените наименования), нито в ЗМГО (във връзка с марките) е предвидена специална възможност за установяване на сходство по съдебен ред, извън по-общата възможност за установяване на нарушение (чл. 7, ал. 4 ТЗ и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО). [...] • Установителен иск относно факт (когато такъв е допустим съгласно общата разпоредба на чл. 124, ал. 4 ГПК) от значение за дадено спорно правоотношение може да бъде съединен с иска относно това правоотношение само при първоначално предявяване (чл. 210 ГПК) или при условията и по реда на чл. 213 ГПК. [...] • Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответния знак по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, така, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • В такъв случай правото на притежателя на марката може да бъде ограничено съобразно чл. 6(1)(а) от директивата (транспонирана в чл. 14, т. 1 ЗМГО) при условие, че употребата е в съответствие с добросъвестната търговска практика. [...] • При наличието на тези условия използването може да се изразява и в употребата на знака като фирмено или търговско наименование. Тези предпоставки следва да са налице, за да представлява употребата на знак, идентичен или сходен със защитена марка, като фирмено или търговско наименование, и нарушение по чл. 76, ал. 1 ЗМГО. Допълнително, в особената хипотеза по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (липса както на идентичност, така и на сходство при стоките/услугите) следва да са налице и допълнителните предпоставки, посочени в тази разпоредба, а именно 1) марката да се ползва с известност на територията на България и 2) използването на знака да води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или да ги уврежда. [...] • При наличието на изрично възражение от страна на ответниците за липса на идентичност и сходство в тежест на ищеца е да установи такива (доколкото същите са елемент от нарушението, чийто фактически състав е изцяло в доказателствена тежест на ищеца). Същото се отнася и до хипотезата на липса на идентичност и сходство по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО с оглед предвидената в тази разпоредба допълнителна предпоставка несправедливо облагодетелстване от или увреждане на известността и отличителния характер на процесните марки. [...] • Това предполага да са налице предвидените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО условия и едва при тяхното установяване е необходимо да се изследва въпросът дали използвайки защитения знак като свое фирмено наименование търговецът излиза извън рамките на добросъвестната търговска практика.[...]
Разпоредбата на чл. 13 ал. 1 от ЗМГО определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, като включва в тях и правомощието на носителя на субективното право да забрани на трети лица без негово съгласие да използуват сходен или идентичен знак в в търговската дейност за обозначаване за стоки, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст от закона изрично е посочено, че под използуване в търговската дейност се разбира и предлагането на стоки обозначени със със знак идентичен или сходен със защитената търговска марка за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тази цел. [...] • Вписването на правата на изключителна лицензия в регистъра при ПВ също предхождат вписването на правата на ищеца като приобретател на самите обекти на индустриална собственост и следователно правата на лицензополучателя на изключителна лицензия върху тях са противопоставими на правата на приобретателя на самите обекти на индустриална собственост. Това следва от разпоредбите на чл. 22 ал. 6 от ЗМГО, чл. 31 ал. 4 от ЗПРПМ и чл. 26 ал. 6 от ЗПрД, тъй като по-късният приобретател се явява трето лице по отношение на по-ранния приобретател на правата върху изключителната лицензия. [...] • Достатъчно е, че наличието на правото на изключителна лицензия на ответника върху спорните обекти на индустриална собственост изключва наличието на нарушенията на самото право във визираните в горецитираните правни разпоредби хипотези, което води до липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по така предявените искове за установяване и преустановяване на нарушение на правата на приобретателя на самите обекти на индустриална собственост.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions