Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. С факта на регистриране на марката ищцата на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО е придобила правото върху нея, а от качеството на нейн притежател произтича активната й легитимация да води исковете по чл. 116 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило нейното изключително право. От момента на регистриране на търговската марка за ищцата възниква правото по чл. 13, ал. 1 ЗМГО да я използва, както и правото да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност без нейно разрешение знак, който има сходство с притежаваната от нея марка – чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • Това е така, защото този протокол е издаден извън кръга на компетентността на нотариуса, предвидена в нормата на чл. 593 ГПК и ЗННД, и удостоверява действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени от него в писмена форма. Нотариусът не притежава обща удостоверителна компетентност, защото е овластен да удостоверява само изрично посочен в закона кръг от факти, обстоятелства и изявления – чл. 569, вр. с чл. 593 ГПК. [...] • Този, който отправя търговско съобщение, е публикуващият обявата на сайта, а не собственикът на електронния сайт. [...] • Позоваването на предоставени от търговска марка изключителни права може да се противопостави само по отношение на икономически оператори, осъществяващи търговска дейност, но ответникът не е такъв икономически субект.[...]
марка, идентичност или сходство, срок на действие на регистрацията, графичен знак, доказателствена тежест, установяване на нарушението
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) правата на ищцата върху процесните марки включва следните правомощия: да използва марките, да се разпорежда с марките, да забрани на трети лица да използват без нейно съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марките, като обективните предели на третото правомощие са обусловени освен от наличието на идентичност или сходство между марката и знака, използван от третото лице, така също и от наличието на идентичност или сходство между стоките и услугите, за които марката е регистрирана и за които знакът се използва в търговската дейност на третото лице, алтернативно от придобита известност на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. ), освен това в случаите, при които между марката и знака и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, а знакът се използва, не е налице идентичност, а само сходство, възникването на правомощието е обусловено от наличие на обективна възможност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО като последица от използване на знака от третото лице. Ето защо от първостепенно значение за основателността на предявените искове по делото е наличието на идентичност или сходство между марките на ищцата и поставения знак върху табелата на хотела на ответника. [...] • Както се посочи по-горе, обаче, наличието на сходство между марката и знака, само по себе си не е достатъчно да обуслови право на притежателя на марката да забрани използването на знака, а за да е налице това право съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е необходимо да съществува обективна възможност за объркване на потребителите относно произхода на предоставяната услуга чрез свързване на знака с марката и формиране на предположение, че услугата се предоставя от или със съгласието на притежателя на марката. [...] • Допълнителен аргумент за липса на възможност за объркване на потребителите чрез свързване на марката със знака представляват и използваните цветове в съдържанието им. [...] • При липса на елемент от обективна страна от състава на деликта по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ), обсъждането на въпросите дали доказателствата по делото установяват знание у ищцата за обща известност на наименованието на хотела на ответника и намерение за недобросъвестно ползване на тази известност чрез регистрацията на процесните марки е безпредметно, тъй като тези въпроси касаят обстоятелства от значение за осъществяване на състава на деликта по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ) от субективна страна, която обаче по дефиниция може да е налице именно и само при осъществяване на всички елементи на състава на правонарушението от обективна страна, а по съображенията по-горе доказателствата по делото не установяват осъществен от обективна страна състав на деликт по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ).[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
ресторантьорски услуги, марка, обезщетение за вреди
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО. От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не се представиха никакви доказателства в подкрепа на повдигнатите с исковата молба фактически твърдения, че има права върху процесните търговски марки. [...] • Само на това основание предявените искове следва да се отхвърлят. [...] • Toзи доказателствен извод е в подкрепа на правния извод, че исковете са неоснователни.[...]
регистрация, марка, договор за продажба, фактура, ip адрес, печатни произведения, преустановяване на нарушението, трето лице
Визуално двата сайта са идентични. [...] • Понятието домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството, зад който може да е налице уебсайт, да се предоставят услуги като електронна поща, да са инсталирани комуникационни услуги и др. Българското законодателство не урежда домейн имената като самостоятелни обекти на абсолютни субективни права, каквито са вещите при вещни права, авторските произведения, резултат от творческа дейност, при авторските и сродните им права, както и патентите, полезните модели, означенията и др. за отделните права на индустриална собственост. [...] • Въз основа на този договор не се учредяват или прехвърлят права на интелектуална собственост, като между страните възникват единствено обигационни права и задължения. На общо основание, доколкото това не протоворчи на закона или на естеството им, тези права са прехвърлими. [...] • Договорът, с който регистрантът прехвърля правата си към [фирма], произтичащи от сключения между тях договор за регистрация и поддръжка на домейн, осигуряващи му възможността да ползва съответното домейн име, представлява договор за прехвърляне на вземане, и като такъв се урежда от правилата за цесията, съдържащи се в нормата на чл. 99 и сл. ЗЗД. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с постигане на съгласието между страните, доколкото законът не въвежда изискване за форма. [...] • За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с констатираните действия, в които се изразява нарушението, по следва да се установи още и дали към датата на приключване на устните състезания правата на ищеца върху регистрираната марка все още е ползват със закрила, както и дали разкритото нарушение продължава да е налице. Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодишен, считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна процедура. [...] • Несбъдването на поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО обосновава недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.[...]
марка на ЕС, вероятност за объркване, марка, ползваща се с известност, марка на Общността, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, отличителен характер, по-ранна марка, заблуждение, установяване на нарушението
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. [...] • Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката. [...] • Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда. Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им.[...]
марка, услуга, реклама, оригинални стоки, фалшиви стоки, трето лице, вероятност от объркване, търговски книжа, електронни средства, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви. [...] • При постъпил сигнал администраторите преглеждат докладваната обява и ако оплакването има основание, обявата се спира. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателят? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нарушение на правото на марка, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО, е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя?. Използването по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • В отделна глава от закона са създадени особени правила за дължимата грижа на доставчиците при предоставянето на услуги за достъп и пренос на информация, за автоматизирано търсене на информация, междинно запаметяване, съхраняване на чужда информация или електронни препратки към нея. Контролът по спазване на закона е възложен на Комисията за защита на потребителите, като нейният председател има право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението, да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние, както и да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. [...] • Ето защо ищецът носи доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че ответникът е използвал търговските му марки по смисъла на чл. 13, ал. 2, респективно чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент № 40/94, без негово съгласие. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • Ако обаче извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на 'търговска дейност' по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора.[...]
патент, полезен модел, промишлен дизайн, търговска марка, дружество, лицензия, действие
Въпросът е"Длъжен ли е съдът и има ли право да се произнесе по въпроса за съществуването или не на едно правоотношение между страните, което правоотношение е предмет на друго висящо съдебно производство и/ или на съдебно производство, което е прекратено". [...] • Основанията за допускане до касационен контрол са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. [...] • Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и извършването на непълен или неточен доклад от първоинстанционния съд е нарушение на съдопроизводствените правила, но за него въззивният съд не следи служебно и не извършва нов доклад. Характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.[...]
патент, нови доказателства, лицензионен договор, пропуснати ползи, такси за поддържане, глоба, лицензионна готовност, патентна година, индивидуален административен акт, компетентен орган
