Documents - 4 citing "Определение № 606 от 20.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева"

установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките
Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]
европейски патент, неполучено лицензионно възнаграждение, промишлен дизайн, разпространение на стоките, имитация, марка, изобретател, преустановяване на нарушението, нарушение на патента, определяне обхвата на правна закрила, обезпечителна заповед, дистрибутор, определяне размера на обезщетението, пропуснати ползи
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението. Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. [...] Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. [...] При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. [...] Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. [...] Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. [...] Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието.[...]
марка на Общността, унищожаване на стоките, регистрация, установяване факта на нарушението
От прякото приложение на нормите на чл. 97, т. 1 и чл. 101 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността, следва, че при нарушение на правото на марка, защитата се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистрирана в държавата-членка марка. Защитата е на общностно ниво и може да бъде осъществена от съда на държавата-членка по седалището на ответника, както е в настоящият случай. [...] В случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК. Съдът на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.[...]
марка на Общността, преустановяване на нарушението, унищожаване на стоките, регистрация, свободно обращение, икономическа полиция, установяване факта на нарушението, вероятност за объркване, търговски книжа
Фонетично знаците са много сходни, тъй като началната им част, която обикновено е най-важна, е идентична. Сходството на знаците, в съчетание с идентичността на стоките, води до объркване и съществува вероятност от объркване. [...] Тази вероятност се подсилва от обстоятелството, че в сферата на модата, козметиката и парфюмерията е често срещана практика една и съща марка да бъде конфигурирана по различни начини според вида продукт, който обозначава. [...] Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже правата си върху съответните марки, и че е извършено нарушение от ответника на неговите права, както и местоположението на стоките, за които се твърди да нарушават правата върху марките на ищеца, към датата на исковата молба. Ответникът следва да докаже възраженията си срещу предявените искове. [...] От прякото приложение на нормите на чл. 97, т. 1 и чл. 101 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността, следва, че при нарушение на правото на марка, защитата се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистрирана в държавата-членка марка. [...] Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009, марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. [...] Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана марка, без съгласието на притежателя на марката, представлява нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] Ищецът трябва да установи, че е носител на правата върху марката на Общността; 2. [...] Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО има акцесорен характер.[...]