Documents - 1 citing "Решение № 214 от 15.01.2016 г. на СГС по т. д. № 512/2013 г."

Решение № 2355 от 1.11.2017 г. на САС по т. д. № 2857/2016 г.
търговска марка, разходи за съхранение, предаване на стоките
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. [...] • Аргументи са налице в полза и на двете становища, в полза на първото – базирани на общите постулати на деликтното право, постановяващи репариране на установени по делото да се действително претърпени вреди, в полза на второто – особения вид на защитаваните специфични обществени отношения, сочещи на необходимост от засилена защита на правата на маркопритежателя. [...] • От юридическа гледна точка такъв извод се налага от общовалидното в обезщетяването на вреди (и с категоричност общоприложимо при обезщетяването на вреди от непозволено увреждане) правило, че се репарират установените по делото да са действително претърпени вреди. [...] • Тази претенция е също хипотетично определяема на базата на удостоверения от митническите органи дневен размер на разходите за съхранение, който обаче от една страна би подлежал на промяна, при евентуална промяна пр. на тарифата, която ги определя, а от друга страна и доколкото задължението – предмет на претенцията не е договорно, съответно не е и възникнало въз основа на вече осъществено основание и в претендирания му размер, преди предявяването на иска или до приключване на устните състезания във въззивната инстанция (срв. и чл. 235, ал. 3 ГПК), а както се посочи, предявеният иск е законоуреден като осъдителен, то и е недопустимо със същия да се търси защита за неустановен период, и за парични вземания (притезания) с ненастъпил падеж, и изискуемост за време след предявяването на иска.[...]