Documents - 1 citing "Решение № 2240 от 1.08.2018 г. на САС по т. д. № 2939/2017 г."

Определение № 361 от 10.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3007/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова
несъстоятелност, марка, лицензионен договор, търговско предприятие, вероятност от объркване, писмена форма, действащо предприятие, правна норма, недобросъвестно лице
Предвид съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, мотивите на въззивния акт в останалата им част не следва да се възпроизвеждат. [...] • Очевидно страната изхожда и от редакцията на чл. 22, ал. 1 ЗМГО, визираща"разрешаване на ползването на марка", като задължителна терминология при предоставянето на лицензия, вместо използваното в процесния договор – отдаване под наем на търговско предприятие, абстрахирайки се от съдържанието на същия договор в цялост. [...] • Подобна мотивировка е в разрив с принципа, че всяка материализирана воля подлежи на тълкуване, независимо до какъв вид правоотношение се отнася. [...] • Нелогично е противопоставянето на чл. 587 ТЗ и чл. 22 ЗМГО, доколкото първият е с характеристиката на общ /за лицензия на всякакъв вид права върху индустриална собственост/ спрямо втория – като специален /досежно лицензия на търговска марка/ закон. [...] • Както в общата норма на чл. 590 пр. второ ТЗ, така и в специалната норма на чл. 22, ал. 6 ЗМГО, независимо от различната им редакция, действието на вписването, като изрично урегулирано спрямо третите лица, а не въобще, е предвидено като оповестително, а не конститутивно. Като такова то цели да уреди конкуренция на права, а не защита на нарушено право върху търговска марка от недобросъвестно лице, непротивопоставящо самостоятелни права върху същата.[...]