марка на Общността, писмени доказателства, превоз на стоки, митнически контрол, идентичност или сходство, вероятност за объркване, географско означение, имитация, фактическа власт, митнически органи
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. [...] • Съгласно съдържанието на Регламента т. /10 от Преамбюла, същият съдържа единствено процедурни правила за митническите органи, в какъвто смисъл Регламентът не въвежда критерии за установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост. Съответно – последните са предмет на националната материалноправна уредба, така както същата е въведена в действащия, национален обективен правов ред на държавите – членки. [...] • Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на закона съдържа легална дефиниция на понятието „внос и износ на стоки“, съобразно която такъв внос или износ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • Без значение е при това, съобразно изричната законова дефиниция, дадена в ДР на ЗМГО /отм. /, дали по отношение на същите стоки е задействан въобще, някакъв режим на митническо оформяне, и ако да – какъв.[...]
марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
реклама, преустановяване на нарушението, отличителен характер, срок на действие на регистрацията, по-ранна марка, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, отличително положение, свързани предприятия
Те имат по-занижено внимание, за което е необходимо по-ниска степен на сходство между знаците, за да се объркат. [...] • Той е нормално наблюдателен и поради това е достатъчно и по-ниска степен на сходство между знаците, за да може да се обърка. [...] • Формите на „използване” на търговска марка, според ЗМГО, са изчерпателно посочени в ал. 2 на чл. 13 от закона. Всяко използване по смисъла на тази разпоредба на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е прогласено от чл. 73, ал. 1 ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение, притежателят на марката има право на иска за защита съгласно чл. 75 и чл. 76 ЗМГО. За да бъде успешно проведен иска за установяване на нарушение /чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГ0/, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на кумулативното наличие на следните факти: че е притежател на регистрирана търговска марка, че е налице използване от ответника на знак, идентичен или сходен на притежаваната търговска марка, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, и така възниква вероятност за объркване на потребителите или до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на марката, което би го увредило. [...] • При анализа на тези факти в контекста на спора и с оглед отговора на въпроса дали с тези действия на ответниците се нарушава правото на ищеца върху регистрираната словна марка, съдът съобразява абсолютната норма на чл. 13 ал. 2 ЗМГО, според която под “използване на марка в търговската дейност” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО следва да се разбират изчерпателно посочените действия по: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; съхраняването им с тези цели, предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоките с този знак, използването на знака в търговски книжа и в реклами. Законодателят е приел, че изброените действия съставляват “използване” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО, ако те са извършени от ответниците в тяхната “търговска дейност”. [...] • В този смисъл, в случаите когато лицето извършва трайно и систематично някоя от визираните в чл. 1 ал. 1 ТЗ сделки, същият извършва търговска дейност. [...] • Според императивната норма на чл. 1 ал. 1 т. 12 ТЗ, сделките с интелектуална собственост са абсолютни търговски сделки. [...] • Разпореждането с обекти на авторското право е вид сделка с интелектуална собственост и съответно абсолютна търговска сделка, поради което дейността по осъществяването й несъмнено е “търговска дейност” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО. [...] • Въззивният съд е съд по съществото на спора и дължи своя преценка на истинността на фактическите твърдения на страните и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. [...] • Преценката за сходство не може да се ограничава до отчитане само на един компонент от регистрираната марка и до сравняването му със съответния знак. [...] • Една марка/знак може да се счита за подобна на друга марка/знак, когато е идентична или сходна с един от компонентите на регистрираната марка, но само ако този компонент представлява доминиращият елемент в цялостното впечатление, което марката създава. [...] • Възприятието на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване.[...]
патент, публикуване на решението, трето лице, правна норма, търговска марка
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. [...] • Действието"рециклиране" не се ли включва в определението за"производство", когато се цели установяване на патентно нарушение по смисъла на ЗПРПМ? [...] • Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. [...] • Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. [...] • Същият извод може да бъде направен и относно отговорността за нарушение на правата върху патент, доколкото ЗПРПМ съдържа изрично правило само относно формата на вината, но не и относно отговорността на юридическите лица. Съгласно чл. 49 от ЗЗД работодателят отговаря за вредите, причинени от работника или служителя при изпълнение на възложената работа. [...] • Като нарушение на правата, предмет на интелектуална собственост, законът е определил всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя. Конкретните действия, съставляващи нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки отделен случай, въз основа на събраните доказателства по всяко конкретно дело.[...]
марка, недобросъвестност, обезщетение за вреди, добросъвестно използване, регистрация, вероятност за объркване, идентичност или сходство, установяване на нарушението
За съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. като последица на неправилно несъобразени за релевантни възражения на защитата, се сочат необсъдени по делото доказателства и съобразяване на такива, изключени от доказателствения материал, както и немотивиране на решението в съответствие с всички доводи на ответника. [...] • Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, излишно е коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че както разпоредбата на чл. 15 ЗМГО, така и тълкувателното решение по приложението й имат предвид обозначаване на стоката - нарушител от маркопритежателя или лице, комуто същият е предоставил това право, каквато не е функцията на процесния автомобил, единствено рекламиращ търговската дейност на ответника, съставлявайки средство при осъществяване нарушение от вида на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, а не предмет на нарушението. [...] • Правилността на извода му за липса на съгласие подлежи на преценка на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
поправка на очевидна фактическа грешка, пускане на пазар, вероятност за объркване, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, идентичност или сходство, търговски книжа
Легална дефиниция на първия термин е дадена в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, която установява, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Легална дефиниция на термина използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е дадена в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Използване е поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] • Производството по чл. 247 ГПК може да бъде надлежно заявено и проведено, когато съдът, чието решение следва да бъде поправено по посочения процесуално-правен ред, е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда /мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Без съмнение в съдебната практика и теория е становището, че под искане за поправка на"очевидна фактическа грешка" не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. Подмяната на вече изразената воля на съда, която би обусловила различен правен резултат, е недопустимо от гледна точка на производството по чл. 247 ГПК. [...] • Поправката на очевидна фактическа грешка като несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението не може да представлява изменение на формираната воля на съда. По повод поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да превиши правомощията си като измени или отмени собственото си решение. Уважаването на такова искане би означавало съдът сам да измени вече постановено решение, каквато изрична забрана законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 246 ГПК.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions