Documents - 1 citing "Решение № 261060 от 5.07.2021 г. на СГС по т. д. № 324/2019 г."

установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]